Investor Dnes Bloombergtv.bg Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Snimka Posoka Boec

Сергей Параджанов – артистът

Фотоизложби, филми и уъркшопи за него на СФФ

Обновена: 2 мар 2018 11:43 | 2 мар 2018 09:15, Петя Славова

Снимка: София Филм Фест

Сергей Параджанов е сред най-самобитните кинотворци и артисти на ХХ век. Филмите му носят белезите едновременно на арменската, грузинската, руската и украинската култури, а езикът и естетиката на киното, което прави, излизат извън границите и времето. Той е сред малкото знаменити кинорежисьори, създали филми, в които се сливат органично кинематографичното и изобразителното изкуство, смесват се жанровете и стиловете по начин, който силно удивлява и днес.

Най-много са почитателите на Параджанов сред самите кинематографисти. Според Жан-Люк Годар той създава истински храм на киното от образи, светлина и истина. Силно впечатлени от забележителните му способности за визуализация са Федерико Фелини, Микеланджело Антониони и Андрей Тарковски.

Сергей Параджанов е арменец по националност. Роден е през 1924 година в Тбилиси, след което учи кино във ВГИК в Москва, а после живее и работи доста години в Киев. През 1964 година снима филма "Сенките на забравените прадеди", който му отрежда място сред най-големите имена в киното. Сценарият, написан от Параджанов в съавторство с Иван Чендей, е базиран на едноименната повест на Михаил Коцюбински.

Кинотворбата описва традиционния бит и култура на гуцулите, украинска етнографска група, живеещи в Карпатите. Главният герой Иван се влюбва в дъщерята на убиеца на баща си. Когато тя умира, мъката му трае месеци, но в крайна сметка решава да се включи в цветния свят около него и се жени за друга. "Сенките..." шестват триумфално по света и му носят признание след признание - двайсет и осем награди от международни кинофестивали в двайсет и една страни! Именно тогава възхита и възторг от таланта му изразяват майстори в киното като Фелини, Антониони, Годар, Куросава. Още по-новаторска в изобразително отношение е следващата творба на режисьора-сценарист - "Цветът на нара" (1969).

В този филм, състоящ се от няколко миниатюри, Параджанов пресъздава биографията на арменския народен поет Саят-Нова на колоритния исторически фон в Средновековен Кавказ. Кинотворбата му носи и световна слава. Но режисьорът, който работи далеч от провъзгласения "социалистически реализъм" и е недолюбван от съветските власти, в крайна сметка заплаща за своята независимост.

В продължение на 15 години той е лишен от възможността да снима филми. През 1974 година дори е арестуван и лежи три години в затвора по скалъпено обвинение в хомосексуализъм и незаконна търговия с произведения на изкуството. Излиза на свобода благодарение и на писменото застъпничество на някои от най-прочутите световни кинорежисьори през онези години, като Франсоа Трюфо, Жан-Люк Годар, Федерико Фелини, Лукино Висконти, Роберто Роселини, Микеланджело Антониони, Андрей Тарковски.

Последният завършен филм на Параджанов е "Ашик Кериб", заснет през 1988 година по едноименната поема на М. Ю. Лермонтов. Главен герой във филма е скитащият се музикант Ашик Кериб. Той се влюбва в дъщерята на богат търговец, но е прогонен от него и е принуден да обикаля по света хиляда и една нощи.

През 1989 година Параджанов започва снимките на автобиографичния си филм "Изповед", но е принуден да прекъсне заради рязко влошаване на здравето. През юли 1990 година Сергей Параджанов умира от рак на белите дробове и е погребан в столицата на Армения.

В специалниалния ден – 9 март, посветен на Параджанов на 22-рото издание на кинофорума, публиката ще може да види и късомтражния филм „Нощ в музея на Параджанов“ (1988). Ще го представи лично неговият автор Роман Балаян. Филмът е уникален почит от украинския режисьор, сценарист и продуцент, посветен на неговия учител.

Проектът "Параджанов" на 22-рия София Филм Фест включва още изложба на руския фотограф Юрий Мечитов на тема "Параджанов" в партньорство с "Фотосинтезис". Ще има уъркшоп по фотография с Юрий Мечитов в кафе-галерия "Фотосинтезис Арт Център". Друго събитие, свързано с него е фотографска изложба с експонати от музея "Параджанов" в Ереван. В рамките на феста ще има и разговор с на тема "Сергей Параджанов" с участието на режисьора Роман Балаян, директора на музея "Параджанов"Завен Саркисян, директорът на международния кинофестивал "Златна кайсия" и кинорежисьор Харутюн Хачатрян и фотографа Юрий Мечитов.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Петя Славова

Още по темата: софия филм фест изложби Панорама Сергей Параджанов

Още от

Още от СФФ 2020

"От Малката Палестина" до украинския "Отражение"

"Комарджията", "Сбогом, Лена" и още истории от СФФ

Спомен за Воев и бунта на младите

Да отвлечеш дъщерята на молдовския посланик в "Ченгета в действие"

Войната през очите на дете в "Мрак"

"Червената ракета" на Шон Бейкър и още истории на СФФ

Мадс Микелсен в "Рицари на справедливодстта" и още истории

Раздадоха наградите на София Филм Фест

С "Лебедова песен" и още истории от София Филм Фест

"Сърцето на машината" - истинска история на група затворници

Мария Бакалова в "Не те харесвам" и още на София Филм Фест

От "Сестри" до "Синя луна" - филмите на София Филм Фест

Спонсорирано съдържание

ОБЩИ УСЛОВИЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА УСЛУГАТА ЗА КОМЕНТАРИ В DNES.BG

Dnes.bg e новинарски сайт, предоставящ услуга за публикуване на коментари под статия. Ползването на услугата не изисква регистрация за потребителите и е безплатна. За да публикувате коментар под статия в Dnes.bg, е необходимо само да въведете код за сигурност.

Публикувайки коментар в Dnes.bg, Вие се съгласявате, че няма да публикувате текстове с порнографски характер, подтикващи към насилие, етническа и/или религиозна нетърпимост, думи с обидно съдържание и всякакви материали, които са в разрез с българското законодателство (вкл. Закона за авторското право и сродните му права) и правото на Европейския съюз. Вие се съгласявате също така да не публикувате каквито и да е материали или връзки с други уеб сайтове, чрез които се нарушава правото на интелектуална собственост.

Авторските права върху коментарите в Dnes.bg принадлежат на техните автори, като Dnes.bg си запазва правото да използва публикуваните коментари в Dnes.bg за свои нужди, включително с рекламна или друга търговска цел.

Потребителите на Dnes.bg се съгласяват, че Dnes.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в сайта коментари.

Dnes.bg си запазва правото да изтрива коментари, които са в противоречие с настоящите Общи условия, както и коментари, които са написани на латиница.

Трябва да знаете, че IP адресите, от които са направени всички коментари, се записват и могат да бъдат използвани в определени случаи за разкриване самоличността на лицата, които са публикували съответните коментари, в нарушение на настоящите Общи условия. Dnes.bg си запазва правото да уведоми и окаже пълно съдействие на компетентните държавни органи, включително прокуратурата, следствието и полицейските органи, за всеки коментар, който нарушава законодателството на Р България и правото на Европейския съюз.

Dnes.bg не носи каквато и да е отговорност в случай на загубена информация или на невъзможност за запазване на информация, въведена с коментарите на сайта.

Публикуването на коментар в Dnes.bg означава, че сте запознат с настоящите Общи условия, съгласен сте с тях и се задължавате да ги спазвате.

Име

Коментар

оставащи символа
Моля, въведете следния код, за да изпратите Вашия коментар или влезте с facebook профила си