Плодородието на Добруджа – подарък от полезащитните пояси

В момента те са около 65 хил. дка, като защитават 50 пъти повече земя
3 юни 2017 15:35, Екип на Investor.bg
33
Плодородието на Добруджа – подарък от полезащитните пояси
Полезащитни пояси в с. Соколово, община Балчик. Снимка: Google Earth

От: Мариян Йорданов

След статията за ПАВЕЦ Чаира, Investor.bg представя друга българска гордост - полезащитните пояси в Добруджа.

Тези специални гори увеличават с 20-30% добивите спрямо незащитените съседни румънски земи. В момента в Добричка област тези полезащитни горски пояси са с площ около 65 хил. дка, като защитават от ветровете около 3 млн. дка.

Основните пояси имат посока на редовете изток — запад и са разположени на около 500 м един от друг. Второстепенните пояси са напречно разположени на основните на около 1000 м един от друг. По този начин площта на защитените от ветровете полета е около 500 дка. Площта на полезащитните пояси е 2% от тази на защитената площ.

Ефектът от полезащитните пояси е защита от вятъра, оттам задържане на снега, намаляване на ветровата ерозия на почвата (отнасянето й), намаляване на изпарението на влага от почвата, както и намаляване на снегонавяванията по пътищата.

Също така дърветата извличат подпочвени води (от дълбочина до 20 метра), където температурата на водата е около 10 градуса, изпаряват я чрез листата и така охлаждат и овлажняват въздуха, което е благоприятно за селскостопанските растения.

Освен това в дърветата гнездят птици, които се хранят с гризачи и насекоми, което също е благоприятен фактор. В допълнение, при есенния листопад много листа падат върху нивите и подобряват плодородието й. Друг плюс от дърветата е, че имат дълбока коренова система и чрез нея дъждовните води проникват в дълбочина, а не се застояват в горния почвен слой, където може да предизвикат заблатяване при обилни валежи.

Първите полезащитни пояси от съвременен тип в Добруджа са засадени в землището на с. Карвуна през 1936–1939 г. под ръководството на Горския опитен институт в Букурещ. Тогава Южна Добруджа е румънска територия.

В средата на 50-те години на 20-ти век се създават 9 т. нар. държавни пояси с дължина от 25 до 220 км и ширина 70–90 м. На територията на тогавашните земеделски стопанства е проектирано създаването на 132 хил. дка полезащитни пояса. До пролетта на 1957 г. площта им е около 90 хил. дка.

Добруджа е областта в България с най-малка годишна сума на валежите, или само 500 литра на квадратен метър. Това в съчетание с най-силните ветрове в България прави Добруджа изключително сухо място. Количеството на валежите в Добруджа е близо до горната граница на полупустините (200-400 литра на квадратен метър годишно), поради което полезащитните пояси са изключително важни за запазване на влагата и плодородието й.

Не на последно място, полезащитните пояси намаляват снегонавяванията по пътищата и улесняват живота на хората през зимните месеци.

За сравнение, магистрала "Тракия" например бе затваряна на няколко пъти през декември 2016 г. и януари 2017 г. поради липса на снегозадържащи съоръжения, каквито биха били едни горски пояси.

Полезащитни горски пояси в ограничен размер са изградени и в други области на България като Плевен, Ямбол, Пловдив и други.

Полезащитните пояси в Добруджа са част от масирано противоерозионно залесяване на милиони декари в България в годините след Освобождението. Витоша например към 1934 г. е била почти напълно обезлесена и е имало спор дали си струва да се обявява за природен парк.

Още икономически новини и анализи четете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


33
Още по темата: Добруджа
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
9
16
 
12
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
До Анонимен 7През това време в Западна Германия (например) построиха 10 Българии за същото време и без прогресивния соц.
8
9
 
8
 
! Отговори
Ceci_ преди 6 години
Да се изсекат комунистическите пояси веднага
7
3
 
33
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
Поясите са изградени по времето на истинския социализъм -след 1947г до 1954г-под личния контрол на В.Червенков!Тогава тоталитарния режим редовно миеше улиците, изграждаше водоснабдяването и канализацията на селищата,строеше ж.п.линии, пътища, заводи,електроцентрали, летища...Грешката в развитието на БГ е,че се допусна "разслоение" в обществото с постановлението на Т.Живков за въвеждането на статута на "активните борци" и създаването на "червена буржоазия" въпреки упрека от страна на ККП!
6
0
 
13
 
! Отговори
Балчик преди 6 години
Браво ,,смисленни коментари" особенно на 2 и 4. Кой ви ражда, кой ви възпитава,кой ви издържа бе недорасли философи.За какво ли са и на България такива същества като вас?
5
0
 
29
 
! Отговори
анонимен преди 6 години
И ние в северо запада Лехчево имахме такива пояси и плодове си беряхме и по малко изсъхнали дървета за огрев имаше и снега се задържаше.Като дойде демокрацията за 2-3 години всичко това беше унищожено изсечено и въжения мост на Огоста нарязан.Хубавото е че в добруджа са запазени сигурен съм че и там е имало сеч но поне нещо полезно е останало.
4
13
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
Друг полезен дейнос на поеса че има от къдя да берем дървета на печка
3
0
 
31
 
! Отговори
добруджанец преди 6 години
Не видях в статията да се пише за огромната грешка, която държавата направи в зората на демокрацията, а именно поголовното изсичане на същите тези пояси при връщането на земята на собствениците. Слава Богу хората се усетиха навреме и спряха тази поголовна сеч, но вредата вече е нанесена, особено в региона на Добрич, посока Силистра. И въпреки това, никой от земеделците или който и да е, не е засадил едно дръвче, за да възстанови поясите.
2
2
 
14
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
затвориха "тракия" за да може някой да спести едни пари от почистване и да даде процент на тиквун за да си купи топки за тенис!!!!!
1
0
 
6
 
! Отговори
bravo преди 6 години
Bravo samo taka