Кадър от "Задънена улица". Снимка: София Филм Фест

123456789101112

Трудно е да се избере кой от тези филми да се гледа, имайки предвид, че авторите тепърва ще доказват таланта си.  "Имаше заглавия от Зимбабве, Венецуела, Куба, Колумбия, Австралия, Нова Зеландия, Виетнам, Филипините, Мароко, Гватемала, Шри Ланка, Камбоджа, Коста Рика, Гвинеа Бисау, Бангладеш"... - отбелязват организаторите  и допълват, че повече  от два месеца им отнема селекцията, докато се стигна до избраните 12 филма, повечето от които са дебюти на режисьорите. А ето и подбраните заглавия.

„Задънена улица“ („Trap Street”, 2013) на режисьорката Вивиан Цю е трогателен и ангажиращ трилър, който ни пренася в интригуващия свят на Китай, разделен на две: на компютърно грамотните, живеещи в съвременния свят, и тези, които не могат да забравят времето, преминато със скоростта на светлината от Културната революция в Китай до днес. В бездната между двете части цензурата и укриването на истината малко по малко унищожават свободата.

Вивиан Цю е независим продуцент и режисьор от Китай. Тя е продуцент на „Night Train”, носител на Голямата награда на фестивала във Варшава през 2007. Следващият й филм като продуцент „Knitting” е показан в Кан през 2008. „Задънена улица“ е режисьорският й дебют.

„Срещи на сляпо“ („Blind Dates”, Грузия, 2013) на Леван Когуашвили е впечатляваща трагикомедия за тихото отчаяние от ергенството и непрестанното търсене на истински стойностно общуване. 40-годишният учител Сандро и приятелят му Ива решават да прекарат уикенда на дъждовното крайбрежие, където се запознават с фризьорката Манана. Но съпругът на Манана излиза от затвора и скоро Сандро се оказва забъркан в схема, която ще го принуди да избира между любовта и честта.

Леван Когуашвили е роден през 1973 г. в Тбилиси, Грузия. Учи кино в Руския държавен киноинститут ВГИК и в кинопрограмата на Нюйоркския университет. През 2008 г. се връща в Грузия, за да снима пълнометражния си дебют „Street Days”.

В „Късметът на лъжеца” („Liar's Dice“ - Индия, 2014) Гиту Мохандас проследява историята на младата Камала и дъщеря й Маня. Камала напуска родното си планинско село, за да търси изчезналия си съпруг – строителен работник на опасен градски терен. Двете с Маня се отправят първо към окръжния център Шимла, а след това до Делхи. По време на пътуването си те срещат загадъчния Науазудин, който неясно защо става техен неохотен водач и защитник.

Гиту Мохандас работи в Индия, където през 2009 г. заедно със съпруга си, режисьора и оператора Раджив Рави, основават „Unplugged”. Компанията продуцира първия й игрален късометражен филм „Kelkkunnundo”. „Късметът на лъжеца”, подкрепен от фонда „Hubert Bals” на фестивала в Ротердам, е пълнометражният й дебют.

„Жирафада” („Giraffada”, Палестина - Италия - Германия - Франция, 2013) на Рани Масала комбинира сърцераздирателна драма и хаплива ирония във филм, вдъхновен от действителна история. Десетгодишният Заид е самотник, който предпочита компанията на жирафите Рита и Брауни пред тази на грубите си съученици. По време на израелска ракетна атака Брауни изпада в паника и се наранява, а след това умира. Заид отива с баща си до израелски зоопарк, за да откраднат жираф и да го вкарат незаконно в Палестина...

Режисьорът Рани Масала учи в Бостънския колеж и в Парижкия институт за политически науки, преди да започне работа в „Misr International Films” и стигне до „Жирафада” (2013), пълнометражният му дебют.

„Отрова за мишки” (България, 2014) на Константин Буров ще има своята световна премиера в програмата на София Филм Фест. Разказана е историята на четири момчета от ТВУ, попаднали там за различни престъпления. „С „Отрова за мишки” се опитваме да погледнем към годините на прехода от по-различен и неочакван ъгъл. През очите на главните герои – крадци, това е време без никакви ценности и идеали, време, в което всичко може да се открадне, купи и продаде”, споделя режисьорът. Филмът се опитва да отговори на въпросите за циничното отношение и потушените пориви за свобода, за това кои са нещата променили се през последните 24 години, за това възможна ли е промяната на мисленето на българите с промяната на политическата система.

Филмът задава тези въпроси с хумор и намигване. „Отговорите са трудни, но всеки от нас трябва да си ги даде, за да може най-накрая товарът на миналото да спре да ни тежи на плещите и да можем да продължим напред”, коментират режисьорът на филма Константин Буров и монтажистката Нина Алтъпармакова, която продължава делото на съпруга си Андрей Алтъпармаков като продуцент на „Отрова за мишки”. Константин Буров е роден през 1974 г. в Пазарджик. Завършва филмова и ТВ режисура в НАТФИЗ „Кр. Сарафов”. С игралната си новела „План за отмъщение” (2008) печели „Златна роза” за дебют. Буров се изявява и като продуцент на независими филми.

„Лоното” („The Fold”, Великобритания, 2014), с участието на Катрин МакКормак, Дакота Блу Ричардс и Марина Стоименова, е игралният дебют на Джон Дженкс. Сюжетът - англиканският пастор Ребека Аштън (Катрин МакКормак) заминава за Корнуол, за да превъзмогне смъртта на дъщеря си. Там тя среща българката Радка (Марина Стоименова), която спи в църквата й. Майчиният инстинкт на Ребека я кара да защити момичето и тя започва да преподава английски в местен център, където двете се сближават.

Джон Дженкс завършва Нюйоркската филмова академия през 2004 г. и започва работа в „Muse Productions” по филма „Edmond”. Дженкс е изпълнителен продуцент на „Lying” (2006), чиято премиера е в „Четиринайсетдневката на режисьорите” в Кан, и на „Vamps” (2012).

„Дубровски” („Дубровский”, Русия, 2014) на Кирил Михановски и Александър Вартанов е съвременна интепретация на класическата повест на Александър Пушкин. Владимир е успял банкер и редовен посетител в нощните клубове, Маша – старателна възпитаничка на английски колеж и примерна дъщеря. По всичко изглежда, че двамата ги очаква прекрасно бъдеще, но неочаквана вражда между ексцентричните им бащи ще принуди наследниците да изживеят драмата на Пушкиновите герои.

Александър Вартанов е роден през 1977 г. в Москва. Завършил е журналистика в Московския държавен университет и режисура във ВГИК. Започва кариерата си като театрален режисьор. Режисьорският му дебют в киното е с „Bullet Collector” (2011). Кирил Михановски е роден в Москва. В юношеска възраст емигрира със семейството си в САЩ. Антролополог и лингвист по образование, той участва като актьор и оператор в късометражни ленти. Като сценарист и режисьор има заснети четири късометражни филма. Пълнометражният му дебют „Мечтата на рибаря” (2006) участва в „Седмицата на критиката” в Кан и печели специалната награда на журито на 11-тия СФФ.

Испанският филм „Падаща звезда” („Stella Cadente”, 2014) ни пренася в Испания в началото на 1870 г., по време на управлението на Амедей VI Савойски. В режисьорският дебют на опитния продуцент Луис Миняро по необикновен начин държавната криза се усеща като източник на вдъхновение и съпротива. Кралят се затваря в себе си, за да избяга от самотата и проблемите си. Ситуацията извън двореца е несигурна и зад защитните стени Амедей и слугите му се отдават на игри, любовни авантюри, пиршества и меланхолия. В този подобен на лабиринт кино разказ историческият филм скоро се превръща в мюзикъл с френски шансони и замечтана мелодрама.

Луис Миняро е роден през 1949 г. в Барселона. На 18 години основава „Cine Club Arts” в Барселона. Той работи като критик и е известен като продуцент на независими филми, сред които е и носителят на „Златна палма“ от Кан „Чичо Бунми си спомня предишните животи” (реж. Апичатпонг Верасетакул, 2010). В кариерата си на режисьор Миняро има няколко документални филми до „Падаща звезда”.

„Ментол” („Menthol”, САЩ, 2014) на Мика Ван Хоув е мрачен и разголващ портрет на американския младежки нихилизъм през XXI век. Забавлението с наркотици, видеоигри и алкохол на четирима двайсетинагодишни приятели приключва по ужасяващ начин, когато те прегазват и убиват млада жена...
Мика Ван Хоув e режисьор, оператор, барабанист и запален покерджия. Режисирал е музикални клипове, реклами и късометражни филми, като „Sleepwalking” (2010) и „Coma Cinema: Business as Usual” (2011). „Ментол” (2014) е пълнометражният му дебют.

Дебютът на Мина Джукич „Непослушните” („The Disobediant“, 2014) e очарователен филм за абсурдите в любовта. Естетски и романтичен, бунтарски, визуално лиричен и в същото време игрив, даже леко развратен, „Непослушните” среща отново двама бивши любовници Лени и Лазар, все още млади и изтъкани от наивност и страх. По повод филма на Мина Джукич критиката възкливка: „Тя е един млад и вълнуващ талант, чийто филми си заслужава да гледате! Ще ви изненада един нестандартен кинопоглед с леко намигване към ранните филми на Милош Форман.”

„Губя себе си” („Lose My Self”, 2014) на немския режисьор Ян Шомбург разказва за невъзможността да спреш или предотвратиш неизбежното, за една диагноза и начинът, по който хората се справят с нея. Лена се разболява от менингит. Следва ретроградна амнезия, което означава, че тя не разпознава никого, включително и самата себе си. Това е втори филм за режисьора, който по интригуващ начин предава фундаменталните въпроси за свобода, избор и изграждането на самоличност.
Ян Шомбург е роден в Аахен през 1976 г. Учи визуални комуникации във факултета за кино и телевизия в Колежа по изкуствата в Касел и завършва кинорежисура в Академията за медийни изкуства в Кьолн (KHM). След няколко късометражни филма, Шомбург прави пълнометражния си дебют с „Above Us Only Sky” (2011), който е част от секцията „Панорама” на Берлинале.

Италианско-словенската копродукция „Зоран, моят племенник идиота” („Zoran My Nephew the Idiot”, 2013) участва като проект на София Мийтингс преди години и е разказ за една неочаквана среща. Паоло Бресан е 40-годишен неудачник, циничен мизантроп, професионален пияница и лъжец. Неочаквано в живота му се появява 15-годишният му племенник Зоран, „наследен” от далечен словенски роднина, който е ужасно добър на дартс, а ежегодният шампионат е с награда 60 хиляди евро...

Режисьорът Матео Олеото е роден през 1977 г. в Гориция, Италия. През 2008 г. завършва режисура в „Centro Sperimentale di Cinematografia” в Рим, а през 2011 - актьорско майсторство в Академията за драматични изкуства „Нино Пепе” в Удине. „Зоран, моят племенник идиота“ е режисьорският му дебют.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase