24 май 1991-ва – когато над София валя сняг. Климатът сега?

България е в период на по-топло и по-влажно време
35
24 май 1991-ва – когато над София валя сняг. Климатът сега?
Снимка: Reuters, архив

Урагани със скорост 120 км/ч отнасят покриви, първа пролет дойде със сняг, а Коледата все едно бе Великден. Лятото става все по-горещо, а дъждовете повече и по-обилни.

Толкова необичайна изглежда метеорологичната обстановка в България напоследък. Факт е, че измененията се дължат на климатичните промени, но не само.

Пръскането срещу насекомите трябва да започне скоро.

“Тези изменения не са толкова нетипични за нашия климат. Дълги години се смяташе, че климатът е трудно изменчиво природно явление. Напоследък обаче вижданията са, че е възможно той да се изменя твърде бързо, но в определени рамки. Въпреки това през последните 10 000 години се радваме на ужасно постоянен климат”, обяснява климатологът доц. Георги Рачев. Природните катаклизми са резултат от две неща – природата и човешката дейност.

В момента България е в период на по-топло и по-влажно време, започнал още през 70-те години с глобалното затопляне. Затова и намаляват дните с отрицателни температури, но се увеличават горещите дни.

За последните 30 години средната температура в различните места на Северна България се е повишила с градус, градус и половина, а на юг по-малко.

Много сериозни промени има и във височина. Горната граница на гората в Пирин се е качила със 150 метра надморска височина, т.е. станало е топло и вече видове като бял бор и мура се срещат и над обичайните за тях до 2100 метра.

“Затоплянето не води до катастрофични промени в България. Снегът продължава да вали, но на високо. В по-ниските части има по-малко сняг, което пък не пречи на транспорта, спестява разходи за почистване и опесъчаване, а и по-малко хора загиват от катастрофи заради лошо време”, казва доц. Рачев.

Определено у нас става по-топло и от 2000 г. има промяна и във валежния режим. През 80-те години, до началото на XXI в. валежите бяха с до 20% под нормата.

“Тогава се заговори как непрекъснато се затопляме, че идва суша и едва ли не ще видим маймуни по “Цар Освободител” в София и как Южна България ще стане пустиня. Това не се случи. Напротив, особено след 2010 г. валежите са с 10-20% над климатичната норма”, разказва климатологът. Вследствие на това през 2014, 2016 и 2017 г. България е прибрала почти 10 млн. тона зърнена култура, а миналата година 2 млн. тона слънчоглед, което е 5% от световното производство, допълва доц. Рачев.

“Климатът ни е такъв, че може и 5 години да не падне капка, но след това изведнъж да рукне цяла река”, обяснява доцентът.

Въпреки усещането, че все повече сезоните у нас се сливат в два - зима и лято, не е така и няма промяна в тяхната продължителност.

“Никога четирите сезона не са били равномерно разпределени. Зимата, пролетта и есента са сравнително по-кратки от лятото. Ние се намираме в най-южната час на умерения климатичен пояс и затова лятото ни е по-дълго. Чисто субективно е, че пролетта е по-къса от предишните сезони. Сега сме пролет, нищо, че вали сняг”, обяснява той.

“Аз лично съм седял с широко разперени ръце на 24 май 1991 г. в 8 ч. сутринта, когато в София валя сняг, и то на надморска височина 550 м”, разказва климатологът.

На фона на 2016 г., която бе най-горещата в историята на човечеството, през 2017 г. преживяхме най-студеното време, въпреки че остана третата най-топла година. Втората е 2015 г.

“В София максималната температура в 5 поредни дни не се повиши повече от -10 градуса. Но това се е случвало и през 54-а и 63-а година. Наводненията по р. Дунав пък се случват редовно през 5 години”, казва доц. Рачев.

След като през 2016 г. природният феномен Ел Ниньо повиши с цял градус над нормата температурата на земната повърхност и световния океан, сега на същото място в източната част на Тихия океан действа студеното течение Ла Ниня. Затова се очаква 2018 г. да не е сред най-топлите. Температурите пак ще се задържат по-високи, но от порядъка на 0,7 градуса над нормата.

При по-топло време комари приближават маларията към нас

Учените следят през последните 6 години как промените в климата влияят върху заразните болести. Има видими промени, свързани предимно със заболявания, предавани чрез кърлежи, комари и гризачи.

“Класически пример е маларията, която до 50-те, 60-те години е била голям бич в България и много хора са страдали от нея”, казва д-р Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор.

След това чрез пресушаване и обработка на блатата маларията е изкоренена. Специалистите обаче наблюдават, че заради затоплянето границата на това заболяване постепенно се измества на север, като преди години голям брой заболели е имало в Русия, а напоследък в Гърция. Условия за развиването му вече има и у нас, особено в летните месеци, когато температурите са високи и са благоприятни за комарите, категоричен е д-р Кунчев. Ако има достатъчно заблатени места и разливи, които по принцип са предпочитани от тези насекоми, и не се обработват както трябва, създават условия за малария.

“Нашият стремеж е да не допуснем тя пак да стане местно заболяване, но такава опасност съществува”, предупреждава д-р Кунчев.

Затова навреме да се направят обработките на блата, реки, язовири, напомня той и допълва, че са нужни поне 4-5 пръскания срещу комари

Друго заболяване, което се разпространява сред хората по същия начин и е било съвсем непознато за Европа, е западнонилската треска. Последните години се диагностицират доста случаи в страни от Балканите.

“Имаше малки епидемични взривове в Сърбия, Косово, Румъния по поречието на Дунав. То е типично лятно заболяване, но се доказва по-трудно, защото се бърка с други летни вируси заради подобните симптоми”, обяснява инспекторът.

По-топлото време, дължащо се на климатичните промени, създава условия и за развиване на непознати у нас вируси като хантавирусите. Те се пренасят чрез гризачи и мишки и причиняват тежки заболявания като хеморагични трески със засягане на бъбрек.

“Чрез програма на здравното министерство изследвахме доста проби от гризачи в райони на страната и установяваме, че в Южна България и Родопите, макар и не толкова често, има носители на хантавируси, поне сред дивите гризачи”, казва д-р Кунчев.

Високите температури правят по-благоприятни условията за живот на гризачите. При тежка зима голяма част от тях, в някои случаи и 70 до 90%, загиват, защото няма какво да ядат.

Когато климатът е по-мек, голяма популация от тях остава жива и се размножават допълнително, с което заплахата за човека става по-голяма. Причината е, че хантавирусите се отделят с изпражненията на животните и попадат във въздуха, откъдето човек също може да се зарази.


35
Още от
Напиши коментар Коментари
32
2
 
4
 
! Отговори
икономист преди 3 месеца
Понеже планетата е жив организъм, също както останалите живи същества, които я населяваме, мисля, че и тя страда. Било то от човешката дейност, от космическите явления(промяната в слънцевата активност). И както при болният човек, в началото на заболяването се появяват симптоми, които да подскажат за какво иде реч. А понякога дори се случва симптомите да дойдат със закъснение, и съдбата на пациента да е предопределена. Въпросът е, какво ни подсказва нашата планета с тези аномални явления?
31
0
 
1
 
! Отговори
икономист преди 3 месеца
До чичо

Не знам, но моите спомени от детството, са че през март вали сняг, но обикновено само през първите 15 дни, и най-често до към 10 число на месеца. А тази година, и преди две години, студът се задържа малко по-дълго от обикновено, пък и придружен от сняг. А точно тази комбинация, много рядко се е случвала. Да не говорим, че миналото лято имаше едно продължително застудяване от от средата на юли, което също не беше много нормално, и като продължителност, и като градуси...
30
0
 
2
 
! Отговори
До 23 преди 3 месеца
Да си мислил като си се женил :)
29
0
 
6
 
! Отговори
До 27 преди 3 месеца
Да от доста години,почти 150,откакто са започнали измерванията на климата.Колкото по дълго си живял,толкова повече си видял.НО...!!! Интернет поколението ти знае всичко,без да е видяло нищо.
28
0
 
1
 
! Отговори
чичо преди 3 месеца
Сняг валя и миналата година в края на април и имаше много бели .Беше тежък и изпотроши много дървета.
27
0
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
Климатът от доста години е като за джендър гееве!
26
0
 
1
 
! Отговори
икономист преди 3 месеца
Нормално е да има аномални климатични явления, но не е нормално да се случват всяка година по няколко пъти... Преди две години, когато пак валя сняг през март, помните ли като казваха, че било нормално явление, но се случвало по-рядко. Примерно на 10 години веднъж. Е сега пак се случи...
25
2
 
1
 
! Отговори
Сашо преди 3 месеца
И аз много често цитирам тази случка със снега през май месец, но годината беше 1992. Няма как да бъркам, защото точно се бях уволнил от казармата.
24
0
 
7
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
До помощ
Кой те е карал да се жениш.
23
0
 
12
 
! Отговори
помощ преди 3 месеца
Във ваната в банята ми има крокодил.
22
1
 
8
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
До Редник

а аз бачках за соф. жителство в строителството тогава. боядисвахме покривите на бунгалата на черния кос. че като заваля един сняг ! и ни стана добре дошло, че си пушихме сумата си време. не можеш да боядисваш с блажна боя в сняг. хората са си казали : всяко зло - за добро !
21
2
 
9
 
! Отговори
Майора до Старшинка преди 3 месеца
Старшинка, заради неправилния правопис на речника трябва да има наказание. За целта получаваш 5 дни дисцип.
20
2
 
9
 
! Отговори
Старшинката преди 3 месеца
До Редник

А букваря де забрай бе редвик?...укопи
19
4
 
10
 
! Отговори
Редник преди 3 месеца
На 24 май 1991година бях новобранец и тъкмо ни бяха дали летните униформи и имахме учение в укопи с пълно бойно снаражение! Студ , замръзнахме като щъркели хаха
18
9
 
8
 
! Отговори
Православен патриот преди 3 месеца
Че всички тези аномалии в климата са работа на Шорош е ясно.
Но не мога да разбера, защо Путон не се противопостави и не и защити?
Защо не спря снеговалежа и студа и не пусна слънцето?
17
8
 
3
 
! Отговори
СМЯХ преди 3 месеца
Тази Новина малко ме обърка , явно и Сайта е сбъркал - Вчера беше 24 ама МАРТ .Не МАЙ .
16
3
 
12
 
! Отговори
AXE преди 3 месеца
През осемдесетте по география ни учеха, че климатът ни от умерен отива към суб-тропичен (с повече и по обилни валежи и сухи периоди и по топло ит.н.). Не виждам нещо да се е променило, единствено, че понятието суб-тропичен климат май вече го няма.
15
5
 
13
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
Абе тоя що си не гледа транспортната фирма дето рейсовете му се обръщат у канавките ами седнал да ни успива с климата? Това било онова била трето. Истината е че на природата и еваха макята капиталистите. Бълват пушилки отрови и тем подобни сладки и това се отрази на всички. Заради шепа милиардери педе..раси им се такова макята на милиарди хора. А тези милиарди хора си драпат зад.ниците и нищо не предприемат за да евът макята на педе..расчетата които ги унищожават. Те това е истината бе този
14
2
 
4
 
! Отговори
внимателно преди 3 месеца
Радари и сателити без малко да убият Свети Петър Който обезпечава лечебна циркулация в
Мексиканския залив и Атлантическия океан.
преди години искаше да блокира движението на въздуха и да иска ликвидация на човечеството
13
16
 
14
 
! Отговори
НЕ Е ВЯРНО преди 3 месеца
Климата в България се промени след 1989 година . Откакто САЩ Армията започна да пръска отрова със Самолети над България .
От тогава нищо не се ражда , Рака се увеличи .