Преди първите хора да кацнат на Марс, НАСА иска да се върне на лунната повърхност - но по начин, по който никога досега не сме изследвали Луната.

Когато мисията "Артемида I" без екипаж стартира, това ще бъде само първата стъпка към бъдещето на изследването на космоса.

Последното кацане на Луната с екипаж на ракетата "Аполо" 17, беше преди близо 50 години. Последният рекорд на мисията на "Аполо" за най-дълъг полет в дълбокия космос с екипаж все още остава: 12,5 дни.

Чрез програмата "Артемида", която има за цел да приземи хора на неизследвания южен полюс на Луната и евентуално на Марс, астронавтите ще отидат на дългосрочни мисии в дълбокия космос, които тестват всички граници на изследването на небето над нас.

"Връщаме се на Луната, за да се научим да живеем, да работим, да оцеляваме", каза администраторът на НАСА Бил Нелсън по време на пресконференция по-рано този месец. "Как поддържате хората живи в тези враждебни условия? Ние ще се научим как да използваме ресурсите на Луната, за да можем да строим неща в бъдеще."

Астронавтът на НАСА Ранди Бресник обсъди значението на зследването на Луната като начин за подготовка за кацане на Марс по време на брифинг на НАСА в събота.

Когато къмпингувате в пустинята на Аляска, не бихте разчитали просто на нова екипировка и обувки, които все още не са изпробвани, каза той. "Марс също не е мястото за тестване на ново оборудване за първи път."

"Първо ще отидем до някои местни места малко по-близо", каза Бресник. "Тогава можем да се върнем у дома, ако ни се скъсат връзките на обувките или нещо подобно."

Астронавтите са живели и работили на борда на Международната космическа станция, която кръжи на около 254 мили над планетата в ниска околоземна орбита, повече от 20 години. Техният опит, който може да продължи между шест месеца и почти една година, разкри как микрогравитационната среда влияе на човешкото тяло.

"Всеки ден, който аз лично прекарах на космическата станция, гледах на това като на ходене по Марс", каза астронавтът на НАСА Рийд Уайзман, началник на офиса на астронавтите в космическия център Джонсън в Хюстън. "Ето защо сме там горе. Опитваме се да направим живота по-добър на Земята и се опитваме да разширим човечеството в нашата слънчева система."

На "Артемида II", планирана за 2024 г., астронавтите ще следват подобен път като "Артемида I" - обикаляйки Луната на по-голямо разстояние от която и да е от мисиите на "Аполо". "Артемида III", планирана за края на 2025 г., ще приземи първата жена и следващия мъж на южния полюс на Луната, където постоянно засенчените региони може да съдържат лед и други ресурси, които биха могли да поддържат астронавтите по време на дълги лунни разходки.

"Нашата луна служи основно като небесна библиотека в съседство", каза Джейкъб Бличър, главен изследовател на НАСА пред CNN. "Лунните скали и лунният лед основно служат като книги в тази библиотека. Можем да ги използваме, за да започнем да разкриваме как се е развила слънчевата система. Това наистина може да ни помогне да разберем какво се е случвало тук на Земята, когато животът е установявал опора в слънчевата система."

Програмата "Артемида" включва установяване на постоянно човешко присъствие на Луната и поставяне на орбитален лунен пост, наречен Gateway.

"Искаме да останем на лунната повърхност и да се учим на лунната повърхност, за да можем да получим най-много наука и да разберем как да стигнем до Марс", каза Джим Фрий, асоцииран администратор на Дирекцията на мисията за развитие на изследователски системи на НАСА. "На "Аполо" направихме невероятно проучване на екватора. Този път отиваме на Южния полюс"

С течение на времето ракетата SLS ще се развива, каза Нелсън. По времето, когато мисията "Артемида IV" се качи на стартовата площадка по-късно това десетилетие, за да се скачи с Gateway, ракетата ще бъде по-висока и дори по-мощна от версията, използвана за "Артемида I".

"Артемида I" е тестова мисия, подчерта Нелсън. Тя служи като встъпителен полет на Space Launch System Rocket, космическия кораб "Орион" и неговия топлинен щит, както и защитно оборудване за бъдещи астронавти и измерване на радиационното излагане.

Серия от научни експерименти и технологични демонстрации в "Орион" и летене извън него на малки сателити, наречени CubeSats, ще съберат допълнителни данни за космическата среда, с която ще се сблъскат бъдещите астронавти на "Артемида".

Уроците, научени от "Артемида I", които ще бъдат събрани, когато се върне през октомври, биха могли да информират следващите стъпки на програмата. Понастоящем са планирани първите пет мисии, а НАСА работи върху изготвянето на подробности за мисии от шест до десет, обяснява Фри.

Екипите на НАСА "преминават през широките цели на изследването и след това се стесняват до архитектура, която ни отвежда до Марс", каза Фрий. "Ние гледаме да преминем през тази архитектура, решения и процес в началото на следващата година."

Целта за кацане на хора на Марс до 2033 г. беше поставена от администрацията на Обама и администраторите на НАСА се стремят да я изпълнят.

"С изстрелването на "Артемида" НАСА е в историческа повратна точка, готова да започне най-значимата поредица от научни и човешки изследователски мисии за едно поколение", каза Бхавя Лал, асоцииран администратор на НАСА за технологии, политика и стратегия.

Началото на мисията "Артемида" бе отложено заради редица технически проблеми, като следващата вероятна дата е 2 септември.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase