У-лицата: Жаргонът на маргиналите – Шон Бейкър

Бунтарят в американското кино гостува в България
6 апр 2018 11:08, Петя Славова
0
У-лицата: Жаргонът на маргиналите – Шон Бейкър
Снимка: София Филм Фест

И днес Dnes.bg ще ви срещне с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политиците и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата.

Шон Бейкър

Много бързо стана известен с умението да прави нискобюджетни филми с голям размах. Неговите истории доближават до онези затворени общества, които трудно приемаме и които странят от делничното полезрение. Шон Бейкър пък успява лесно да се впише в тези среди, да опознае хората, принадлежащи към тях и да представи автентично всекидневието им във филмите си.

Роден е в Ню Джърси през 1971 година. Дебютира през 2000 година с "Four Letter Words" като сценарист, режисьор и монтажист. Премиерата на втория му филм "Take Out" е в програмата на Сламданс 2004. "Prince of Broadway" (2008) се появява за пръв път пред публика на филмовия фестивал в Лос Анджелис, а световната премиера на четвъртия му филм "Starlet” (2012) е на фестивала SXSW и по-късно печели наградата Robert Altman Spirit Award. "Tangerine" (2015), заснет само с  iPhone, привлече вниманието в Сънданс.

Режисьорът на независимо американско кино гостува у нас по време на тазгодишния София Филм Фест, за да представи последния си филм "Проектът "Флорида", където ни въвежда в света на безпризорните деца, обитаващи американски предградия. А за ролята си в този филм Уилям Дефо получи и номинация за "Оскар".

"Приех я с отворени обятия. Това беше чудесно признание за нашия малък филм. В крайна сметка ние бяхме най-маломащабния проект от всички с номинация за "Оскар" и малко съжалявам, че не спечелихме.“, коментира номинацията в Дом на киното Шон Бейкър, който подчерта, че подобно признание позволява на проекта да получи всеобща известност, но допълни, че за него са по-важни фестивалните участия.

"Оскар" е една много политизирана награда и за да си отличен зависи от това колко и какво точно е вложил продуцентът в разпространението на филма. Това се отразява много видимо във възможността за номинация.", обясни още Бейкър.

Той също така отбеляза като предимство тенденцията в Холивуд да се дава шанс на дебютиращи автори,  правили по 1-2 малки филма да се изявят в голям мащаб, режисирайки продукции от поредицата "Марвел". Самият той е тръгнал по пътя на независимото кино. И макар да е чувал, че може да прави един филм за големите студиа и един за себе си, той стои далеч от комерсиалното кино. "Причината да го правя е, защото това е огромно физическо усилие. Подготовката на подобен проект отнема поне три години".

Що се отнася до неговите първи проекти, Шон не съжалява, че те са достигнали до по-малка аудитория. По думите му, все пак става въпрос за кино, а не за театър и зрителите, които са видели новите му филми, които получиха голямо признание, насочват внимание и към предишните му проекти. "Като снимахме "Tangerine" той бе чудесно разпространен и хората успяха да обърнат внимание и на "Starlet”. - обяснява той - Човек трябва да има вяра и да знае, че става въпрос за един дълъг път и да инвестира време."

А единствената причина да не е направил филм за супергерои е, че никога не е обичал комикси. "Бих направил доста мечешка услуга на всички почитатели на Марвел. От друга страна съм израснал с "Умирай трудно", "Робокоп“... и с най-голямо удоволствие бих направил лек завой в някой момент. Тези филми могат да са забавни, но да правят и важен политически коментар."

Детството

"Бях момче от обикновено американско предградие.  Така че всичко, което можех да гледам бяха американски продукции и класики. Това е времето преди интернет. Така че чак късните години от гимназията можех да посещавам кина с художествено програмиране. Тогава успях да се отворя повече. Истината е, че филмите, които гледах като дете бяха с чудовища и този, който ми бе направил особено впечатление е на Джеймс Ухайл с Борис Карлоф "Франкенщайн".

Още по темата

След като го гледах реших, че искам да правя филми. Като всеки юноша и малко преди това следях холивудски блогбастъри "Робокоп", "Умирай трудно"... Всички 80-арски филми са ми повлияли и ме накараха да се занимавам кино."

Снима първо на 8-мм камера. Научава се на монтаж, съединявайки малките лентички вкъщи. А с усилията, които полага за да влезе в нюйоркския университет разбира, че иска това, което прави да носи неговия дух, почерк и характер. По-късно Шон Бейкър се среща и с независимото и европейско кино, а за финал застава до Спилбърг: "Казах му, че съм тук, където се намирам, заради "Близки срещи от третия вид".

Кастингът

При кастинг Шон Бейкър не следва най-традиционния подбор, тъй като често работи с натуршчици (непрофесионални актьори) и съответно те са без предишен опит в киното. "Това, което ни привлича към тях е физическата им характеристика и личността им. След това трябва да проверим дали могат по някакъв начин да се доверят на актьорския занаят.", разказва Бейкър -  Ако се върнем към филма "Tangerine", главните персонажи имат също толкова забавни приятели и интересни пичове, но в момента, в който включиш камерата, те тотално се променяха и се превръщаха в истински дървета.

Допреди "Проектът "Флорида" Шон Бейкър не е работил  и с деца. И за него този процес се оказва доста образователен. Освен, че разчита на педагог по актьорско майсторство, който да се грижи за децата, екипът е имал и голям късмет с намирането на Бруклин Принс, която изпълнява ролята на малката Мууни . "Сега е на 7 години, а беше на 6, докато снимахме. Бе като малък възрастен“, коментира работата с нея режисьорът. - Намерихме три много отворени деца, които не се спичаха пред камерата." Той уточни, че при работата с малки е много важно те по никакъв начин да не бъдат объркани, защото могат да се затворят.

Бейкър е сполучил и с Бриа Винаите, изиграла майката на Мууни – Хейли. "Тя до такава степен осъзна какво правим, колко е важна и не бива да го прецаква, че идваше по-рано от необходимото, за да репетира с актьорския ни консултант.

Бейкър допълва, че с различните актьори има отделен подход. Случило му се е да работи с непрофесионален актьор толкова лесно, колкото и със звезда като Уилям Дефо. "Там буквално нямаше режисура", описва процеса Шон. - Казвах какво искам и той бе толкова естествен пред камерата.“

Снимка: София Филм Фест

Виж други галерии »

Режисьорът се върна във времето, когато още е учил режисура в  нюйоркския университет и е гостувал Мартин Брест, известен с филми като "С усещане за жена" и "Среднощно бягство". "Зададохме му същия въпрос: Как се работи с Ал Пачино, Робърт де Ниро... Той обясни, че не ги режисира, защото с толкова опитни хора единственото, което правиш е да настройваш съвсем леко и фино тяхното изпълнение спрямо необходимостта на филма. Оставяш  ги да си свършат работата."

Бейкър допълни, че точно тук присъства и момента с таланта, тъй като тези актьори носят много специфична чувствителност и инстинкт. "Те не само се превъплъщават в един образ, те уговарят и цялото свое разбиране около него. Уилям Дефо беше готов с ролята си преди да почнем снимки.", споделя авторът.

Атмофсерата

Когато се залавя с даден проект, независимият бунтар Шон Бейкър отделя достатъчно време, за да се потопи в обстановката, която ще опише. На това го е научил третият му филм "Prince of Broadway". Именно с него разбира колко е важна предварителната подготовка към общността, която се опитва да представи. "Във филма става дума за амбулантните търговци, които продават по ъглите своите стоки. Не знаех почти нищо за техния квартал, освен, че е много шарен и весел. Тогава ми се стори, че това е прекрасна вдъхновяваща атмосфера, в която да поставим впоследствие филма си.

Но започвайки да си говоря с хората, тъй като не знаех нищо за тях, научих безкрайно много за западно-африканците, които продават определени стоки и ливанските им снабдители, както и собственици на другите магазини. Отне ми година, в която събирахме материал, общувахме с хората, за да успеем да напишем сценария на базата на всичко това. Беше изключителен урок! В същия момент нямаше да се получи този филм без подобен процес на подготовка."

Бейкър допълва, че когато общува общува с един човек, улавя малките детайли. Подчертава колко е важно наблюдението, за да се улови жаргона и за да стане един филм правдоподобен. "Не съм особено придирчив в сценариите си, но ги давам на хората, за които е правен. И те си казват мнението дали биха се изразили с подобни реплики", разказва Шон и допълва, че е ползвал мнението им и по време на монтажа.

За филмовата критика

"Ако човек може да приеме положителната критика, той трябва да се подготви и за отрицателната. Потупването по рамото доникъде не води. И да, може да се събуждаш някога в студена пот от това, което са ти казали, но трябва по някакъв начин да го приемеш.", разказва Шон за чуждото мнение. Режисьорът допълва, че самият той е критичен към киното, което гледа и не може да си позволи да не приема критика.

"Имаше  рецензия на критик и мой приятел, който написа за филма ми  "Starlet”, че не е достатъчно амбициозен. А аз бях вложил цялото си сърце и душа! За бюджета, който имахме  бе супер амбициозен, но това ми помогна за следващия ми филм  "Tangerine" да се отклоня от пътя, по който бях тръгнал и да действам още по мащабно и с повече размах.  И въпреки че онова изречение бе малко като нож в сърцето до самата дръжка, то ми помогна да направя следващата си крачка".


0
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
1
0
 
0
 
! Отговори
Анонимен преди 4 месеца
прекрасен е последният му филм! силно препоръчвам!71