Още на 1 март тази година училищата се озоваха на идеологическия фронт на руско-украинската война. На този ден в училищата се проведе специален урок по обществени науки, посветен на "събитията в Украйна". В наръчниците, изпратени до учителите, например се казва, че "се провежда специална мироопазваща операция за овладяване на националистите, които тормозят рускоезичното население".

През април Сергей Кравцов, ръководител на Министерството на образованието, предложи учебната седмица в училищата да започне с церемония по издигане на националния флаг. Идеята беше подкрепена от регионалните депутати и беше въведена навсякъде от новата учебна година. В края на месеца, по време на патриотичния форум "Сила в истината", Кравцов обеща до 2024 г. всички руски училища да бъдат оборудвани с държавни символи.

В навечерието на 9 май движението на младежката армия се засилва. Според доклади от регионите броят на военно-патриотичните състезания се е увеличил, а младите войници са освободени от учебни занятия по време на подготовката за тях. Участниците в движението бяха награждавани и с пътувания до военни спортни лагери и допълнителни точки за прием във висши учебни заведения, пише независимата руска медия "Важни истории".

В края на май класните ръководители на училищата бяха уведомени, че веднага след церемонията по издигане на знамето ще трябва да проведат с учениците си часове по "Разговори за важни неща". Темата на часовете е "патриотизъм и гражданско образование". В цялата страна учителите се оплакват, че не получават допълнително заплащане за новото задължение.

На 21 септември Путин обявява частична мобилизация, която включва и учители мъже. Няма точни данни за броя на мобилизираните учители, които са напуснали страната или са се отказали от професията си, но някои училища са били на ръба на затварянето заради това (например тук и тук). А в началото на ноември стана известно за възобновяването на курса за основно военно обучение в средните училища.

"Важни истории" пита един учител, един ученик и двама родители как преживяват патриотичната мобилизация. Те бяха повече или по-малко безразлични към патриотичните игри, но се отнасяха сериозно към мобилизацията.

"Предполагам, че едно от децата е издало родителите си и те работят в различни области..."

Дмитрий, учител по история от Кострома, ветеран от Втората чеченска война

Приех войната с огорчение, с недоумение и неразбиране защо тя е необходима през 21-ви век. Какви са целите и задачите? Всичко, което Путин каза, беше пълна изненада и предизвика повече въпроси, отколкото отговори. Още повече за мен, човек, който е преживял войната.

На 27 февруари в час по история ме помолиха да прочета документ, който обосновава действията на правителството със задна дата. В тях се казваше, че в Украйна управляват нацисти, а американците им дават заповеди... След като прочетох и разкритикувах този източник, в прокуратурата беше написано анонимно заявление, в което ме обвиняваха, че не съм прочел това, което са ми дали. Предполагам, че едно от децата е доносничило на родителите, а те работят в различни сфери... Разбрах за изявлението от директора, който ме помоли да бъда внимателен оттук нататък. Нямаше други последици.

Преди новата учебна година не се бях сблъсквал с други прояви на пропаганда. И дори сега това не ме притеснява много, защото нямам управление на класа. Тези, които го имат, в понеделник трябва да извикат децата в строя, да вдигнат знамето и да изпеят химна, а след това да проведат "уроци за важните неща". Уроците са разработени от Министерството на образованието. Учителят просто трябва да прочете готовия наръчник, което повечето от тях правят автоматично и без емоции, а след това обсъждат с децата въпроси от класната стая.

Като обмяна на опит наскоро бях поканена на урок по патриотизъм в друго училище. Учителят каза, че нацизмът не е унищожен, а се е възродил в Украйна, и в странен за мен контекст разказа за защитата на Брестката крепост. Учителят каза, че един руски войник е изписал на стената надписа: "Аз умирам, но не се предавам. Да се възхваляват руснаците по този начин е вид шовинизъм. Съветският народ победи и в него имаше не само руснаци, но и украинци, беларуси, киргизи...

Дъщеря ми е в началното училище. Наскоро на родителска среща решавахме дали децата да отидат на почивка във ферма за северни елени или в музея на Калининския фронт. Повечето избраха музея, а моето дете беше единственото от класа, което не участва в екскурзията. Защото на тази възраст тя няма да разбере тази информация. Освен това детето ще научи всичко, което трябва да знае, от мен.

Мога да кажа от собствен опит: по-големите ученици не се интересуват от това, което им се казва в "уроците за важни неща" или другаде. Те имат собствена гледна точка за войната: в по-голямата си част те имат много негативно отношение към нея - един учител, който чете от лист хартия, няма да я промени. Но на младото поколение не му пука, защото има друг живот и други интереси. Това е всичко, което балансира усилията на държавата за промиване на мозъци в училище. И така ще бъде оттук нататък.

Скоро след обявяването на мобилизацията един квартален полицай дойде на мястото, където се регистрирах. Той ме попита дали това е единственото ми жилище. Отговорих честно: "Не." Полицаят започна да говори за трудната ситуация в страната, без да уточнява нищо, на което аз отговорих, че ситуациите са различни и че е време да изведа детето си от групата. Затова се сбогувахме.

Ако дойде призовка, няма да се отзова и няма да отида в наборната служба, защото вече съм изпълнил дълга си като гражданин на Руската федерация по време на Втората чеченска война. Чух, че в нашия град е мобилизиран учител по информатика, но не го познавах лично. Не познавам нито един от моите колеги, които са напуснали страната. Учителите в нашия град печелят толкова малко, че не могат дори да пътуват из страната, камо ли да емигрират.

Александра, родител от Москва

Един ден получих съобщение от сина си в работата: "Мамо, отведоха ни класния ръководител". Вечерта писах на учителя и той потвърди това. Ужасно е: човекът, който е толкова обичан от децата и който знае как да общува с родителите, е отведен на война. А той дори не е служил. Каква е ползата от него?!

Нашата родителска общност, както и гражданското общество в страната като цяло, е маргинализирана, хората са много атомизирани. Цял ден чаках съобщения в чата на класа по този въпрос, но не чаках и ги написах сам. Предложих да изготвя жалби до различни органи с молба да отпуснат на учителя отсрочка. Неочаквано много родители ме подкрепиха.

Написахме колективни призиви - от родители и деца, събрахме подписи и предадохме всичко това в службата за военна регистрация. Интересно е, че някои родители предложиха да се събират пари за жилетка вместо подписи. Мисля, че подобно разпределение на реакциите е нормално. Тя потвърждава данните от проучванията на общественото мнение за отношението на населението към мобилизацията. Важното е, че в крайна сметка стигнахме до обща позиция и тя беше чута - класната ръководителка на сина ми се върна в училище от службата за военна регистрация. Вярно е, че не е получил отсрочка или доспехи.

Какви съвети бихте дали на родители, които са изправени пред подобна ситуация в училище? В идеалния случай не трябва да повдигате въпроса, а предварително да отидете при директора и да го помолите да подаде молба за отсрочка или разсрочване. Разбира се, в президентския указ няма изключение за учителите, но все пак. Ако ситуацията вече е възникнала, тогава, както направихме ние, пишете призиви навсякъде: до депутатите, до министерствата на образованието и на отбраната, до службата за военна регистрация. Това не е трудно, защото във всички тях има стаи за електронно приемане.

Бих ви посъветвал също така да запишете видеопризив от учениците и да го публикувате в телеграфния канал на лидера. Съберете подписи с искане за отсрочка на учителя и ги изпратете до горепосочените институции. Все пак трябва да знаете, че това са само палиативни грижи. Шансовете да защитите учителя са малки, но правете това, което трябва, и така да бъде. Също така трябва да познаваш разпоредбите и законите, за да не нарушиш нещо - да не дискредитираш армията и да не разпространяваш фалшификати, извинявай, Боже, да не разпространяваш... Не мога да ти дам незаконен съвет.

"Дойде един военен и ми каза как да убивам хора в Украйна".

Любов, родител от Твер

Когато тийнейджърите излязоха по собствена инициатива в подкрепа на Навални, директорите и учителите изкрещяха: "Училището е извън политиката. Това е записано и в Закона за образованието. Избухна война и се оказа, че училището е извън всякаква политика, освен партийната. Това става особено очевидно в началото на новата учебна година, когато децата са принудени да посещават "уроци за важни неща".

Разбира се, тук всичко зависи от конкретния учител, от това доколко е адекватен или, напротив, доколко е упорит. По принцип учителите възприемат всичко това като допълнително бреме. Затова идеологията се популяризира без особено усърдие. Ако им кажат да направят нещо подобно, те ще го направят, само и само да се отърват от тях.

В моето училище "уроците за важни неща" са просто часове на класа. Те регламентират разписанието, възлагат някои задачи, избират главен учител и т.н. Няма пропаганден компонент. В съседното училище директорът е депутат от партията "Единна Русия" и там тя върти нещата, както може. На децата се разказва за Донбас в продължение на осем години. На един от уроците дойде военен и им разказа как се убиват хора в Украйна.

Сред децата идеологията е преминала на нивото на митологията и ежедневното общуване. Когато децата се наричат по име, те казват: "Ти си украинец! Както казваха нашите родители, когато бяхме деца: "Ти си германец!" Можете да чуете и: "За Байдън ли сте?" Или: "Вие сте за Зеленски?" Въпреки че през март децата от нашето училище излязоха на антивоенен митинг точно в училищния стол и пуснаха песента "Porno Films". Директорът на училището тичаше наоколо. Сега няма много протестни действия. Но трябва да призная, че в моето училище не са особено строги към пропагандата.

Някои учители казват в класната стая, че отдавна е трябвало да избием всички в Донбас. Знам за друго училище, където новините идват от напълно напушен русофил. Тя кара децата да пишат писма до фронта и да плетат чорапи за мобилизираните в класната стая. В часовете си те гледат Безогон, четат коментарите на Прилепин и други подобни източници. Но децата в класа на тази учителка са възрастни и са много скептични към този вид информация, а после казват на родителите си: "Какви глупости!"

Няколко думи за Юнармия. Това движение се разраства активно в нашия регион и по улиците има плакати и билбордове, които го рекламират. Милитаризацията продължава на това ниво. Въпреки това всички момчета от "Джунармия" също излязоха на протестен митинг в столовата. Според мен е нереалистично да се опитваме да насаждаме подобие на Пионерската организация сред днешните деца. Те имат различни ценности в живота от поколението на моите родители на тяхната възраст.

Наистина няма много упорити учители. Повечето от тях просто мълчат и правят нещата по навик. Те правят нещата по навик. Наистина буйните са малко, но все пак казват нещо. Училищните чатове са ад. Там се водят такива битки. Степента на пропагандата е извън мащаба, а картичките с Путин са най-малкото. От 30 родители в чат стаите двама са нормални.

"Веднага след като получих дипломата си, заминах за Грузия с приятелката си.

Олег, възпитаник на училище в Московска област

Откакто се помня, имам лошо мнение за Путин. От девети клас насам мисля да емигрирам в по-добра страна. Обичах образованието, бях особено добър в точните науки, така че планът ми за емиграция беше начертан през годините: да се запиша в технически институт, да установя сътрудничество с някоя чуждестранна фирма и да кандидатствам за работна виза.

Войната разруши плановете ми. На 24 февруари получих ужасен пристъп на гняв, който ми попречи да отида на училище. Родителите ми също бяха изплашени от решението на Путин. Оказа се, че имаме роднини в Украйна, за които не бях чувала преди.

След като бяха приети тези напълно безумни закони за фалшификатите и дискредитирането на армията, напуснах училище и заминах с една приятелка да пътувам из страната. Тя беше с една година по-голяма от мен и преди войната беше учила PR в московски университет. Обясних това на родителите си: "Ще кажа или направя нещо подобно в училище, по-добре изобщо да не съм там.

През март пътувахме на автостоп на юг, а аз се върнах в края на април. Само за да завърши училище. За университет не можеше и дума да става. Взех само руски език и основна математика. Веднага след като получих дипломата си, заминах с Вита (моята приятелка) за Грузия. Оттам заминах за Турция. Пътувахме на автостоп покрай брега чак до Турция. Прекарвахме нощта на палатки, в услугата couchsurfing или просто при случайни хора.

Един наш добър приятел ни предложи всички заедно да поискаме убежище в Щатите. Той обеща да помогне финансово. Ние, разбира се, се възползвахме от шанса, но той изведнъж изчезна от радара. Затова се върнахме в Грузия. Беше началото на септември и бях изненадан колко много въпроси ми зададоха грузинските граничари. През юни не е имало такова нещо. Очевидно те вече са очаквали наплив на мигранти от Русия.

Сега с Вита наемаме апартамент в Батуми. Аз си намерих работа като сервитьор в ресторант, управляван от руснаци, а Витя работи като масажистка. Родителите ми пишат, че дори се радват, че не съм в Русия. Така или иначе нямаше да стана студент, а моята категория "А" е право на достъп до армията. Планът ми е да спестя малко пари и да се преместя в Тайланд или Бали. Там други хора печелят пари, а вие можете сериозно да се замислите за убежище в САЩ. Няма да се върнем в Русия, докато този режим не рухне.

Публикация на „Важни истории“ - независима руска интернет медия, специализирана в провеждането на журналистически разследвания. Редакцията е в Латвия.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase