Срещу 100 лв. на месец всеки може да докаже любовта си към животните, ставайки осиновител в софийския зоопарк. Не че питомците на един от 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз страдат от липса на внимание.

„При подписването на договор за осиновяване се издава приходен касов ордер за полагането на извънредни грижи за животните. Опциите са за няколко срока -  безсрочен, годишен и месечен“,  коментира пред Dnes.bg шефът на столичния зоопарк д-р Иван Иванов. 

„Въвели сме 100 лв. на месец. Дали те ще бъдат дадени на един път, на месец или дребни суми си е решение на осиновителя. За нас е по-добре да получим сумата наведнъж. Така можем да я ползваме за ремонт на клетката или друго“, добави Иванов, който е ветеринар по образование и директор на софийския зоопарк от 1995-а.

Осиновителите в момента са над 150 юридически и физически лица. Най-известният е премиерът Бойко Борисов. Напълно прилягащи на визията и амбицията му, той е избрал царя на животните, отделяйки средства за лъвовете Славчо и Стефани и властелина на родното небе -  скалния орел. Опозицията в лицето на депутатката от „Атака” Деница Гаджева си хареса глутница вълци. Карталът (черен лешояд – б. р.) си е харесал на царица Маргарита.

Един от най-популярните водещи у нас  - Драгомир Драганов си е харесал хипопотама Цура, а светският лъв Агент Иван Тенев - пумата Вук-Сандокан.

Фирмата за внос, продажба и поддръжка на едра строителна, пътностроителна и минна техника „Киров“, която е собственост на отвлечения бизнесмен Киро Киров и сина му Иван Киров, се е спряла на стадото бизони. 

„Киров даде 20 хиляди лева. Еднократно. Използвахме ги за ремонт на клетките на тигрите“, информира още шефът на зоопарка.
 
Той е категоричен, че издръжката не се калкулира от екзотиката или големината на животното. Зависи от храната, тока, водата, парното, а те са за всички животни. Всички се нуждаят от ремонт на дома си и разширяване на пространството.

Иначе годишният бюджет на зоопарка е 2 милиона лв. Зимата ще бъде посрещната без притеснение от персонала на атракциона.

През пролетта предстои ремонт, който ще доближи столичната зоологическа градина до европейските стандарти. Клетките ще бъдат разширени към алеите, за да покрият стандартите и да не тревожат нито животните, нито посетителите. Ще бъде направено ново вътрешно обзавеждане и интериор, с озеленяване.

Реконструкцията ще започне през пролетта, а част от кампанията е и рекламата в Европа със снимки и информация. Три ще са етапите й. Първо ще бъдат обновени клетките на мечките, хищниците и маймуните, а после на тревопасните и птиците. Средства за ремонтите зоопаркът очаква от бюджета на Столична община, но все още не е ясно колко точно ще струва това. 

На третия етап от ремонта ще бъдат изградени нови клетки за двойка жирафи. Водят се преговори за доставката им, но не е ясно дали те ще пристигнат на разменни начала, или ще бъдат купени.

Цената на един 6-7-месечен жираф била 40 хиляди  евро. Клетката на африканския исполин ще бъде на централния вход. Ще бъде построен и басейн за пет тюлена.

В сърцата на посетителите обаче ще си остане №1 слоницата Артайда. Като представител на най-едрия сухоземен бозайник тя е наследничка в символиката на зоопарка. При това с корона на главата.
 
Не лъвът, а слонът е избран за емблема на столичната градина и е неразривно свързан с историята й, основавана през 1888 г. като част от територията на бившия Царски дворец, пренесен през 1982-а  от центъра в община „Лозенец“, върху площ от над 360 декара.

Първият слон в България е Нал. Освен че е голямата атракция, той оре стопанството в двореца Врана в началото на миналия век.

Артайда обаче приема команди само на немски език. Била е отгледана в Германия. Преди повече от 30 години тя e оставена в Гелзенкирхен от циркова трупа. Била е конфискувана от държавната ветеринарна служба.

Сега гордостта на индийската фауна е на 51 години, на ден изяжда минимум по 3 бали сено, 70 кг плодове и по няколко каси хляб.
 
Възрастните посетители гледат Артайда срещу 4 лв., посетителите до 18 години срещу 2 лв, а пенсионерите за левче.

Сега се планира над откритата лъвска клетка да бъде изграден тунел, по който посетителите ще могат да минават и да наблюдават хищниците отгоре.

И след смъртта си животните си остават атракция в Природонаучния музей. Те биват препарирани с приемателен протокол по Закона за биоразнобразието. Д-р Иванов го е правил и преди да излезе нормативният акт.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase