Общуването на български, по-сложно и от "Уроци по немски"

Филмът на Павел Веснаков с много отличия на София Филм Фест
Обновена: 14 апр 2021 15:18 | 14 апр 2021 09:38, Петя Славова
18

Снимка: София Филм Фест

Да понесеш раздялата с най-близките е нелека задача,  чието уравнение се опитва да реши Павел Веснаков в пълнометражния си дебют  "Уроци по немски". Филмът бе част от международния конкурс на 25-ото издание на София Филм Фест и спечели специалната награда на журито, както и наградата на ФИПРЕССИ.

Перипетиите на проекта започват след като Веснаков кандидатства за субсидии за пълнометражен дебют в НФЦ, но заради неточно тълкуване на закона не бе допусната кандидатурата му. Така няколко години по-късно, в най-сложния период, пред който е изправена филмовата индустрия, филмът се появява като първоначалното заглавие "Спасителят в прахта" е израснало в "Уроци по немски".

Още по темата

Под това наименование печели първата си голяма награда на фестивала в Кайро за главна роля на Юлиан Вергов. Призът съвсем не е случаен. Актьорът точно и достоверно изследва цената на отчуждеността с най-близките и желанието да им помага, когато може да е далеч от тях.

Сюжетът ни среща с Никола (Вергов), блуждаещ из крайните квартали,  чийто панелени блокове населяват разделените му родители, както и той самият с приятелката си. Героят прави опит да опитоми избухливостта си, донесла му условна присъда заради неловка ситуация с гаджето на бившата му съпруга. Решен да се раздели с тъмното си минало той е готов да избяга чак в Хамбург, където да започне живота наново.

Разпокъсващ се между схлупените апартаменти, героят е раздробил мислите си в търсене на правилното решение дали да изостави познатия си живот и хората, които обича в търсене на уж по-безоблачното бъдеще.
Режисьорът следи отблизо неговите наситени емоционални дилеми без да дава оценка на случващото се. Камерата на оператора Орлин Руевски често улавя персонажите в гръб, следвайки ги в техните търсения, колебания и дребни кавги.

Всекидневието на главния герой е засечено в колата му, докато шофира из столичните улици, сменяйки небрежния потник с  единствената бяла риза, която притежава и нахлузва за пред обществото. Обиколките в автомобила са в синхрон с надеждата за новата трансформация, озвучена под съпровода на уроците по немски, които учи. Акцентът отново пада върху монотоността на делника с темата на уроците, които са ограничени предимно в дните от седмицата.

Павел Веснаков  съсредоточава вниманието върху наситеността при различните аспекти на човешките взаимоотношения, свързани и с поколенческите различия. От една страна Никола има неразчистени сметки с децата си. От друга стои неразбирането, поне на пръв поглед на поведенческите му нагласи от страна на родителите му. Макар и разделени, майка му и баща му реагират по един и същи начин към идеята му да замине в чужбина и към новата му приятелка. Не на последно място е засегнато мисленето, характерно за страната ни, че човек няма особена перспектива след 50-те.

Персонажите се лутат с въпросите си из схлупени тъмни апартаменти, носещи усещането за клаустрофобичност, , която  като че ли единствено далечната и непозната Германия може да разтури. Въпросите са много, решенията обаче липсват. Идеята за чуждата страна изглежда страховита, оставането в България - безперспективно.

Веснаков улавя тънкостта на проблемите, които едва ли ще се решат само от смяната на средата. Всеки иска да напусне държавата, в която е лесно да убиеш някой като куче и да го изхвърлиш без да помислиш, че друг може трепетно да го чака. 

Режисьорът засяга много и важни теми, на които успява да придаде изключителна завършеност в отделните епизоди. Докосващ диалог и силни образи допринасят за стойността на филмовия разказ.  Точно е уловено сложността да представиш своята версия за живота си, особено на най-близките. Трудността в общуването в съвременния свят е обрисувана в тягостни диалози. Истината е трудна да се изрече, като че ли всеки говори с другия на чужд език, по-сложен и от немския. Филм за неизказаното, премълчаното,  притаеното, за прошката, която се дава все по-трудно.
 


18
Още от СФФ 2020
"Концентрирай се, бабо" из програмата на София Филм Фест
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
14
0
 
0
 
! Отговори
Анонимен преди 5 дни
Гледам само сериали и филми, в които темата за ЛГБТ липсва.
13
0
 
2
 
! Отговори
Киномана преди 1 седмица
Гледам само руско кино.
12
0
 
2
 
! Отговори
Никой преди 1 седмица
Изгледах филма заради Вергов, но като цяло не ми допадна. При толкова натрупан гняв, да не намериш начин за комуникация с близките си, да искаш да избягаш, за да започнеш всичко отначало, с някой с който няма да стигнеш и до средата на това, което си постигнал, е нереално. Сякаш героят е на 25, а не на 50.
11
0
 
0
 
! Отговори
Кака Пена преди 1 седмица
До Стар набор Гледал ли си филма та коментираш по този начин?
10
1
 
9
 
! Отговори
Стар набор преди 2 седмици
Този "Никола" и в Хамбург няма да преуспее, той не се е научил да носи отговорност и да се бори в живота. В България има поне панелка, а нещо по-добро в Хамбург започва от 15 евро нагоре на кв.м. нето наем без парното и др.текущи разходи. Изглежда героят е неудачник и търси вина за съдбата си навсякъде другаде, но не и в себе си.
9
2
 
7
 
! Отговори
Боб преди 2 седмици
"Брек, аз само докато четях статията се депресирах, смятайте ако гледам филма. хахах За оскари ли ще правим филм или за публиката? :-) Как са пропуснали многопластовите отношения към ЛГБТ и мигрантите, както и смяната на пола, като възможен избор за излизане от ппдрискащото ежедневие. Щяха и някой грант да приберат."

Да те питам, като те депресира статията, какво ще кажеш от утре да почнат да ти викат Минка "свирката" и да те тъпчат то зад, само защото така са свикнали. и това е нормално за тях
8
2
 
16
 
! Отговори
АЗ преди 2 седмици
за това съм се отказал да гледам български филми. Тотално. Преди повече от 40 години съм се зарекъл,и все още го спазвам това - да не гледам български филми. НИКОГА. Слаб сюжет, слаби актьори, слабо изпълнение, некадърно сниман, със некадърно озвучаване, некадърна реклама... И тази статия напълно покрива всичко казано: големи локуми, неясно съдържане, опитваща се да каже нещо.
7
6
 
20
 
! Отговори
Анонимен преди 3 седмици
Брек, аз само докато четях статията се депресирах, смятайте ако гледам филма. хахах За оскари ли ще правим филм или за публиката? :-) Как са пропуснали многопластовите отношения към ЛГБТ и мигрантите, както и смяната на пола, като възможен избор за излизане от ппдрискащото ежедневие. Щяха и някой грант да приберат.
6
1
 
0
 
! Отговори
Анонимен преди 3 седмици
Някой знае ли дали го има в нета тоя филм или трябва да ходя на кино за да го гледам?
5
5
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 3 седмици
София Филм Фест

На българския филм - вас ист хир булгариш, лернт ир венигстенс дойч дамит ир венигстенс етвас верщеет!
4
4
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 3 седмици
Ами всъщност е доста добър, гледаем и смислен, гледа се леко.
3
5
 
24
 
! Отговори
Анонимен преди 3 седмици
Типичният за българското кино мрачно-битов, подтискащ и досаден сюжет за живота на някакъв несретник с лош нрав.. Слаб 2.
2
2
 
13
 
! Отговори
ДДРОнег преди 3 седмици
До Не разбрах
Ми често Българските филми са много стойностни, но и много философски, много тежки ...
Затова и често не ги гледам, освен ако не са комедии
1
3
 
14
 
! Отговори
Не разбрах преди 3 седмици
Какъв е този литературен анализ? Не ми стана ясно този филм да го гледам ли сега или не.