Спомени, спомени... 20 г. от олимпийското злато на Стефка

"Това беше моят последен шанс за златен медал на Игрите"
6
Спомени, спомени... 20 г. от олимпийското злато на Стефка
Стефка Костадинова и Ники Бакояни близо 20 години след легендарната битка помежду им. Снимка: БОК

Днес се навършват точно 20 години от едно историческо за България и българския спорт събитие - олимпийската титла на Стефка Костадинова в Атланта.

Във вечерните часове на 3 август 1996 година зрителите в столицата на щата Джорджия стават свидетели на една от най-оспорваните битки в скока на височина за жени, коронясала в крайна сметка най-великата в историята на тази дисциплина.

Стефка Костадинова пристига в Атланта отново като фаворит, но и с негативните спомени от предишните две олимпиади. В Сеул 1988 и в Барселона 1992 тя е считана за една от най-сигурните шампиони, но така и не стига до титлата.

"Знаех, че Олимпиадата в Атланта бе моят последен шанс да стъпя на олимпийския връх. Подготвих се много добре, а и вече имах богат опит, знаех какво трябва и какво не трябва да правя. Едно от най-важните неща бе да бъда спокойна - успях в това, за което благодаря и на хората край мен, на журналисти и близки, които ме "съхраниха" в един от най-трудните моменти в моя живот, когато трябваше да понеса нов тежък удар на съдбата със загубата на мой много близък човек," разказва днес Стефка.

След като в квалификациите Костадинова няма никакви проблеми с норматива от 193 см, самият финал протича невероятно драматично и в крайна сметка остава в статистиките като един от най-силните и качествени в цялата олимпийска история.

Костадинова печели титлата при невероятна конкуренция. Девет жени преминават над 1.96 метра, пет скачат 1.99 метра, за медал са нужни минимум 2.01 метра - "най-високият бронз" е за украинката Инга Бабакова.

Сребърната Ники Бакояни от Гърция пък точно тогава преодолява уникалните за жените 33 см над собствения си ръст. Гъркинята изниква сякаш изневиделица и оказва огромна съпротива на българката. Бакояни скача 2.03 метра в третия си опит - тази височина и до днес е рекорд на Гърция и я поставя на трето място във вечната ранглиста за разлика между личен ръст и лично постижение след Антониета ди Мартино (35 см) и Инка Макферсън (35 см).

Костадинова трябваше да се справи с всичко това, плюс първо да изравни с 2.03 метра и след това да подобри олимпийския рекорд с 2.05 метра, за да триумфира със златото.

Осигурила си титлата и постигнала вече олимпийската си мечта, Костадинова пробва три пъти да подобри собствения си 9-годишен тогава световен рекорд с летва пред себе си на 2.10 метра.

"Много емоционален спомен. Зад гърба си имам стотици състезания, но някои остават паметни завинаги - като емблема, като символ на кариерата ти. Така е със световните ми рекорди, така е и с олимпийското злато от Атланта... Знаех, че това е последният шанс, след като два пъти по различни причини не стигах до титлата. А и скокът на височина в Атланта се оказа едно от най-силните състезания в историята на олимпийската атлетика," спомня си Стефка.

Костадинова и днес твърди, че Ники Бакояни е била сред силните състезателки, въпреки че мнозина не я брояха сред топ фаворитите.

"През 1996 година тя имаше силен сезон, а и успя да "надскочи" себе си точно на Олимпиадата - с този си опит тя и до днес държи гръцкия рекорд и мисля, че това й остана единственият старт с резултат над 2 метра. За мен тогава този неин изключителен скок се оказа допълнителен стимул, но и без това си знаех, че шампион мога да бъда само, след като приключат всички останали с опитите. Бях готова на всичко и тази готовност ми помогна да стигна до върха. Наскоро се видяхме с Ники Бакояни, припомнихме си със снимки и приятни спомени нашите преживявания в сектора тогава в Атланта. Казах й, че без нея нямаше да подобря олимпийския рекорд. Оставаме добри приятелки и аз отново и отново й благодаря, че с нейна помощ сътворихме една от най-запомнящите се битки в олимпийската история," твърди Стефка.

"Дори когато подобрих олимпийския рекорд, за мен по-важно бе да си осигуря златото. Просто рекордът явно ми е бил нужен, за да стигна до титлата. Състезанието беше много силно, знаех предварително че така ще бъде и имах готовност да скачам - ако се наложи - дори за световен рекорд. Тъй че, радостта от олимпийския рекорд бе в сянката на очакването за така дълго преследваната олимпийска титла," разказва днес Костадинова.

Златото на Стефка в Атланта - невероятна драма, родила една от най-вълнуващите и блестящи победи в историята на олимпийската атлетика и в съкровищницата на българския спорт.

Още Олимпийски новини четете в Gol.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


6
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
5
2
 
1
 
! Отговори
до Хвала, но.. преди 7 години
Постът не е съвсем държавен, иначе съм съгласен че усилията за работа са нищожни, но тя си е велик спортист, зорлем стана администратор.
4
2
 
4
 
! Отговори
Хвала,но.. преди 7 години
да беше дала малко усилия,за следващите поколения млади спортисти,малко енергия,малко чувство и отговорност,а до тук нищооо..само добре платен държавен пост
3
2
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 7 години
Допингът беше вече забранен. Хайке Хенкел публично й се извиняваше, че въобще си е мислела, че резултатите й са благодарение на допинг
2
2
 
10
 
! Отговори
Анонимен преди 7 години
До Анонимен другите лелки са пили минерална вода . айде де
1
2
 
9
 
! Отговори
Анонимен преди 7 години
da e jiva i zdrava !!!!