Ларс фон Триер: Твърде близо до сериен убиец

Хорърът "Къщата, която Джак построи" - на София Филм Фест
14 фев 2019 13:38, Петя Славова
5
 Ларс фон Триер: Твърде близо до сериен убиец
Снимка: София Филм Фест

След разнопосочните реакции, последвали премиерата в Кан, които едва ли изненадаха почитателите на изкуството на талантливия провокатор в киното, най-новият филм на датчанина Ларс фон Триер е на път и към българските фенове.

Известен с откровено дръзките си и скандални филми - "Нимфоманка", "Антихрист", "Догвил", "Меланхолия", "Танцьорка в мрака", Ларс фон Триер отново подлага на изпитание емоционалната чувствителност на зрителя, като представя бруталната жестокост на сериен убиец като вид изкуство.

"Къщата, която Джак постро"“ е психологически хорър, проследяващ 12 години от живота на интелигентен и талантлив сериен убиец в САЩ, щата Вашингтон, през 70-те и 80-те години на миналия век. Джак разказва историята от първо лице, като в този период започва да се трансформира от обикновен човек в безжалостен убиец. Той много обича да убива хора, няма някаква особена техника, нито предпочитания към определен тип жертви. Просто убива, често експериментира и което е най-шокиращото - подхожда към убийствата като към произведения на изкуството. Колкото повече полицейският обръч около Джак се затяга, толкова по-големи рискове поема той по пътя на своето „изкуство“ с цел да постигне съвършенство. Филмът е разделен на пет части, проследяващи какво се случва в мисловния свят на Джак, докато се превръща в това, което е.  

Ларс фон Триер описва творението си като експеримент, възхваляващ идеята, че "животът е зъл и бездушен“, което се доказвало и от възхода на "Homo trumpus“.

В главната роля на Джак е Мат Дилън, брилянтен в превъплъщението си. Партнират му Ума Търман, Бруно Ганц, Софи Грабьол, Райли Кийоу.

"Къщата, която Джак построи“ е плашещо и садистично потапяне във вътрешния монолог на един психопат, с интелектуални отклонения към природата на изкуството в днешния свят, и полага значителни усилия за създаване на сериозен дискомфорт в ключовите моменти.

Ако възприемете творбата с тези уточнения или поне отговорите на предизвикателството на безупречния киноразказ, който "танцува" покрай естествените граници на морала, филмът вероятно може да се определи като "брилянтен“, пише Ерик Кон, "IndieWire“.
 


5
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
5
2
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
До Анонимен "само да попитам" хората, до които достига това изкуство не би ли следвало да са изградили психологически и социални /фамилни/ ценности и спирачки, че да вземат пример от едно изкуство? децата до 7 години могат да разсъждават като че филмът е пример за поведение, над тази възраст, мислещо по този начин е проблем на родителско възпитание и ментално развитие
4
1
 
1
 
! Отговори
Православен преди 1 месец
И хората, които аплодират и приветстват такива филми, като връх на европейското изкуство сега искат да ни учат как да си възпитаваме децата.

Анатема!
3
1
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
После що е пълно с из ро ди.. хората гледат такива и после си казват баси якото чек и аз да пробвам...
2
0
 
7
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Да! Препоръчвам на всички да гледат европейско кино.
1
1
 
8
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Гениален филм, все по-рядко излиза нещо толкова стойностно, повечето днешни филми, особено американските, са предназначени предимно за деца и полу-идиoти.