12345

Рупърт Евърет

Рупърт Евърет е влязъл в образа на не един злодей: "Дънстън сам в хотела", "Домът на мис Перигрин за чудати деца", дори в анимационния "Шрек" гласът му отново бе на неприятния герой, в случая Принц Славен.

Отново в тази нелицеприятна светлина е и в "Алтамира", филмът, който британският актьор представя у нас в рамките на София Филм Фест. Продукцията е режисирана от носителя на "Оскар" Хю Хъдсън, а главната роля е поверена на Антонио Бандерас.

"Това е историята на откриването на едни артефакти. Антонио Бандерас ги открива и филмът разказва за конфликта между науката и религията. Най-интересното е, че този конфликт все още е жив. Аз съм много щастлив, че работих като режисьор с Хю Хъдсън, който е невероятен професионалист", отбеляза той.

Освен, че се качи на сцената на зала 1 на НДК за да раздаде част от тазгодишните отличия на феста, Рупърт Евърет сподели и опита си в киното и театъра в Дом на киното.

Звездата от "Сватбата на най-добрия ми приятел" върна времето назад, като си припомни, че най-първото му филмово изживяване се е случило през 60-те години на миналия век, когато той е бил едва 4-5-годишен, а киносалоните във Великобритания са били изключително романтични места.

"Препълнени зали с розови завеси, в които можеше да се пуши, а преди прожекцията се свиреше на пиано.  Аз идвах от провинцията и за мен това пространство значеше цял отделен свят",описва пространството актьорът и допълва, че днес ситуацията е съвършено различна, тъй като всеки може да гледа филм у дома си, дори от телефона си.

Да върнеш лентата назад

"Бях обсебен от Мери Попинз и то в продължение на много години", продължи да разкрива Евърет. - Всичко в нея ми харесваше. Вълнуваше ме този романтичен начин, по който е представена тя. Нещата, които можеше да прави, да вади от чантата си какво ли не".

Британецът не крие увлечението си към киното, което вижда като наркотик. Според него, усещането е адски силно, когато се докоснеш до това изкуство, тъй като то ти помага да излезеш от света, в който живееш с едни и същи лица.

"Киното е нещо опасно. То е все едно взимаш наркотик и когато човек е под въздействието на подобно вещество, може да изпадне в състояние, което кара нормалният му живот да изглежда толкова сив. Затова и хората, които влизат в киното, често им е трудно да се справят с живота си в реалността", отбеляза той.

Все пак Рупърт Евърет не спира да обожава киното, театъра и телевизията. Що се отнася до първата роля, която получава, тя е в телевизионен сериал.

"Бях разочарован, тъй като действителността изобщо не приличаше на моите фантазии. По-скоро процесът наподобяваше на правила във военен лагер. Трябваше да се спазва стриктна дисциплина. В началото, когато напуснах актьорското училище, си мислих, че животът е прекрасен и актьорите непрестанно правят секс и взимат наркотици, а се оказа, че действителността е абсолютно различна и работната атмосфера е много строга. Наложи ми се дълго време да се адаптирам към реалността и да се простя с фантазиите си", отбелязва актьорът.

Славата

Звездата от "Влюбеният Шекспир" , "Инспектор Гаджет", "Почти идеално"... нарече славата чувство, предизвикващо параноя.

"В един момент искаш да имаш слава, но не осъзнаваш колко е страшна тя. Когато си я достигнал пък усещаш, че тя хич не е толкова приятна", отбелязва той и допълва, че славата предизвиква доста противоречиви чувства, свързани с различната представа на хората за един човек, на който му е трудно да я следва, тъй като самия той се променя с времето.

По думите му желанието да имаш слава води и до пропаст с хората, а никой няма нужда от това. "Да си актьор предполага да си близо до хората, а да си известен означава да си далеч от останалите. И това е готов конфликт. В днешно време наблюдаваме как славата се е превърнала в определен морал, затова човек не трябва да се концентрира върху нея", категоричен е Евърет.

За себе си казва, че кариерата му е претърпяла възходи и падения и не може да определи кой от тези етапи е бил най-силен за него. Също така той разкри, че няма и любима роля в киното и театъра, защото веднага след приключването с един образ, се опитва да го забрави, за да се насочи към предстоящия. Да играе на сцената във Великобритания също е едно от най-сериозните му участия, тъй като в продължение на поне половин година едно представление се играе 8 пъти в седмицата.

Освен актьорството, Рупърт Евърет е вдъхновен и от писането. Това разширява светогледа му и му помага да намери още един начин, чрез който да се изразява. Започва да пише сценарии, също така да се занимава и с режисура. В момента той не пише, тъй като се снима в нов филмов проект - "Щастливият принц" за живота на Оскар Уайлд.

Убеден е, че в киното и в театъра най-важното мнение е това на публиката. "Ако тя не те хареса, значи филмът ти наистина не е бил добър. Това е важно за всяка продукция". Той коментира, че наградите за него също не са от значение, тъй като "са част от нашата култура, която е доста упадъчна", но от друга страна актьорът допълни, че именно отличията привличат често и повече зрители.

Музиката

Рупърт Евърет слуша различна музика. В момента се е концентрирал върху класическата на Чайковски и Вагнер. Това, което много го вълнува, е  последната симфония на Чайковски. Времето, в което я пише съвпада с времето, в което е починал и Оскар Уайлд.

В обществото

Рупърт Евърет не е от хората, които лесно описват себе си. Разказва, че и той като всеки човек, може да е оптимист или песимист, и съвкупност от много и различни квалификации, в зависимост от ситуацията, в която се намира. Политиката го интересува и се определя като центрист. Коментира и Brexit: "Лично аз съм против него, смятам, че е добре да има Европейски съюз, но Великобритания е демократична държава и сега трябва да видим как ще се справим с това решение по най-добрия начин. А как ще завърши всичко, дори нямам представа. Всъщност  ЕС е и доста дразнещо нещо, така че по някакъв начин разбирам защо толкова много хора са гласували така", обясни той.

Това, което вижда като опасно явление в днешно време е, че светът става прекалено виртуален. 

"Всеки си гледа в телефона. Живея с по-млад човек, който е непрекъснато във Facebook. Ако "Ислямска държава" го нападне в гръб, той дори няма да разбере. В крайна сметка, човекът ще се окаже напълно подвластен на софтуера и той в един момент ще му дръпне кабела. От 70 години мир всичко, което успяхме да направим, е да искам още и още. В крайна сметка това и получихме".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase