Снимка: Булфото
|
Камен Калев е българското име в международния конкурс на София Филм Фест. Режисьорът на “Източни пиеси” долетя специално от Франция, където преди дни филмът тръгна на голям екран.
С какво София Мийтингс ти помогна в продуцираното на филма “Източни пиеси” и в намирането на партньори?
София Мийтингс става все по-сериозна платформа днес. Преди около 2 години лично Мира Сталева помагаше конкретно на филма във всякакви варианти – с идея в Турция как да снимаме, къде да го изпратим, с кого да говорим и да се срещнем и т.н. На мен Мира ми казваше кой кой е, къде какво се случва и това беше началото на нашия проект – ние за първи път пийчвахме (т. е. представяхме проекта) и разбирахме какво е това копродуцентски пазар. И в това отношение, въпреки че тогава Мира Сталева ни помогна персонално, мога да кажа, че София Мийтингс еволюира и се превърна в място, на което се представят много съществени проекти, съвременни автори и най-вече хора от индустрията, които виждаш в Берлин и в Кан – тези същите хора идват и тук.
И според мен именно София Мийтингс е порталът, който свързва киното от региона със западните партньори, с всичките представители – от Евроимаж, до различни филмови фондове. Всички програматори на фестивали вече считат София като място, откъдето трябва да минеш, защото там ще видиш какво се случва в региона, както и в Сараево. Конкретно за “Източни пиеси”, освен всички общи информации, които на мен ми трябваха, за да позиционираме някак си филма, чрез този портал стана връзката със Сараево.
Това е една особена радост – най-накрая да си вкъщи, на състезанието в София. След 10 месеца обиколка и ужасно много чужди фестивали да си на фестивал на родна земя е много яко. Да не говорим, че журито е супер яко и председателят е основателят на 15-дневката на режисьорите в Кан и за мен си става един много хубав завършек. Или поне лично за мен е така – след София Филм Фест има още фестивали, но аз мисля да не ходя на повече фестивали.
Но за да ни селектират в този конкурс, имахме шанс, че новите български филми не бяха завършени. Стефан Китанов взе “Източни пиеси” да представя България с него и ние сме много доволни.
Само преди няколко дни “Източни пиеси” тръгна по кината във Франция? Това е страхотен успех, кажи какво се случи там?
Във Франция премиерата на “Източни пиеси” се превърна в събитието на седмицата, филмът е фаворит на няколко много престижни специализирани издания като филм на седмицата от всички 17 филма, които тръгват премиерно. “Източни пиеси” е само с 20 копия във Франция. В сравнение с “Пророк” на Жак Одиар, който има 600, нашите са много малко. “Източни пиеси” е в графата за авторски чуждоезични филми, но е със същия брой копия като новия филм на Такеши Китано – в Париж и той има 5 копия, и ние имаме 5 копия. “Източни пиеси” излиза едновременно в 16 града. И реакции имаше още първия ден, имаме много позитивни критики в местните издания – в Телерема, който е техният културен гайд с тираж 300 000, нашият филм е с най-дългата и добра рецензия в секцията за кино. В “Кайе дьо Синема” за “Източни пиеси” има публикация на две страници. Аз много се радвам, че филмът е един от фаворитите сред тези 17 филма, заедно с филмите на режисьори като Ким Ки Дук, Атом Егоян.
А ти съзираш ли някаква връзка между това, че ти си учил във Франция и тези позитивни реакции към “Източни пиеси” там?
Там зрителите основно гледат филма. Ако той не се харесва, дори и да си от Марс, няма значение, ако филмът ти не е добър. Хубаво е, че “Източни пиеси” излиза във Франция, където има много добра мрежа за разпространение, има зрители, има критика, има среда и че именни там нашият филм ще бъде видян, ще бъде забелязан един български филм. И хората отбелязват този факт – че могат да гледат български филм, и споменават, че през юни ще излезе още един български филм – “Светът е голям...”. Хората са доволни да видят, че има съвременен български филм на голям екран, и то такъв, който има собствен, оригинален глас, който ги трогва и им говори.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase