Кадър от "18". Снимка: Личен архив

123456789

И днес Dnes.bg ще ви срещне с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политиците и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата

Атанас Христосков

Ако първият филм на Атанас Христосков "Номер 1" бе "забранен за родители" и изследваше проблемите на учениците от крайните квартали, то с втория си филм "18", режисьорът отново се обръща към проблемите на младите, но този път те са от елитни гимназии.

"18" е много по-различен като светоусещане, по-поетичен е.  В него има любов, а не насилие", разказва режисьорът.

По думите му, героите тук са доста различни от тези в "Номер 1". Филмът изследва по-екзестенциални въпроси, които вълнуват всеки, а младежите търсят себе си, затворени в бързодвижеща се кола.

"Наскоро четох интересна статия, според която човек се движи в едни плоскости между отегчение и напрежение. В "Номер 1" имаше напрежение, а тук героите се борят с отегчението и лекотата на битието, на което трябва да вдъхнат смисъл".

"18"

Сюжетът в "18" ни среща с четирима абитуриенти, които се отказват да празнуват с останалите си съученици и се вмъкват в една кола, за да отпътуват към самите себе си. "Интeресно е да наблюдаваш хора, които са поставени в ситуация на избор", описва процеса на работа Атанас Христосков и допълва, че самият той не се припознава в героите си, но има допирни точки с хора, които е срещал, по времето, когато той е бил ученик.

Действието във филма се случва почти изцяло в една кола, която се движи на различни скорости в унисон с емоциите на персонажите.

"Предизвикателството за снимането първо е чисто физическо. - разказва Наско и обяснява, че освен четиримата персонажи в колата, около тях има и куп други хора, които ги снимат. Най-сложно се оказва, когато и четиримата са в колата, а Наско, операторът Мартин Балкански и звукарят са в багажника или на предния капак.

Получават се доста интересни за наблюдение процеси. "Имахме и допълнително отежняващо обстоятелство, че в целия филм вали дъжд, но от 18 снимачни дни, само в един валя наистина", спомня си още режисьорът. Така се налага всичко останало да правят сами и с екип, който знае как се случват тези работи. Капаците на колите са оборудвани с бидончета вода, а пред тях се движи водоноска, която полива улиците.

"Мисля, че се получи и ако човек гледа и не знае техниката, никога не би се замислил дали дъждът е истински, а това означава, че сме си свършили работата в това отношение".

Що се отнася до внушенията в "18", Наско Христосков изследва какво занимава младите хора, които освен, че се намират в период на избор, са и затворени в тясно пространство.

"При такива обстоятелства ти се намираш в гранични състояния, с които стигаш до откровения за себе си и за другите. Тези млади хора се провокират един друг и себе си. Стигат до дълбоки прозрения за заобикалящото ги, което в друга обстановка едва ли би се случило".

Също така "18" е градска история, в която София присъства като отделен герой във филма. Виждаме столицата красива, сияйна, различна през дъждовните капки, улични светлини. И въпреки че героите са затворени в автомобила, се чуват виковете на града, броенето на абитуриентите, минаващи музики. "Градът вибрира отвън, шуми", описва го Наско.

Той не вярва в "проклятието на втория филм", чрез който много автори успяват да се настанят в голямото кино или да бъдат отритнати от него.

"Режисьорът се познава от процеса на развитие и всеки негов следващ проект е само стъпка от израстването му", отбелязва той. Дава пример с Акира Куросава, който сам отрича първите си филми и смята, че е започнал да разказва истории чак след третия си проект. Що се отнася до неговия втори филм "18", той е опърничав и на Наско му е било трудно да го "укроти".

"Водих вътрешна борба с приемането му. Исках неща, които бяха различни от получаващото се. "18" за мен е израстване като режисьор и начин да приема, че нямам контрол върху действителността и това, което излиза от мен. В това е и чара му . Филмът сам заяви своя живот и характер", отбелязва режисьорът.

Да снимаш в България

Атанас Христосков не е от онези автори, които се жалват за пари. Според него трудностите са свързани с вътрешните съпротиви на автора. "Всеки, който гори и има желание да го направи, ще намери и начина", отбелязва той и допълва че безпаричието е глупаво като довод. По думите му, прекрасен пример за това са Петър Вълчанов и Кристина Грозева, които заснеха с изключително скромни средства "Урок".

"Ако човек  има истории, няма трудност. Съществуват предизвикателства, но важното е да си силен, за да ги преодолееш". А неговият втори филм, освен, че е с първи показ пред много публика на 13 март от 18:30 часа в кино "Люмиер", ще тръгне по екраните през есента. Предстои му преди това участие в международни фестивали.

Израстването на човека е тема, която продължава да увлича Атанас Христосков. Той вече се е заел със сценария за третия си проект. Но той ще е за хора на средна възраст, на какъвто етап от живота си се чувства и той.

"18" е сценарий написан преди 6 години и тогава още съм имал тинейджърско светоусещане. Сега се чувствам по-зрял и мога уверено да разкажа истории за хора на средна възраст, които са поставени пред друг тип избори.  Тази промяна при тях не е толкова външна, тя се случва на фини и дълбоки пластове и ми е вече интересно да ги изследвам", отбелязва режисьорът.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase