Далавера е вградена в темелите на Народното събрание. Белокаменната постройка е вдигната с онова, което днес наричаме корупция. Хонорарът на архитекта е орязан наполовина, а остатъка прибира премиерът, пише "24 часа".

Учредителното събрание през 1879 г. е под покрива на бившия турски конак в Търново. Тук е приета конституцията и е избран княз Александър Батенберг. После депутатите стягат бохчи и се местят в столицата София.

Заседават в дъсчено построение, сковано в южната част на Градската градина. "Народното събрание се събираше в бараката, в която амбулантната трупа на Георгя Попова даваше представленията си", спомня си Иван Вазов.

Помещението е разкрасено с червени драперии и килими. Поставени са кресла за 120 мъдри глави. Има галерия за правостоящи и друга специално за жени.

“Подиумът е издигнат, маса за председателя и за бюрото, надясно - масата на министрите, наляво - дипломатическата ложа (пред нея червена трибуна), в задните ъгли от двете страни на трона в резба - дворцовата ложа и ложата за чиновниците”, описва интериора Константин Иречек. Когато за първи път вижда постройката, Иречек се заблуждава, че е изложба на добитък

На 10 ноември 1879 г. той записва в дневника си: "Влязох в една улица, в която наляво се издига голяма дървена сграда, каквито се строят у нас за изложба на добитък, цяла с малки знамена."

Байрачетата ориентират чужденеца. "Това ще да е навярно Народното събрание", правилно отбелязва той. Скоро обаче разбира, че не е бил далеч от първото си впечатление. Зложелатели на нашия парламентаризъм му доверяват, че в камарата се въдят кокошки. През деня пернатите щъкали около събранието, а през нощта слугите ги вкарвали в заседателната зала. Така хем дремели под покрив, хем апаши не можели да им посегнат.

На 23 февруари 1880 г. европеецът хроникира: "Пръв път попаднали на курника в камарата, когато дотрябвали столове за бала у Моллова - Тъпчилещов, Кикеров, Безеншек влезли, петелът бил на полилея, кокошки, всичко нацвъкано, в дипломатическата ложа яйца и т.н."

Д-р Димитър Моллов е пионер на родното здравеопазване, а словенецът Антон Безеншек - на българската стенография. Никола Тъпчилещов е търговец и благодетел. Като вижда курешките, почва да кърши ръце и простенва: "Какво обезчестение на това свято място!".

Командата се развърта, хваща хайванчетата и градските първенци се гощават с пилешко. "Събрали всичко и Градският съвет с полицмейстера ги изяли", описва съдбата на пернатите Иречек. Полицмейстер е споменатият Кикеров.

Парламентът курник изгаря на 1 февруари 1882 г. Огънят избухва след представление на "Иванко, убиецът на Асеня". Пак Иречек документира грозното събитие:

"Тази нощ изгоря сградата на Народното събрание, историческо помещение, в което Стамболов ораторстваше, Каравелов ревеше, Балабанов плачеше, Славейков спеше, Горбанов беше бит, а мнозина други изглупяха, в което видяхме да се заражда българското народно театро, сграда, строена за театър, после престъпно взета за политически театър, а сега повърната наново за своята първоначална цел."

Останали без покрив, народните представители заседават в Мъжката гимназия и в столовата на Военното училище. Тук сред уханието на армейска чорба гласуват важни закони за устройството на младото княжество.

Най-сетне министърът на обществените сгради Тодор Икономов се заема да уреди депутатите с приличен подслон. Той оглежда града и закономерно избира циганския стан. "Мястото, дето днес горделиво се красува зданието на Народното събрание, тогава беше купище извън града. Няколко цигански колиби бяха разпънати там", свидетелства Иван Вазов.

Това живописно пространство от 3723 кв. метра е дарено от Софийското градско общинско управление за върховен законодателен орган.  Обявен е конкурс, спечелен от виенския архитект Константин Йованович. Роден на 13 януари 1849 г., неговият баща Анастас е българин. Бил е художник, гравьор и фотограф.

Константин следва в Конфедеративния политехникум в Цюрих при проф. Готфрид Земпер. Дипломира се като архитект през 1870 г. Пътува из Италия и изучава архитектурата на Милано, Генуа, Флоренция, Рим. През 1880 г. открива свое ателие във Виена. Следната година Константин Йованович пристига в София.

Поканен е от министъра на просвещението Иречек. Той му възлага проекта за Мъжката гимназия, където временно заседават депутатите. После Йованович заляга над чертежите за автентичното Народно събрание.

Архитектът решава постройката в неоренесансов стил. Заседателната зала е предвидена за 320 работни места и 600 души публика. Строежът е изпълнен от италиански майстори. След Освобождението те преправят турския конак в дворец, после вдигат Народното събрание и най-сетне изграждат Народния театър.

Като идва време да си вземе хонорара, Йованович се явява при министър-председателя Драган Цанков.

Той е пословичен със своята продажност. По време на игото Цанков е платен агент на Ватикана. В свободна България е купен от православна Русия.

През 1886 г. директорът на Азиатския департамент в Петербург информира консула в Русе, че ще бъдат отпуснати средства за агитация против княза и правителството.

"Потребните суми ще се дават в безотчетно разпореждане на представителите на Народната либерална партия в София господата Драган Цанков, Тодор Бурмов и Марко Балабанов", нарежда той.

На Драган Цанков му викали Великият Манго, защото бил и скъперник. "В Цариград - пише един съвременник - често го виждат, в битността му на дипломатически представител, да обядва на Галата в най-простите ахчийници, само с една шкембе чорба." Ахчийница е гостилница.

Драган Цанков гледа договора и се облизва. Там пише, че архитектът Йованович трябва да получи 6000 лева плата. "Слушай, чоджум, абе ти знаеш ли какво са това 6000 лева?”, задава реторичен въпрос министър-председателят.

"Голяма, страшно голяма пара е туй, хей! Кой на днешно време може да припечели такова нещо? Та такъв и звездите от небето да сваля, пак не ще може да се докундиса до такова богатство!", аргументира се премиерът.

"Я слушай, момчето ми - казва бащински Цанков, - вземи ти 3000 лева, та си иди със здраве и благословия. То и тия пари са много, но нейсе, от мен да мине, трудил си се. Хем като излезеш оттук, да не вземеш да разправяш какво си получил! Народът ще ми счупи главата, ако разбере как стопанисвам парата му."

Икономисаните 3000 лв. Цанков прибира за шкембе чорба! Народното събрание тържествено отваря двери на 25 ноември 1884 г. Сградата е осветена с водосвет и банкет. Тогава за първи път легендарните кюфтета влизат в цитаделата на демокрацията.

“После божествената служба, извършена от духовенството ни начело с Негово Високопреосвещенство митрополит Климент, поканените седнаха да ядат и да пият на приготвената по тоз случай закуска”, хроникира за грядущите поколения вестник "Средец".

Константин Йованович го няма на софрата. Той си е взел шапката с половинчатия хонорар и е решил никога повече да не стъпи в България. Умира на 25 ноември 1923 г. в Цюрих. Погребан е в гробището Нордхайм.

Отначало атаките са епизодични, правят разрушения и вземат жертви, но са търпими. Страшното иде през 1944 г. с масираните бомбардировки. Англо-американците сеят смърт над София, Пловдив, Карлово, Стара Загора, Кюстендил, Дупница, Мездра, Търново, Добрич, Русе, Лом и много други населени места.

Само в столицата са разрушени 12 657 сгради, жертвите са над 2000. Силно пострадал е Народният театър, Народната библиотека е напълно унищожена. Ударено е и западното крило на Народното събрание, където още отекват аплодисментите от 13 декември 1941 г.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase