Доходите са решаващи за това какво има за храна на масата. Най-богатите 10% от населението ядат с 40% повече от най-бедните българи, сочат данни на Националния статистически институт. Заможните ядат по-малко хляб, но хапват повече месо, плодове и зеленчуци. Това обаче не значи, че се хранят по-здравословно, защото пият и пушат много повече от бедните си съграждани, пише "Труд4. Най-заможните 10% от населението за година изпиват средно по 49.3 литра алкохол и пушат по 1363 цигари, а най-бедните 10% от населението - само по 12 литра алкохол и 303 цигари.

Хората, които попадат в групата с най-високи доходи, ядат средно по 77.9 кг.хляб на година, 72.2 кг. плодове и 85.3 кг. зеленчуци. А най-бедните 10% от населението за година изяждат средно по 98.2 кг. хляб, 24.6 кг. плодове и 45 кг. зеленчуци. За година заможните консумират средно по 37.7 кг. месо и 16.5 кг. месни продукти, а бедните - 23,2 кг. месо и само 9.6 кг. салами, луканки и наденици. Заможните хапват 13.5 кт. сирене на година, при 8.1 кг. за най-бедните. При кашкавала разликата е още по-голяма. Заможните консумират по 5.9 кг. кашкавал годишно, а най-бедните - над три пъти по-малко или само 1.9 кг. В резултат храната на най-богатите съдържа средно по 2571 калории на ден, което е с близо 40% повече от калорийното съдържание на прехраната на най-бедните (1841 калории на ден, 36%, от които се набавят от хляб и тестени изделия).

В България най-богатите 10% от населението разполагат на месец с една средна заплата, която могат да похарчат само за себе си. Средният годишен доход на домакинствата, в които живеят най-заможните 10% от българите, е 25 958 лв., което прави по 2163 лв. на месец, сочат данните на НСИ за миналата година. Всеки член на домакинствата на богатите разполага средно с 13 656 лв. на година, или само с 1138 лв. на месец.

Сумата е доста малка на фона на средната заплата за страната, която вече е над 1100 лв. Но причината за това е, че всички получени в семейството заплати, пенсии и друхи доходи се разделят между членовете на домакинството.

Така дори един човек да има висока заплата, ако в домакинството има безработен, деца или пенсионер, средният доход на човек от домакинството пада значително. Другата причина средните доходи на елита на обществото да не са много впечатляващи е, че НСИ дели населението на групи от по 10%, каквато е световната практика. Така в групата на най-богатите 10" попадат около 700 хил. българи. От тях обаче изключително богатите са малък дял, а останалите имат доста по-скромни доходи.
Най-бедните 10% от българите за цялата 2017 г. имат среден доход от 1655 лв, което прави по 138 лв но месец, сочат данните на НСИ.

В семействата на 10-те процента най-заможни българи 64.6% от доходите са от заплати, 9.8% от доходите са от самостоятелна заетост, а само 9.2% са от пенсии. Оказва се, че повечето хора с високи доходи също работят на заплата, а много малка част от тях имат собствен бизнес и работят за себе си. При най-бедните 10% от населението картината е коренно различна - само 34.1% от доходите в семействата са от заплати, а основно перо в доходите с дял от 30.9% са пенсиите. Добавките за деца дават още 6% от семейния бюджет на най-бедните, обезщетенията за безработица осигуряват 0,9% от доходите, а другите социални помощи - 5% от парите в семейството.

Най-богатите 10% от населението дават за храна 24.1% от разходите си, а само 12% от семейния бюджет отиват за наем и плащането на сметки за ток, вода, парно и телефон. при най-бедните за тези две най-важни пера от семейния бюджет отиват съответно 43% и 19.3% от всички разходи.

Българите харчат за алкохол и цигари повече отколкото за дрехи и обувки, сочат данните на НСи.През 2017 г. за алкохол и цигари са отишли 4.2% от всичките ни разходи, докато за дрехи и обувки - 3.5% от семейния бюджет. За алкохол и цигари отива точно такъв дял от парите на домакинствата, колкото са и разходите за обзавеждане и подържане на дома. Всъщност най-голямото перо в семейния бюджет са парите за храна с дял от 30.1%, следвани от разходите за плащане на комунални сметки - за ток, вода, парно и наеми - с дял от 14.8%.

Любопитно е, че през миналата година делът на разходите за храна в семейния бюджет, както и за алкохол, цигари, дрехи и обувки намалява. Увеличават се обаче разходите за обзавеждане на дома, както и за плащането на битови сметки. Въпреки вдигането на доходите обаче, общата сума, която се харчи за развлечения през свободното време и за образование през миналата година остават почти без промяна.

Просто увеличението на доходите отива за плащане на сметки, храна, транспорт и здраве като и в резултат пари за развлечения, култура и образование отново не остават.

С повишаването на доходите през годините българите ядат по-малко хляб и картофи, компоти и туршии. през 2008 г. всеки чове е изял средно по 109.5 кг. хляб и 27.2 кг. картофи, а през 2017 - 87.1 кг. хляб и 26.6 кг. картофи. За сметка на това значително се увеличава потреблението на плодове, кашкавал и яйца. С вдигането на доходите през годините ядем малко повече месо, за сметка на намаление на потреблението на колбаси.

Наред с по-здравословното хранене българите пият и пушат повече. През 207 г. всеки е изпил средно по 28.9 литра алкохол и е изпушил по 656 цигари, при 27.3 литра алкохол и 639 цигари година по-рано. Като тук влиза само ракията, водката и уискито, без да се брои виното и бирата. За около 10 години потреблението на алкохол е нараснало с 16%.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase