Моето бягство е да правя филми

Разговор със Сара Леонор
10 мар 2010 12:42, Петя Славова
0
Моето бягство е да правя филми
Снимка: София Филм Фест

Бихте ли сподели­ли повече за филма си “Истински живот”, както и за причините, които водят до негово­то създаване?

Исках да използвам схемата на класически “филм ноар” (с крадци, грабежи, полицаи, пре­следване с коли), за да изразя един вид социален гняв, който усещах около мен във Франция, чувство на разочарование, но не цинично. Именно любов­ната история между Бру­но и Изабел ги зарежда с надежда и с усещане, че са живи. Това беше най-важното за мен: да заредя публиката с голяма жизне­на сила, да покажа как Бру­но и Изабел преоткриват емоции от своето детство. В крайна сметка осъзнах, че съм направила “светъл филм ноар”.

Как работихте с ак­тьорите? Работата с тях промени ли с нещо ва­шия сценарий?

Сценарият беше вече завършен, когато се запоз­нах с Гийом Депардийо и Флоранс Лоаре. Стана много бързо, те бяха пър­вият ми избор, направи­хме една проба, тримата заедно – те изиграха една сцена, аз държах камера­та и бяхме като три диви котки, заключени в една стая. Имаше невероятно напрежение, но след този тест бях сигурна, че това са Бруно и Изабел. Гийом и Флоранс веднага усети­ха чувството на разоча­рование, което преследва героите, не се наложи да държа дълги речи за него. Нямах нито време, нито пари за репетиции преди снимките, така че всичко се случи на място. Вместо да играят един с друг, по­молих участниците да реа­гират един на друг.

Планирали ли сте някога бягство от ва­шия “истински живот”, подобно на това, изо­бразено в историята?

Не! Това е кино, то е по-различно, по-голямо от живота. Опитах се да изра­зя необходимостта от сво­бода чрез тази история, но аз не съм Изабел и никога не съм имала подобно пре­живяване. Моето бягство бе да направя този филм.
Какво ви помогна най-много по време на снимките? 

Гийом Депардийо, Флоранс Лоаре, Жак Ноло са тези, които ми помог­наха най-много. Само чрез присъствието си, както и чрез доверието си. Аз също така имам много силна връзка и с оператора Лоран Десмет и звуковия инже­нер Филип Гримел, с кого­то започнах да работя пре­ди няколко години по мо­ите късометражни филми. Тежките условия по оп­ределен начин също ми помогнаха – аз бях прину­дена да намеря език, който да пасва на бюджетните ограничения и времевия график на снимките. Тряб­ваше да разчитам на ин­стинкта си и да вървя на­право на всяка цена.

Какъв тип история би да ви накарал да за­снемете следващия си филм?

Живея в Париж почти 20 години и досега никога не съм успяла да снимам този град, както аз го виж­дам. Градът ще бъде част от следващия ми филм, сюжетът е за приятелство между двама млади мъже – единия от Босна, другия е французин, които си по­магат един на друг, за да оцелеят в Париж днес.

Имате ли лични фа­ворити сред европей­ските филми, които сте гледали напоследък?

Аз гледам много фил­ми – европейски, амери­кански, азиатски, доку­ментални, игрални филми от всички времена. Това е като литература, тя ми помага да живея. През последните 6 месеца имах възможност да посетя ня­кои европейски фестива­ли, където видях и харе­сах последните филми на Жоао Педро Родригес (“Да умреш като мъж”, Порту­галия), Миа Хансен-Love (“Бащата на децата ми”, Франция), Михаел Ханеке (“Бялата лента”).

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


0
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари