"Нищо по-хубаво"... от едно интервю с Касиел

Актрисата играе влюбено животно в "Нищо по-хубаво". Героинята й е жена-клоун, който показва кътни зъби и душа пред публиката.
20 ное 2006 18:08, Елена Пенева
"Нищо по-хубаво"... от едно интервю с Касиел
Актрисата във филма "Огледалото на дявола". Снимка: Съни филмс

Касиел Ноа Ашер никога не е била "обикновена". Нито в НАТФИЗ, нито след това. Още с дебюта си тя даде заявка, че ще е различна, друга, ярка. Нарекоха я скандална, а тя се разхождаше с къс сурово месо в ръка гола на сцената, сякаш е единствената облечена сред скандализираната и потресена публика. После каза, че мрази името си, прекръсти се на Касиел Ноа Ашер, което значи "Под задника на Бог" и обяви, че следващото й име ще е Йехова.

Смени цвета на косата си много пъти, а най-накрая взе, че я обръсна. Ходи в Израел, роди син, изживя няколко бурни и емоционални връзки с мъже от театъра. Направи режисьорски дебют, много успешния моноспектакъл по Ева Енслър "Доброто тяло" и представлението в Червената къща "Ане/Мъртви градове". Което е по дневника на Ане Франк, дал идеята на Оруел за Големия брат в "1984".

И като стана дума за Големия брат, освен тема в постановката, той е част от всекидневното й вдъхновениие и училище - предаването "Биг брадър". Което тя следи и откъдето учи житейски уроци по поведение.

Сега е с дълга коса и чака с нетърпение две неща. Надява се на покана за "Ане/Мъртви градове" на фестивалите за съвременен театър в Нитра и в Латвия. Репетира новото си представление в програма "Младите в Младежкия" на Младежки театър "Николай Бинев".

По случай премиерата и това, че ми е интересна, се уговорихме за интервю дни преди събитието. Тя закъсня с 1 час, но чакането и няколкото чаши чай си заслужаваха. Както и търпението на сервитьорката. Защото за малкото време, което имахме, тя не спря да говори, без дъх, без спирка. Всичко неказано и недоизказано пък ще видим на сцената, където Касиел е най-експресивна. И винаги навреме.

Разкажи малко повече за предстоящата премиера?

Това е вторият ми моноспектакъл. Става заразно - след успеха на "Доброто тяло" от Ева Енслър, където играя 7 жени, 7 различни персонажа. Та младият режисьор Младен Алексиев ме покани за второ скачане в бездните на това сам да държиш публиката и да я владееш за час и 15 минути. Огромно удоволствие е, когато го можеш.

Страшна пиеса е, на един немски автор - Оливер Буковски. Когато я прочетох за първи път, си помислих, че ако това нещо е на филм, в Холивуд ще се редят за тази роля от Никол Кидман, през Мерил Стрийп, до Лайза Минели.

Така, както ги изброяваш, и аз бих се наредила. Та каква е ролята?

Ролята ми е на едно влюбено животно. Една жена, която е минала тежък живот на 5 жени. Всичко това, което й се е случвало, е достойно за 5 нещастни романа. Но тази жена е влюбена в момента. И това е страхотното. И разказва за всичките нещастия и ужасии, които са й се случили под формата на виц.

Аз мисля, че тази героиня би могла да бъде любима и на Кустурица, и на Фелини, и на Алмодовар. И за мен е страшно предизвикателство. Освен това публиката абсолютно ще наднича и в устата, и в кътниците ми, и няма никакъв момент на измама. Не бива да има такъв. Тя е един съвременен клоун.

Пречупи ли този образ през твоите преживявания, или се опря на наблюдението на хората около себе си?

Аз обикновено казвам, че актьорите са скучни личности в живота. Торбичката, която имаме, не е много пълна от нашите собствени животи. Така че аз съм един наблюдател и любопитник за това, което околните правят. Най-вече тези, които не се занимават с изкуство и с театър. Най-вече те са ми отправна точна, винаги оттам се тръгва.

Ето, сега аз гледам много Биг Брадър, където виждам натурно как се държат хората. Оттам много крада, това е една истинска школа за актьора.

Една Мариола, например, за мене беше абсолютен хит. За съжаление, тя излезе първа. За голямо съжаление. Българинът няма никакъв вкус.

Така че, да кажем, че първата ми отправна точна беше Мариола. Оттам нататък - Лайза Минели, Джулиета Мазина. Гледам ги много тези клоуни, за да открадна по нещо и да го префасонирам по мой си начин.

Казват, че театърът, който правиш, е скандален и самоцелен. Според теб какво значи да си скандален в България?

Скандално в тази страна, в българския театър, е да си вършиш работата изцяло с хъс, да си абсолютно вътре. Да не бъркаш успеха с ползата. Да играеш както се диша. Аз играя, както птиците летят. Явно тези неща са скандални...

А теб какво те скандализира?

Личният ми скандал е, че си нямам гадже от 6 месеца.

Разкажи за сина си - ще наследи ли семейната професия?

Зуи е на 8 години. Надявам се поне един човек в нашето семейство да стане финансист, за да можем и ние да дишаме малко по-леко. На нашия род не са нужни актьори и режисьори. Просто до никъде няма да го докараме. Поне не тук.

На какво те научи баща ти (режисьорът Красимир Спасов)? По какъв начин се отрази на развитието ти?

Той е много добър практик и теоретик. Знае как да работи с текста. Мисля, че само от наблюдението на негови репетиции съм прихванала от тези неща.

За мен няма измъкване от безкрайната школа, защото аз съм заобиколена от хора, които се занимават с театър. И баба ми, и дядо ми са актьори, прабаба ми е била придворна дама на царицата и също е искала да стане актриса, но не са й позволили. Майка ми е актриса (Рут Рафаилова), баща ми е режисьор.

Слава Богу, приключих с гаджетата, които са в занаята, щото вече съвсем не можеше да се диша. През цялото време не са доволни от мен, от това, което правя, през цялото време скандализирам тях и техния живот... Но това е учене.

Всъщност, от всички режисьори, с които съм работила, получих едно самочувствие, че аз самата мога да ръководя актьори и да бъда режисьор.

Значи оттам дойде твоята идея да режисираш?

Ами да - оттам, от баща ми, и от моя професор, който ужасно много неща ме е научил. Коко Азарян учи на самурайски закони студентите си. Той с никого не е непочтен. И затова никой от нашия, бих казала златен клас на професора, не се занимава с халтура. Всички си вършим работата абсолютно достойно, като стоим много плътно и зад провалите си.

Така че, Коко е великият самурай. Коко е един свободен човек. Учител, който те оставя да летиш, като уважава това, което ти му предлагаш в представленията. Той е учител, който иска да бъде надминат от учениците си. И това го прави най-големия.

Казваш, че Лисабон е любимият ти град. Защо?

Ами защото го сънувам. Сицилия и Лисабон са две места, които в следващия си живот ще посетя за много по-дълго време. Много морета, много въздух, много небе...това много ме омая, за много дълго време - за следващите 7 живота може би. Привлича ме западналата цивилизация. Тя носи много дъх, много култура, много информация, много сюрреализъм. Това много ми помага и в професията.

Според теб предстои ли декаданс на цивилизацията?

За най-голямо съжаление - май не. Не ми харесва това, че хората искат да са много направени, коригирани, да живеят по много... А за какво ти трябва чак пък толкова дълго да живееш? Трябва да живееш красиво и да умреш млад. Да изживееш възможно най-много емоции и случки и фантазии и да си отидеш. Няма нужда да си тук 120 години.

Значи не се страхуваш от емоционално изхабяване?

Не, не се страхувам. Нямам право да се страхувам.

Често казваш, че харесваш Дияна Добрева? Кои други български актьори харесваш?

Ами, за разлика от моите колеги, аз харесвам и много от живите актьори. Обичам, когато има конкуренция. Тая истинска конкуренция я виждам в лицето на Дияна Добрева, на Светлана Янчева, на Жорета Николова.

Весела Казакова е едно много любопитно момиче, което ми се ще да бъде и красавица на сцената - тогава ще бъде страхотна. От мъжете - Руси Чанев и Валентин Ганев. Много искам да играя с тях. Филип Трифонов. Моята майка е отправна точна за всичко - тя е била най-голямата Бланш - и досега ненадмината.

Дразниш ли се, когато хората казват старото ти име?

Да. Все пак аз никога в сърцето си не съм се казвала по този начин. И все едно се обръщат към чужд човек, пък аз се стремя да сближа хората към мен и да ги накарам да повярват в това, което им говоря от сцената. Не се занимавам с дребни дразнения.

Шегуваше се, че ще се кръстиш Йехова. Нови идеи?

Защо нови? То вече почва да става. Горе-долу позицията в изкуството, което съм избрала, ме кара на пост и молитва да си прекарам живота, така че...

Какво се случва в българския театър?

Ох, липсват ми няколко имена. Липсва ми Стоян Камбарев, Галин Стоев, Иван Панталеев, Иво Димчев

Значи режисьори предимно?

Имам носталгия към тези имена. Мисля че те биха внесли повече чувственост и страст - нещо, което е много важно за театъра.

Още ли си юдейка?

Да - и аз, и синът ми. Ние празнуваме всички празници. Моята баба беше християнка и страшно много ми липсва. Тя си отиде преди 3 години. И често ходя на църква заради нея. Целувам иконата на Дева Мария и тя ми подмигва. Човек може да намери утеха във всеки храм, на перваза на прозореца, у дома си. В този смисъл, няма значение къде се случва вярата и молитвата.

Пред много снимаше - в България и в Израел. Сега замисляш ли нови снимки, имаш ли проекти, свързани с киното?

Имам един свой сценарий за филм, който пиша от една година. Той е една любовна история, но разбираема на всички езици. Главните герои са четирима любовници. Надявам се, че ще намеря пари за проекта. В България много хора се оплакват, че нямат пари, но аз мисля, че ако чукнеш на 12 врати, 3 ще се отворят. Нито едно мое представление досега няма нищо общо с държавни субсидии. Театърът ме научи да бъда нахална. И да отстоявам нещата, в които вярвам.

Коя е твоята музика?

Винаги Малер и Пучини. Обичам и Джанис Джоплин, U2 и много други. Искам някой ден да направя операта "Мадам Бътерфлай". Мечтая за това от доста време...

А филмите?

Обичам "Муха на масата" с Мики Рурк и Фей Дънауей, най-великия - "Кабаре", "Апокалипсис сега" също ми е любим. Харесвам Тарковски и Бергман. Най-добрият български филм за мен е "Масово чудо" на Иван Павлов.


Спонсорирано съдържание