Снимка: София Филм Фест
|
Председателят на международното документално жури Ян Шикъл има още една задача по време на престоя си в София – в няколко поредни вечери в Чешкия център той представи 8-те филма от документалния си цикъл „Частно столетие”, в който разказва историите на обикновени хора на фона на заснетите от тях самите домашни филми.
Вероятно това не би звучало така любопитно, ако въпросните домашни филми не обхващаха периода от 20-те до 70-те години на миналия век. Още нещо е интересно – във филмите Шикъл, който на пресконференцията на журито каза, че за него най-важният компонент на документалния филм е авторската гледна точка, е оставил разказа единствено в ръцете на своите герои и не си позволява никакви коментари.
Как решихте да създадете подобен тип филми?
Ян Шикъл: Започнах да събирам семейни филмови архиви в края на 80-те години. До тази идея стигнах благодарение на мой приятел, унгарския режисьор Петер Форгач, който беше започнал да събира домашни филми в Унгария и да ги превръща в документални филми. Пуснах обява, че издирвам такива филми. В началото не вярвах, че от това ще излезе нещо и затова ги събирах покрай другата си работа. Но когато седнах пред компютъра и започнах да монтирам материалите, те оживяха в различна светлина пред очите ми и разбрах, че чрез тях мога да разкажа много интересни истории. А днес вече благодарение и на излъчванията по телевизията много хора сами ме търсят и ми предлагат архивите си.
Филмите отразяват историите на хората или вашата гледна точка за тях?
Ян Шикъл: Нямам амбицията да разказвам някаква официална история, защото всеки знае какво е било през 50-те години по времето на социализма. Имам предвид и у нас, и у вас. За хората това е ясно. За мен интересното е да покажа как на фона на действителността са живели едни съвсем обикновени хора. Техният живот обаче също е бил изпълнен с драматизъм.
Вероятно на това се дължи интересът към тях не само в Чехия, но и извън границите ù.
Ян Шикъл: Разбира се. За един българин е по-лесно да разбере миналото и историческите събития. За един американец обаче 50-те години у нас не говорят нищо, Втората световна война е възприемана от друг ъгъл. Те нямат представа например, че в Чехия по това време са живели чехи и немци заедно в Судетите и какво се е случило след края на войната (немците са били насилствено изселени и много семейства са останали разделени – бел. ред.). Това, което свързва тези исторически събития и стои в техния център, са личните човешки истории.
Не напомнят ли те по някакъв начин и на всевъзможните реалити шоута, които ни заливат от ТВ екрана? Вашите филми не са ли комбинация между реалити и документален филм? Само че в реалити форматите участниците се стараят да се представят по определен начин, а в домашните филми са напълно естествени.
Ян Шикъл: Да, може да се каже, че това е някакъв жанр между двете. Когато възниква какъвто и да е филм – игрален, документален, в основата му винаги е идеята с какво ще се напълни този филм. Дори когато се снимат исторически събития, това отново се прави по някаква поръчка. Филмите от домашните архиви обаче са възникнали без каквато и да е външна намеса или влияние. Когато един баща снима семейството си, това е проява на чувствата му към близките му и в отговор той улавя пък техните реакции и емоции, които са напълно непресторени. В това е и оригиналността на филмите ми.
Ще подготвите ли втори подобен цикъл?
Ян Шикъл: Много бих искал. Първите 8 филма съм събирал от стотици часове материал. И избрах най-доброто. Предполагам, че би могло да има и друг начин, по който да се разкажат тези истории – засега съм разказвал за едно семейство и съм черпил от един архив. Ами ако разкажа една история от няколко архива? Ако ги допълня с друг вид коментар? Поне в Чехия никой друг не прави подобни филми. Не съм и очаквал, че с първите си 8 филма ще успея да достигна до толкова много фестивали. Но вероятно това се дължи на факта, че навсякъде се търси оригиналността, в която и да е сфера в обществото.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase