Трудно е да се променят фактите и да се преобърнат реалностите. Това е вярно както в науката, така и в геополитиката. Без значение къде се крие справедливостта и независимо колко дълго продължава войната, вече е малко вероятно руският президент Владимир Путин да бъде изгонен от Крим и от региона на Източен Донбас с военни средства.

Като че ли европейската история се потваря. Най-ярките примери датират от 1945 г. До края на Втората световна война британският министър-председател Уинстън Чърчил не се съмнява, че съветският лидер Йозеф Сталин е чудовище, морално неразличимо от Адолф Хитлер.

Повечето британци обаче, заедно с много американци, изпитваха огромна благодарност към „чичо Джо“ и руската нация, че са носили лъвския дял от човешката жертва, необходима за унищожаване на нацизма. Липсваше им съчувствие към яростта на Чърчил към Сталин, който тероризираше новата си империя в Източна Европа. Британците се измориха от възрастния си министър-председател и особено от привидното му желание да търси нови врагове, с които да се бият, когато Хитлер го няма.

Чърчил се чувстваше по особен начин и изпитваше специален гняв заради съдбата на поляците. През септември 1939 г. Великобритания и Франция обявяват война на Германия изрично в отговор на непровокираното нападение на Хитлер срещу Полша. И все пак въоръжените сили на тези съюзници бяха отчайващо слаби. Някои видни британци - не всички от тях платени - декларираха, че е гротескно да се опитат да се борят с Хитлер, за да помогнат на далечна източноевропейска нация, за която армията, флотът и ВВС на Великобритания да не могат да направят нищо незабавно при нужда.

Във Варшава наивните поляци се развеселиха и пееха пред британското посолство, където посланикът извика от балкона: „Ще се борим рамо до рамо срещу агресията и несправедливостта!“ В действителност британците не направиха нищо подобно. Те се отметнаха от предвоенното обещание да започнат незабавна офанзива срещу Германия, защото се страхуваха от отмъщение на нацистите.

Французите също обещаха на поляците, че в случай на война армията им ще атакува Германия от запад в рамките на 13 дни след мобилизирането. В действителност, на 7 септември 10 френски дивизии просто напреднаха на пет мили в германския Саарланд. Тогава те спряха и останаха там. Това не прилича ли на западноевропейските нации днес с тяхната далеч не толкова чистосърдечна подкрепа за Украйна?

До 5 октомври 1939 г. кампанията приключи. Германците окупираха Полша, която се превърна в единствената нация в тяхната империя, където през следващите пет години на практика нямаше сътрудничество между завоевателите и техните поданици. Най-мръсният аспект на безсрамния акт на агресия на Хитлер беше, че германците се оттеглиха в Западна Полша, като се отказаха от контрола над изтока в полза на Сталин в съответствие с тайните условия на нацисткия-съветски пакт от август 1939 г.

Русия управлява поляците с още повече бруталност, отколкото германците. Съдбата на евреите е добре известна, но нацистите и руснаците също са отговорни за смъртта на близо милион етнически поляци преди края на войната през 1945 г.

Всички тези спомени бяха в съзнанието на Чърчил, докато той негодуваше за положението на Полша след Хитлер, хората ѝ обвързани с нови руски вериги, дори когато Западна Европа празнуваше свободата си от нацизма. Импулсивно, премиерът се възползва от идеята, че ако Сталин продължи да нарушава условията на споразумението от Ялта за свободното управление на Полша, Западът трябва да ги приложи насила. Генерал сър Алън Брук, председател на началниците на щабове на Великобритания, беше изумен, когато Чърчил поиска да узнае перспективите пред англо-американските армии за успешно освобождаване на поляците.

„Уинстън се зарадва“, пише Брук в дневника си на 13 май. „Той  създава усещането, че вече копнее за поредната война! Дори и това да означава битка с руснаците!” Десет дни по-късно министър-председателят формализира молбата си. С „руската мечка, простираща се над Европа“, той инструктира началниците на щабовете да проучат перспективите за оспорване на окупацията на Червената армия, преди да бъдат демобилизирани британската и американската армия.

Той иска от планиращите да разгледат средства, които „да налагат на Русия волята на Съединените щати и Британската империя“ да осигурят „честна сделка за Полша“. Казано им е да приемат, че ще имат подкрепата на американското и британското обществено мнение (което в действителност никога нямаше да се случи). Още по-неправдоподобно военните лидери бяха подканени да очакват, че могат да „разчитат на използването на германската работна ръка и каквито останки има от германския индустриален капацитет“. Целевата дата за стартиране на такава офанзива е била 1 юли 1945 г.

Министерството на външните работи на Великобритания е ужасено от предложението на Чърчил. Маршал Георги Жуков, командир на съветската окупационна зона, пише по-късно в мемоарите си, че е бил информиран от тайни източници, че полевият маршал Бърнард Монтгомъри, британски главнокомандващ в Германия, е бил инструктиран от Лондон за складиране на нацистки оръжия за бъдеща употреба срещу руснаците.

Съветите изнесoха възмутен протест на последващо заседание на Комисията за контрол на съюзниците в Германия. Жуков пише: „Ние подчертахме, че историята познава няколко примера за такава измама и предателство на задълженията и обещания към съюзници.“ Това е пример, видян и през 2022-23 г., от изопачаването на истината от страна на руснаците, мобилизирайки безкрайния им апетит за въображаеми обиди и вреди, докато съветските отряди екзекутират антикомунистки настроени поляци.

Британският военен кабинет пристъпи към изготвяне на подробно предложение за онова, което беше наименувано "Операция Немислимо“ - западна съюзническа офанзива срещу руснаците.

Прекарах много часове, преглеждайки този завладяващ документ над 100 страници в Националните архиви на Великобритания, пише в анализ Макс Хейстингс.

В преамбюла планиращите полагат всякакви усилия, за да заявят, че дори ако британците и американците напреднат на изток с единствената цел да осигурят „честна сделка за Полша…, която не ограничава военния ангажимент, бързият успех може да накара руснаците да се подчинят на нашата воля ... но може да не го направят. Това ще решат руснаците. Ако искат тотална война, те са в състояние да я наложат ... На практика няма ограничение за разстоянието, до което би било необходимо съюзниците да проникнат в Русия, за да направят по-нататъшната съпротива невъзможна."

„За постигането на решителното поражение на Русия ще изисква а) разгръщането в Европа на голяма част от огромните ресурси на Съединените щати б) преосмисляне и реорганизация на германската работна ръка и на всички западноевропейски съюзници.“

Планиращите признават, че западните ВВС може да се използват ефективно срещу съветските комуникации, но „руската индустрия е толкова разпръсната, че е малко вероятно да бъде добра цел за бомбардиране“.

Те предлагат разгръщането на 47 американски и британски дивизии, 14 от тях бронирани. Повече от 40 други формации е трябвало да бъдат запазени в резерв, за да се посрещне вероятна съветска контраатака. Руснаците биха могли да се разгърнат в отговор 170 дивизии, 30 от тях бронирани: „Трудно е да се разбере до каква степен нашето тактическо превъзходство във въздуха и превъзходното управление на нашите сили ще промени баланса, но горепосочените цифри ще направят започването на такава офанзива опасно начинание."

Думата „опасна“ се използва осем пъти за характеризиране на предложената операция. Плановиците предупреждават, че комунистите в Западна Европа ще се стремят да саботират офанзивата. Макар че може да е вярно, че германският генерален щаб би си сътрудничил със съюзниците, немските войници е малко вероятно да са се възхищавали от идеята за възобновяването на конфликта с руснаците.

Британските началници на щабове никога не се съмняваха, че немислимият план наистина е бил немислим за всеки, освен за министър-председателя. Брук пише на 24 май: „Идеята, разбира се, е доста фантастична и шансовете за успех доста невъзможни.“ Накратко, Червената армия на Сталин можеше да е спокойна срещу по-малките американски и британски сили, дори ако редовите войници можеше да бъдат убедени да вдигнат оръжие срещу предишния си съюзник.

Генерал Хейстингс Исмай, личен началник на щаба на министър-председателя, казва на Чърчил, че началниците на въоръжените сили ще се радват да му обяснят защо те смятат операцията за невъзможна, „но колкото по-малко се поставя на хартия за това, толкова по-добре.“

Началник-щабовете обаче записват в коментар по проекта на плана: „След като военните действия започнат, би било извън нашата сила да спечелим бърз, но ограничен успех и трябва да бъдем ангажирани с продължителна война срещу тежки шансове. Освен това тези шансове биха станали фантастични, ако американците се изморят и започнат да се тревожат повече за случващото се в Тихия океан."

Не бива да се забравя, че този дебат в Лондон се провежда, докато съюзническата борба срещу японците продължава, по-специално на Окинава. Чърчил отговаря на генералните щабовете на 10 юни, като признава, че руските армии може да са способни, ако Сталин заповяда, да напреднат към крайбрежието на Ламанша в Европа. Що се отнася до операцията „военните трябва да осъзнаят, че това остава предпазно проучване на това, което, надявам се, все още е чисто хипотетична непредвидена ситуация.“

Месец по-късно досието по "Операция немислимо" е затворено, когато американците категорично отхвърлят идеята да се бият с руснаците за Полша или за всяка друга съветска нация в Източна Европа. Президентът Хари С. Труман пише от Вашингтон, че не вижда основания за забавяне на планираното англо-американско оттегляне на запад до окупационните зони, договорено в Ялта през февруари.

Сталин получава новата си империя, а Русия я запазва до срива на Съветския съюз през последното десетилетие на 20 век - защото Червената армия бе стигнала там първа. Ако Чърчил или Западните съюзници са искали да запазят Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния или Балтийските държави от Сталин, би било необходимо десантът в Нормандия да се случи през 1943 г., а не 1944, и съюзниците да водят ожесточена и скъпа кампания в Европа.

Както се оказа, руснаците бяха създали факти, които никой освен Чърчил и американският генерал Джордж Патън не беше готов да оспори. Днес това е вярно и за схващането на Путин за Крим. Единственият момент, в който Крим можеше да бъде оспорван достоверно, беше през 2014 г., когато руснаците завзеха полуострова и Западът до голяма степен се съгласи на това.

Цялата геополитика изисква изчисления, в които справедливостта и свободата играят само ограничена роля. Множество хора днес казват: „Ако на руснаците е позволено да запазят един хектар от украинската почва, демокрацията и западната сигурност ще бъдат шокиращо компрометирани.“ Това е вярно. Но както повечето от народите на демокрациите не желаеха да водят нова война за Полша през 1945 г., изглежда малко вероятно те да подкрепят борбата до край днес, за да освободят Крим. Това е грозно, но това е реалност, която не може да бъде обърната.

Анализът на Макс Хейстингс е публикуван на сайта на Bloomberg TV Bulgaria. Хейстингс е колумнист на Bloomberg, британски журналист и военен историк, работил е като чуждестранен кореспондент на BBC, главен редактор на Daily Telegraph и редактор на The Evening Standard.