Лоръл Хъбард от Нова Зеландия се провали с гръм и трясък на олимпиадата. И в трите си опита в изхвърлянето на свръхтежката категория при жените, бившият мъж направи три неуспешни опита и приключи състезанието.

Тя обаче предизвика сериозна полемика в спортните среди.

"Не съм тук, за да променя света", каза Лоръл Хъбард през 2017 г. - годината, в която за първи път се състезава като жена щангистка.

"Просто искам да бъда себе си и да правя това, което правя", добавя тя пред репортер в родната си Нова Зеландия, след като се завърна у дома с два сребърни медала от световното първенство.

Две години по-късно победата й в категория +87 кг на Тихоокеанските игри в Самоа предизвика обвинения в несправедливост - поради факта, че е живяла като мъж през първите три десетилетия от живота си, преди да се подложи на промяна на пола през 2012 г., и състезавайки се като транссексуална жена на 33 години, след което възобновява спортната си кариера.

След победите си в Анахайм преди четири години, Хъбард рядко говори пред медиите - избирайки да се отдалечи от вихъра, който се събира около нея, и от целия дебат за правата на човека.

В това интервю през 2017 г. Хъбард казва, че се надява хората да бъдат разбиращи и отворени към нейната конкуренция като жена.

"Хората вярват в това, в което вярват. Когато им се покаже нещо, което може да е ново и различно от това, което знаят,  инстинктивно е да бъдат отбранителни", каза тя. "Всъщност не е моя работа да променям това, което мислят, какво чувстват и в какво вярват. Просто се надявам да гледат по-общата картина, а не просто да се доверяват на всичко, което червата им са им казали."

Днес тя ще стане първата открито транссексуална спортистка, която ще се състезава Олимпийски игри.

Коя е Лоръл Хъбард?

Като млад Хъбард е национален рекордьор и вдига общо 300 кг в домашни състезания за мъже, преди да се откаже от спорта през 2001 г. на 23 -годишна възраст. За този етап от живота си казва: "Просто стана прекалено трудно, за да го понеса... натискът да се опитваш да се впишеш в свят, който може би всъщност не е създаден за хора като мен".

Сега на 43 г. тя ще стане третият най-възрастен щангист в олимпийската история. Членът на Олимпийският комитет на Нова Зеландия Ашли Абът я нарече "наистина важен модел за подражание", който "открива разговор за приобщаването".

"Ако видите някой като вас да постига успехи на световната сцена, това е наистина прекрасна възможност да се убедите, че има път", казва Абът.

След завръщането си в спорта Хъбард спечели седем златни медала от международни турнири.

След като получава контузия в лакътя, когато води в Игрите на Общността през 2018 г., тя смята, че кариерата й е приключила, но се бори и печели златото на Тихоокеанските игри през 2019 г., завършвайки на шесто място в света.

На Токио 2020 в категория +87 кг тя има шанс да добави олимпийско злато, макар че в момента нейното световно класиране и тежестите, които вдига, предполагат, че тя не е претендент за медалите.

Най-добрият й общ резултат в квалификационния период в Токио от 285 кг беше четвъртият най-висок от тези, които имат право да се състезават, и е с 50 кг по-малко от най-добрия резултат на 21-годишната фаворитка на Китай Ли Уенвен.

Въпреки че промяната на света може да не е на върха на нейния дневен ред, изборът на Хъбард като първия транссексуален спортист в индивидуален спорт е първата крачка по дълъг път към промяна на вековните спортни традиции.

"Благодарна и смирена съм от добротата и подкрепата, която ми беше оказана от толкова много новозеландци", беше краткото и просто изявление, което тя направи след избора си за Токио 2020.

В петък МОК публикува друго изявление от нейно име, което гласи: "Виждам Олимпийските игри като световен празник на нашите надежди, идеали и ценности и бих искал да благодаря на МОК за ангажимента й да направи спорта приобщаващ и достъпен."

Абът заяви, че Хъбард се пази от медийния интерес и, че ще бъде защитена от "всичко негативно в пространството на социалните медии". "Всички трябва да помним, че зад всички тези технически въпроси стои човек", допълни Абът.

На същия брифинг Ричард Бъджет - медицинският и научен директор на Международния олимпийски комитет (МОК) - каза: "Лоръл Хъбард е жена и се състезава по правилата на своята федерация. Трябва да отдадем почит на нейната смелост и упоритост при класирането за Игрите."

Какви са тези правила?

През 2004 г. МОК разреши на транссексуални спортисти да участват в Олимпиадата и от 2015 г. в неговите разпоредби се посочва, че спортисти, преминали от мъжки към женски пол, могат да се състезават в женския спорт - без да се налага операция - стига да са декларирали, че тяхната полова идентичност е женска в продължение на поне четири години и поддържат нивото си на тестостерон под 10 наномола на литър в продължение на поне 12 месеца.

В допълнение, за отделните спортове МОК позволява на спортните федерации да определят свои собствени насоки. Световната лека атлетика е определила пет наномола на литър за свой еталон и вероятно други, като Международната федерация по вдигане на тежести, ще приемат същото, след като текущото проучване на МОК приключи.

Според данните на NHS, нивата на тестостерон при мъжете варират между 10 и 30 наномола на литър в зависимост от фактори, включително възрастта и времето от деня, но при по-младите и здрави мъже обикновено варира между 20 и 30. Нивата на тестостерон при жените варират между 0,7 и 2,8.

Хъбард трябва да приема лекарства, потискащи хормоните, за да намали нивата на тестостерон.

Много малко спортни организации са създали свои собствени транссексуални политики, въпреки че рамката на МОК ги насърчава да го направят. А правилата на МОК вероятно ще претърпят много ревизии в бъдеще. Всъщност олимпийският орган в момента преразглежда политиката си, като съобщава пред BBC, че работи по "нов всеобхватен и зачитащ правата на човека подход за справяне със сложността на този въпрос".

Нейната консултация, казва МОК, ще разглежда "не само медицински, научни и правни перспективи, но и тази на правата на човека". А това, което ще се появи, ще бъде "подходящи механизми, политики и подходи за осигуряване на приобщаване, недискриминация, справедливост, пропорционалност и безопасност за всички спортисти във всеки спорт".

Като отражение на различните подходи миналата година World Rugby забрани на транс жените да играят на най-високо ниво, казвайки, че проучванията показват, че има значително по-висок риск от контузии. Вътрешната политика на Ръгби Футболния съюз в Англия позволява на транс жени да играят при определени условия, базирани на тестостерон.

Бъджет защити времето, необходимо за изготвяне на актуализирани насоки за транссексуалните, като заяви, че би било "неуместно" да се публикува нова рамка точно преди Олимпиадата. "Има много разногласия в целия свят на спорта", обяснява тя. "Наистина трябва да е специфично за спорта и да зависи от всеки спорт и дори от всяка дисциплина, какви са правилата."

Науката дискутира

Процесът на преминаване от мъжки към женски пол сам по себе си значително намалява тестостерона и проучванията показват, че това влияе на атлетизма и силата.

"В първите месеци на прехода качих 10 кг",наскоро разказа италианската транссексуална спринтьорка Валентина Петрило. "Не мога да се храня така, както преди. Станах анемична, хемоглобинът ми е нисък, винаги ми е студено, нямам същата физическа сила, сънят ми не е това, което беше, имам промени в настроението."

"Има много изследвания за установяване на остатъчното предимство след преминаване през мъжкия пубертет, но трябва да прецените това спрямо всички останали недостатъци на преминаването през преход. Това не е нещо, което всеки човек би приел с лекота", казва Бъджет. "Има много аспекти на физиологията и анатомията, както и на менталната страна, които допринасят за елитно представяне и е много трудно да се каже: "Да, тя има предимство". Има толкова много други фактори, които трябва да се вземат предвид."

Бъджет допълва, че са необходими повече научни изследвания за по-добра "база данни" за въздействието на транс -жените в спорта, но добави: "Като се има предвид, че няма открито транссексуални жени на най-високо ниво в спорта, мисля, че заплахата за женския спорт вероятно е надценена."

Тя също така казва, че от "цялото спортно движение" зависи да продължи да се популяризира и защитава женския спорт, като добавя: "МОК е решен да увеличи включването в спорта като една от основните, но в същото време нашият най-висок, най -висок приоритет е справедливостта. Само когато има доказателства, че това би довело до непропорционално предимство в представянето на тези лица, трябва да се въведат някакви правила и разпоредби, които да променят това."

Катрин Девес, съосновател на Save Women's Sport Australasia - група, която се противопоставя на транссексуалните жени, които се състезават в женския спорт - описва намаляването на тестостерона като "червена херинга".

"Погрешна е политика на МОК, която позволи избора на 43-годишен биологичен мъж, който се идентифицира като жена, да се състезава в женската категория", каза Девес, твърдейки, че транссексуалните жени ще имат предимство във "всеки отделен показател", включително скорост, издръжливост, сила, бърз мускул, по-големи органи".

Девес също е на мнение, че транс жените могат да имат "по-бързо възстановяване, по-здрави кости и да нямат наклонен таз, така че е по -малко вероятно да получат травми на коляното и глезена".

Физиологичните различия, установени по време на пубертета, са широко приети. Пубертетът при мъжете - който Хъбард е преживяла в тийнейджърските си години - увеличава мускулната маса.

Спортният учен професор Рос Тъкър обяснява някои от другите значителни промени.

"Когато мъжете преминават през пубертета сърцето става по-голямо, белите дробове стават по-големи, процентът на телесните мазнини намалява и скелетът се променя", казва той. "Събирането на тези неща създава значителни предимства в представянето между мъже и жени. Тези разлики са между 10-12% при плуване и колоездене. След това се стига до спортове, като вдигането на тежести, които включват силата на мускулите на горната част на тялото, където разликите са още по-големи. Говорим за 30-40%."

Други не са съгласни с твърденията на Тъкър.

Джоана Харпър е транс жена и доктор по научни изследвания в университета в Лафбъро, която помогна за оформянето на настоящата политика на МОК.

"Не знаем със сигурност дали транссексуалните жени са по-силни от килограм, отколкото жените от пола от цис", казва Харпър. "Това е нещо, което все още не е определено. Възможно е, но не е ясно. Дори след хормонална терапия, транссексуалните жени средно ще бъдат по-високи, по-големи и по-силни от жените от пола на цис. И това са предимства в много спортове, но това, което не допускаме, е че имат огромно предимство.

"При вдигането на тежести разделяме категориите на тежести, така че нямаме големи щангисти, които да се състезават срещу малките щангисти. Ако погледнете жените, с които се състезава Лоръл Хъбард, всички те са много големи жени. Вярвам, че ако една транс жена понижи тестостерона си до женски нива и ги поддържа така за период от година или повече, тогава на тази транс жена трябва да се позволи да се състезава на Олимпиада", категорична е тя.

Тези "за" и "против"

Хъбард получи подкрепа от премиера на Нова Зеландия Джасинда Ардерн. А нейният олимпийски съперник по вдигане на тежести, австралийката Харизма Амое-Тарант, каза: "Имам толкова много уважение към нея. Просто й желая добро."

Британката Емили Кембъл, друга спортистка, която ще се състезава с Хъбард в Токио, заяви през 2018 г .: "Вярвам, че всеки трябва да може да прави нещото, което обича, а тя се квалифицира сама като всички останали момичета. Всички бяха много мнителни по този въпрос, но мисля, че те някак забравят за чувствата й."

Други критикуват нейното включване, включително тези, засегнати от решението на МОК.

Щангистката Трейси Ламбрекс каза, че това, че е трябвало да отстъпи мястото си на Игрите на Общността през 2018 г. на Хъбард е било "сърцераздирателно" и "унищожаващо душата".

А белгийската щангистка Ана Ванбелинген нарече избора на Хъбард за Олимпиадата несправедлив и "лоша шега", като заяви, че спортистите са "безсилни", тъй като са пропуснали "възможностите, променящи живота".

Трима други транс спортисти се състезават в Токио - футболистът Куин, скейтбордистката Алана Смит и BMX велосипедистката Челси Улф - но никой от тях не получава вниманието, което Хъбард получава.

Първото участие на Куин на Олимпийските игри в Токио в женското футболно състезание дойде два дни преди официалното откриване на игрите. Смит се състезава миналата седмица в женския уличен скейтборд. Улф, транс жена, е резервен спортист, който не участва.

Италианката Валентина Петрило вероятно ще стане първата транспараолимпийка по-късно през лятото.

Хъбард привлича вниманието до голяма степен поради естеството на нейния спорт - фактът, че вдигането на тежести ще бъде сред първите олимпийски събития, включващи транс жена спортист, винаги е предизвиквало дебати.

Някои спортове, както олимпийски, така и други, в днешно време размиха границите между половете. В конния спорт, снукъра и дартса са някои от тези спортове, в които мъжете и жените се състезават помежду си.

Като цяло това са безконтактни спортове и такива, в които пионерките са проникнали на традиционно мъжки арени.

Но спортът като цяло остава до голяма степен категоризиран по пол. А за онези спортове, където успехът до голяма степен се определя от физическата сила, в дебата стана ясно, че пътят напред за МОК и други спортни органи за създаване на приобщаване, равенство и възможности за транс спортистите, ще трябва да се ръководи от солидни научни доказателства, да гарантира не само лоялна конкуренция, но и безопасност.

Джеймс Барет е специалист по джендър медицина за възрастни и съизследовател на текущо проучване за транс спортисти, финансирано от МОК и Световната антидопингова агенция (Wada).

"В момента това всъщност не е дебат, а просто поредица от хора, които изразяват своите възгледи", казва той. Вътрешно съм подозрителен, когато хората казват: "Това е очевидно". Защото това не е факт, а само мнение. И преди беше "очевидно", че жените не трябва да гласуват. Затова винаги бъдете предпазливи. Ако наистина искате да знаете отговора на тези въпроси, бихте взели някои напълно обикновени транс-хора и ще измервате техния атлетичен потенциал преди и след стандартното лечение."

Такива проучвания се провеждат от години и се използват за формулиране и промяна на политиката на МОК. Но как заключенията им ще продължат да оказват влияние върху джендър спорта?

"Предварителното мислене е, че всичко това не е толкова изрядно, колкото хората биха искали да бъде", казва специалистът по джендър медицина Барет. "Очакваме да дойдат данните. Хората правят предположението, че транс -жените спортисти имат предимство. Но е очевидно, че това може и да не е така. Не с Рене Ричардс, не с Рейчъл Маккинън."

Ричардс, транс -жена тенисистка, се състезава на US Open през 1977 г. и губи от Вирджиния Уейд. Колоездачката Маккинън загуби много състезания от съперници от пола на цис, преди да постигне победа на световното първенство UCI Masters Track 2018.

Спортният упрофесор Тъкър не смята, че настоящата политика на МОК е подходяща за целта.

"Дори когато понижите нивото на тестостерон ... тези мъжки предимства продължават да съществуват", казва Тъкър. "Това означава, че не можете да гарантирате справедливост за биологичните жени, когато биологичен мъж или транссексуална жена влезе в тази категория. И това наистина е основната причина. Спортът иска да бъде приобщаващ, но също така трябва да гарантира справедливост и всички доказателства, които имаме, показват, че не можете да постигнете и двете неща едновременно. "

Харпър - транс жена и доктор по научни изследвания, който помогна за оформянето на настоящата политика на МОК - не е съгласен.

"Лоръл Хъбард със сигурност има някои предимства в спорта", казва тя. "Тя е висока, едра, силна, но дали това й дава несправедливо предимство пред останалите жени в категория +87 кг вдигане на тежести? Това е далеч по-малко ясно."

Хъбард е висока над шест фута и тежи 185 кг по време на Игри на Общността. При вдигането на тежести обаче височината не е непременно предимство.

"Ние допускаме предимства в спорта", казва Харпър. "Въпросът е можем ли да имаме значима конкуренция между цис жени и транссексуални жени. Предимствата не са непременно несправедливи. Реалността е, че има толкова много неща, които не знаем за транс спортистите."

Това в немалка степен се дължи на факта, че транссексуалните хора са малко малцинство, особено трансспортистите.

Опасенията на бившата плувкиня на Великобритания Шарън Дейвис са, че транс жените ще доминират в спорта, докато "жени няма да могат да спечелят нито един от своите медали", в момента не се потвърждават от малкия процент транс спортисти в спорта.

Има малко статистически данни за транссексуалните популации. Във Великобритания данните от преброяването през 2021 г. вероятно ще ни дадат първата реална индикация за това колко хора се идентифицират по различен начин от пола, с който са родени. В САЩ проучване от 2016 г. на Института Уилямс установи, че 0,6% от населението е идентифицирано като транссексуално.

"Ако транс жените имат тези огромни предимства, тогава няма ли поне транс жените да бъдат представени еднакво в спорта?", пита Харпър. "Мога категорично да кажа, че транс спортистите няма да превземат женския спорт скоро."

Пенсионираната британска олимпийка по маратон Мара Ямаучи заяви: "Не искам да демонизирам нито една от транс жените, които се състезават в Токио. Моето мнение е, че те се състезават в рамките на правилата. Въпреки това бих искала тези насоки да се променят, защото честната и смислена конкуренция и равнопоставеността в женската категория са абсолютно жизненоважни и от съществено значение за бъдещето на спорта за жените. Притеснявам се, че по целия свят ще има момичета, които ще гледат това и си мислят: "Това не е честен спорт, не е за мен", а това би било трагедия за женския спорт."

Междувременно Барет вижда бъдещето на спорта да се промени дори по-радикално, отколкото много хора в момента могат да си представят. Самата идея за джендър спортове, твърди той, скоро може да остане в миналото и да бъде заменена от научно обосновани класификации.

Къде този дебат ни води в Париж 2024, Лос Анджелис 2028 или Бризбейн 2032, предстои да видим.

"Това е еволюция, която ще продължи", казва директорът по комуникации на МОК Кристиан Клау. "Науката ще информира за следващата стъпка след въвеждането на каквато и да е рамка и вероятно след 10 години всички ще се обърнем назад и ще кажем: "Ах, интересна е тази ситуация". Никога не сме мислили, че ще стигнем до мястото, където сме ... "

Засега очите на света са насочени към Лоръл Хъбард.

Каквото и да се случи, когато тя влезе на арената, това ще бъде исторически момент. Някои ще празнуват, други ще оплакват. Мнозина просто ще пропуснат драмата.

Така или иначе главата на Хъбард завинаги ще бъде вписана в историята за Олимпийските игри.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase