Кадър от "Техеран - град на любовта". Снимка: София Филм Фест

Виж други галерии »

123

До смутените трепети на трима самотници ни доближава режисьорът Али Джаберансари в "Техеран – град на любовта". Всеки от персонажите във филма търси сродната си душа по различен начин.

Рецепционистката в клиника за красота (Мина) си пада по атлетични клиенти, които посещават местоработата й. Проблемът е, че й липсва самочувствие да разкрие чувствата си пред тях. Снабдена с личните им телефони героинята им звъни от непознат номер, за да си уговори среща с тях, на която така и не признава коя е. Другият въпрос, който я мъчи е опасната й пристрастеност към сладоледа, въпреки че натрупването на все повече килограми  я отдалечават от вярата да намери любовта.

От другата страна е Хесам – клиент на клиниката и същевременно бодибилдър, който тренира заможни мъже и вижда надежда да промени живота си в предложение да се снима в продукция с кинозвездата Луи Гарел, за когото никой в Иран не е чувал. Третият образ е този на Вахид, певец на погребални ритуали преквалифицирал се в певец на сватбени партита.

Режисьорът проследява внимателно опитите на персонажите си да намерят щастието, променяйки нещо от себе си в името на надеждата. Всеки един от тях е сложно обвързан със семейството, което категорично влияе върху съдбата му.

Мина не може да се отскубне от майка си и желанието да бъде сватосана с мъже, които не харесва. Хесам живее със застаряващия си баща, с когото трудно общува, а Вахид трудно се измъква от църковните задължения, поети заради заръката на баща му.

Въпреки неволите им, Джаберансари подхожда с чувство за хумор към всеки от героите. Не скрива малките им прегрешения, превърнати в забавно справяне с перипетиите на живота. Акцентира върху лицата им, изразяващи толкова силни, но притаени емоции. Човешки и искрен, филмът е минималистичен разказ за живота, събрал трагикомични, взаимносвързани перипетии.  "Техеран – град на любовта" бе представен лично от режисьора по време на София Филм Фест и отнесе отличието на младежкото жури.

Али Джаберансари

Режисьорът разкрива във филма си интересни кътчета и привички на хората от родния му град, който напуска още като тийнейджър. Пътят му го отвежда в Канада, а по-късно след среща с Аббас Киаростами, Али решава да се заеме с правенето на кино. Така пътят му продължава в Лондонското филмово училище. Дебютира в игралното кино с "Падащи листа" през 2013 г., а "Техеран – град на любовта" е неговият втори пълнометражен проект. В него и тримата главни персонажи са на крачка от любовта, но в Техеран, по думите му, тя не се намира толкова лесно.

“Всъщност не мисля, че е по-трудно да бъде открита от което и да е друго място. Все пак в днешно време покрай социалните мрежи, все по-малко срещите стават в клубове и дискотеки. В Техеран също има ресторанти и кафенета, където хората откриват начини да се намерят.“, споделя той и  уточнява, че в Техеран е особено силно разграничаването между обществено видимия и личния живот.

"В иранското общество няма как да видите хората да се целуват, да се държат за ръце на улицата. Тази привързаност един към друг липсва. Всеки, който напусне дома си трябва да сложи маската на добрия гражданин пред властите. Дори, ако момче и момиче са в кафене, те трябва да стоят един срещу друг и да си говорят. Нямат право да си държат ръцете. За мен бе интересно какво причинява на човек тази отдалеченост. Любовта е нещо спонтанно, когато си влюбен, искаш да крещиш, чувстваш се окрилен. В иранското общество подобно чувство, колкото и да е силно, не може да бъде споделено. Там можеш само да го криеш. Няма как просто да излезеш на улицата, да тичаш и да крещиш чувствата си. За мен бе интересно да  предам във филма тази потисната емоция. Да видя как любовта би функционирала между тези три персонажа в такова общество.“

Актьорите

За работата с актьорите, Али Джаберансари споделя, че се е наложило доста да им отнеме от свободата, тъй като с изключение на бодибилдърите, всички останали са професионалисти. "В Иран актьорите в повечето случаи са изключително експресивни и много ръкомахат. Наложи се да им спра жестикулациите и да ги накарам да са по-обрани, тъй като това бе стила, който търсихме да постигнем от самото начало.“, разказва режисьорът пред Dnes.bg. - Нужна ни бе статичност не само в кадъра, но и в актьорството. Това бе единственият начин да се прояви този специфичен хумор, който присъства във филма". Именно за работата с актьорите Али използва наученото от срещата с Аббас Киаростами. "Важно бе да премахна всичко, което смятам за излишно. Да използвам онзи минималистичен подход в актьорството, познат от неговото кино. По същия начин изглеждаше и въпроса с музиката. При филмите на Аббас тя не присъства, докато аз я използвам, но съвсем оскъдно.", разказва още режисьорът.

Джаберансари се надява, че именно това кино, макар и да не е толкова мощно, както блогбастърите, винаги ще го има. "Киното съществува и като забавление, и като форма на изкуство. Мисля че добрите филми имат по малко и от двете. Но има и някои, които застават само от едната страна на бариерата."

Затова режисьорът е убеден, че този вид минималистично кино е нужно да бъде подкрепяно от държавата, НПО-та и културни организации, за да не разчита единствено от продажба на билети и да се съхрани. Доказателство за необходимостта му вижда в примери като филмите на Аки Каурисмаки, Джим Джармуш, на палестинската режисьорка Елиа Сюлейман, а ако се върнем по-назад във времето и на Жак Тати. Всеки един от тези творци е повлиял и върху неговия вкус и начин да прави кино.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase