Не бих искал да оставям публиката си насаме с „Бездна“

Режисьорът Щефан Лукач представя филма си на СФФ
Обновена: 13 мар 2013 15:55 | 13 мар 2013 14:56, Петя Славова
0
Не бих искал да оставям публиката си насаме с „Бездна“
Щефан Лукач. Снимка: София Филм Фест

Щефан Лукач представя своя филм „Бездна” така: „Базиран е на истинска история. В 2006 австрийски полицаи отвличат гамбиец, който е трябвало да бъде депортиран, и го малтретират. Случаят излезе наяве и предизвика огромен скандал.“ Споделя, че в процеса на работа предпочел да не разговаря с полицията –„Бездна“ бил замислен като затормозяващ и фокусиран върху насилието филм и той се страхувал, че може някак да му попречат. За негова изненада сега австрийските власти възнамеряват да използват „Бездна“, за да обучават служителите си срещу насилието и расизма.

Австрийското кино като че обича да сипва сол в раната. „Бездна“ типично австрийска история ли е?

Полицейското насилие е проблем навсякъде по света. Видяхме какво се случи миналата седмица в Египет. Но тази история вече е повлияла на австрийското общество. Шокиращо е да видиш, че подобно нещо може да се случи в страна, която считам за цивилизована и развита. Бих очаквал полицията да уважава личните ни права. Но знаете, че случаят не е такъв.

Държавните институции потъпкват човешките права. Особено често това се случва на тези, които нямат свое лоби чужденците, бежанците, хората, които нямат роднини и приятели в страната и не могат да си позволят адвокат. Те са лесна мишена. Кинематографски не мисля, че филмът ми е типично австрийски.  Откъснах се от австрийската традиция. Снимах и монтирах по един по-американски начин, защото исках филмът ми да достигне до по-широка аудитория. Другата седмица "Бездна" ще бъде показан по Австрийската национална телевизия и според мен това се дължи на достъпността му.Основната ми цел с този филм е да привлека вниманието към полицейското насилие на расова основа и това е по-важно за мен от стила.

Лесно ли се предава голяма история в късометражен филм?

Нарочно избрах този формат, за да разкажа само един аспект от историята. В „Бездна“ изследвам само темата за насилието и груповата му динамика. Разказвам историята от гледната точка на полицаите. Показвам как се заражда агресията. Един от тях е съвсем млад полицай, който много иска да се докаже пред по-старшите си. Той се сблъсква с тежка дилема, защото знае, че върши нещо лошо.

Другите двама го манипулират, за да попадне в техния кръг от расизъм и насилие. Донякъде това е инициация, но негов дълг е да каже „Не“, когато нещата ескалират. Щастлив съм, че в бъдеще филмът ми ще се използва при обучения на полицаи. Добре е те да научат, че имат правото да не изпълняват неморални или противозаконни заповеди от по-старшите си.

Преди да направя „Бездна“, не бях сигурен, че киното е способно да промени нещо, но вече знам, че е така. В последните няколко седмици в Австрия успяхме да привлечем вниманието към тази тема. Сега се радвам, че „Бездна“ пътува по фестивали и че имам възможност лично да го представям. Не бих искал да оставя зрителите си насаме с този филм. Предпочитам да съм наоколо, за да им държа ръката.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


0
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари