Снимка: Надежда Тодорова

12345678

Тя е на 8 години, но вече има големи мечти и планове да промени света по свой собствен начин. Малката Радост се опитва да събере 500 кг пластмасови бутилки до 26-ти октомври, за да сбъдне една простичка мечта – да помогне на животните, които нямат свой собствен дом.

"Кой се грижи за уличните животни, защо хората са "груби“ с гората...?“

Още от съвсем мъничка Радост задава неудобни, но много важни въпроси. Все неща, които ние, възрастните умело се опитваме да избягваме. Неща, от които старателно отвръщаме поглед. Защото така е много по-лесно. Защото, ако не го виждаш, значи проблемът не е там.

"Много от хората са загубили или потиснали сетивата си и трудно усещат живота, който кипи в природата. За тях тревата не пее, тя боцка и развъжда не чудеса, а страхотии... Уви, започвайки да живеем все по "антибактериално“, всъщност се капсулираме от живота“, разказва пред Dnes.bg Надежда Тодорова, майката на малката Радост.

Но децата гледат света по съвсем различен начин. Те живеят в почти паралелна вселена, в която мечтите са не само безгранични, а и съвсем постижими.

"Защо на тази планета има толкова малко цветя и толкова много асфалт? Защо хората са жестоки с животните и не забелязват младите дървета...?“

И така, още от малка Радост иска къща с градина, където да има място за всякакви цветя, плодове, зеленчуци и... животни. Иска кон, куче, котка...

"Един ден ме заведе специално до една фиданка в гората, която за мен беше като всички останали“, разказва майка й Надежда.

"Ето виждаш ли я? Виж колко е крехка и красива, а хората ще я смажат, без дори да я забележат…“

Радост обаче я забелязва. За нея мечтите не са невъзможни, а рационални обяснения като: "тук сме близо до офиса на баща ти, училището на батко ти...", просто не са основателна причина да загърби грандиозния си план.

“Откакто се е родила е много чувствителна към всички форми на живот. За нея всяко същество е важно! Пита защо трябва да живеем в града, като има толкова хубави места сред природата.... Какво да й кажа...?“, разказва Надежда.

Не е нужно да се казва каквото и да било, защото за Радост важните, истинските неща не се съобразяват с пречките. И взема нещата в свои ръце, защото светът, в който расте, не й харесва. И решава да го промени.

От малка Радост разказва, че другата земя, на която е живяла, била с много повече цветя и трева.

"В такива моменти наистина плача от срам... Аз съм представителя на този свят за нея. Тя е дошла при мен. А какво й предлагаме? Асфалт и купища забрани... Реших, че каквото е по силите ми, ще променя!“, категорична е майката на малкото момиче с големите мечти.

И така Надежда прегръща каузата на дъщеря си. Големият план на Радост е да направи приют сред природата, където животните да имат максимална свобода.

А големите цели се постигат с малки стъпки в правилната посока. И така Радост започва да събира пластмасови бутилки, които да даде за рециклиране. Майката на 8-годишната Радост започва да търси фирма, която да изкупи и извози събраната пластмаса.

В началото срещат само откази.

"Когато първите пет фирми ни отказаха, тя посърна и прие, че това е поредната счупена мечта. Сви се на стола, в който пишеше домашните си...“, разказва майката.

Надежда не се отказва. Намира фирма, на която разказва за инициативата на 8-годишната си дъщеря. И този път мисията се оказва успешна. На 26-и октомври фирмата ще отиде пред дома им, за да извози отпадъците.

Единственото условие е момиченцето да е събрало най-малко 500 кг пластмаса. А ако успее, със средствата ще постоят къщички за бездомните животни в квартала.

"Много зависим от подкрепата на всички. Целият клас на Радост носи бутилки сутрин в училище, а синът ми събира пластмасови шишета по пътя си, когато се прибира от училище и то с огромно внимание. Радост им се радва, все едно е донесъл вкъщи цветя... Брои ги, подрежда ги, мери ги и благодари за всяка една от тях...“, допълва Надежда.

Радост брои и дните, в които мечтата й ще се сбъдне, а за постигането и помагат всички. Каузата е прегърната от хора от цялата страна. Оформя се организация във Варна, Пловдив... Децата в квартала също се включват, а различни заведения дори събират пластмасови шишета, за да ги дадат на Радост.

Мисията на малкото момиченце придобива заслужените си размери.

"Излишно е да казвам, че е много по-чисто край нас... Представяте ли си колко спестен е боклукът на сметищата?“, споделя с вълнение Надежда.

Със събраните пари ще купят няколко къщички и ще заведат кучетата и котките в квартала на лекар, където ще им бъдат поставени обезопасяващи каишки, а децата ще се редуват в грижата за всяко едно от тях.

А най-важното е, че Радост има подкрепата на стотици хора от цялата страна. И най-вече подкрепата на своята майка, която повярва в мечтата и и помага да я сбъдне.

"Аз съм тук, за да подкрепям мечтите й и да пазя сърцето и. От мен зависи да и покажа, че ако истински иска нещо, е нужно действие!“, разказва Надежда.

Но хубавите неща все пак се случват бавно. Затова майката на 8-годишното момиченце, което има голям план за цялата Земя, иска да я научи на търпение.

"Нещата в материалния свят имат свое темпо. Това не означава, че молитвите ни не се чуват. Понякога трябва време, за да се подредят по съвършен за нас начин“

За Радост нещата започват постепенно да се подреждат и мечтата и е на път да се сбъдне. Момиченцето вече има и каишка, с която да разхожда бездомните животни в квартала.

А как се възпитава едно дете, което е твърдо решено да промени света? Не се възпитава. То се ражда такова.

"За мен най-важното в родителството е да видя какво е детето ми и да му помогна да се превърне в най-добрата версия на самото себе си. Трябва да поемам отговорност да възпитанието му и да заявявам искрено пред децата си какво е истински важно за мен. Ако не изразявам позицията си точно и конкретно пред тях, то няма как да очаквам те да изразяват позицията си точно и конкретно пред света... Когато аз съм изпълнена със страх или съмнения, няма как да очаквам децата ми да бъдат пълни със смелост и решителност. Ако все пак, въпреки мен те успеят, аз ще благодаря на цялата вселена“, споделя Надежда.

И Радост успява, защото има смелостта да мечтае на глас. Да мечтае за големи неща. Големи неща, които се случват с малки стъпки. Детски крачки, които започват от блока, квартала, града и накрая стигат до ушите, очите и сърцата на хората в цялата страна.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase