Танци в гардероба

Станислав взе Икар за дебют, а ние му взехме интервю. Тъкмо да си помислим, че сме стъпка пред него и той смени ритъма, замина на турне в Испания и останахме без снимка. Добре че интервюто се запази..
11 апр 2007 17:46, Елена Пенева
Танци в гардероба
Момент от спектакъла на Станислав Генадиев и Виолета Витанова - "Имаго". Снимка: AshiTa

Името на Станислав Генадиев стана известно съвсем наскоро. Зад това име обаче стоят успехи, които изглеждат невероятни на фона на факта, че той е едва на 21. Още не е завършил средното си образование, защото на 16 е започнал да танцува в Националния балет и опера. Преди това е учил в Хореографското. Танцувал е и на турнета с балет Арабеск.

Тъкмо когато получава главна роля в спектакъла "Гето" обаче, той става единственият българин в тогавашния състав на известната швейцарска компания за съвременен танц - Compagnie Linga. Заминава за седалището на групата и започва да танцува с куп компании и интересни европейски творци.

Там изкарва няколко години, докато един ден, както си снима с камерата си, не се завира в един гардероб у тях и не намира своето "имаго". Така му хрумва основната тема в спектакъла, който тази година донесе Икар за дебют на него и неговата партньорка в танците и живота – Виолета Витанова. Така се стигна и до нашия разговор със Станислав, който се върти в сложни танцови фигури около неговата кариера, мечти, минало и бъдеще.

Как беше по време на награждаването? Изглеждахе доста изненадани, като взехте Икара...

Ами, бяхме много притеснени. Още като отидохме на награждаването вече почнахме да осъзнаваме за какво става въпрос и като ни казаха, че печелим, бяхме наистина аут ъф спейс. Досега в крайна сметка никога не е имало Икар за танцово представление.

Какво става с теб? Още ли си в Compagnie Linga?

Ами не във, а със тях. Още правя турнетата с тях, но играя само в старите представления.

Как започна да танцуваш с тях?

Един ден те дойдоха в България. Гледахме ги с Вили в Армията и бяхме втрещени, цяла нощ не можахме да спим. Наистина бяхме адски впечатлени. След това случйно разбрахме, че правят кастинг в България. Бяхме супер радостни, че можем да видим какво ще бъде. Трябваше да вземат само един човек от тук и взеха мен.

Преди това ми казаха “ще ти се обадим” и след това няколко месеца – нищо. И в един момент – получавам някаква гласова поща със зверско пращене и накрая само едно “Call me”. Ама няма кой друг да е. И аз - супер паниран - издирвам някакви телефони, някакви екшъни... Но накрая се свързах с тях и така... В началото беше много трудно, но относително бързо влязох в тяхната система на движение.

Какви хора срещна докато танцуваше с Линга?

Много танцьори, различни хора. В Швейцария има утвърдени екипи за определени райони, които се занимават със съвременния танц. Има адски много организации, спонсорират се авторски проекти. Аз междувременно работех и с други компании и хора – с едни италианци направих един проект.

Говорихме си, че вече искаш да се преориентираш към по-минималистичен стил на танцуване...

Не точно. Просто имам интерес към различното.

Кой те запали?

Различни неща. Не определено. Идва от много места и съм наистина запален. Напоследък започнах да слушам и да правя музика – отново по-минималистична и концептуална. Много е интересно да опиташ нещо различно...

Правиш музика?

Ами да, електронна напоследък. Свирил съм и на пиано дори...

Ти много искаше да работиш с Брис льо Ру (белгийски хореограф, когото Станислав много харесва). Срещна ли се с него?

Да. Хареса ме, каза, че се справям. Но ще видим дали ще ни се отдаде случай да работим заедно...

Каква е неговата хореография?

Много е чисто, семпло и просто. Не е забавление, което впечатлява с двойни скокове и лупинги на сцената. Работата му е в екип. Получава се толкова механично движение, че не можеш да повярваш, че това са хора, които го правят.

Ти виждал ли си негово представление?

Да - последната му продукция се казва Quantium Quartet. Танцува се само с ръце. Аз много исках да ги поканим тук на гости, говорих и с него, съгласен е, но трябва някой който разбира от това изкуство да го покани. Аз мисля,че хората в България много биха се изкефили на такъв спектакъл.

След като си учил класически балет и си танцувал с Линга, не е ли много сложно да започнеш да танцуваш такъв вид хореография – предполагам, че се изисква адско търпение, за да се получи...

Доста е сложно, да. Но това е предизвикатеслтвото. Защото знаеш, че с танца колкото и да си добър, винаги ще можеш да танцуваш впечатляващо. И когато работиш нещо такова, което не е шоу, не е екстровертно, самата ти психика се настройва на друго ниво. Полезно е не само за теб като танцьор, но и за теб като човек.

Да се откажеш от показното?

Ами да – всичко върви към изчистване. Аз не казвам, че само с Брис ще работя до края на живота си. Но засега това искам.

Интересувал ли си се от етно танци?

Да – даже наскоро бях на турне с Линга в Южноафриканската република и там гледахме традиционни танци.

Сигурно доста си се впечатлил...

Ами да – много е особено – самата им култура е доста особена. Направо те въвлича. Искаш да вярваш в нея. Има даже хора, които остават там и вярват в техния начин на чивот, в техните богове. Бяха ни казали, че е много опасно да се движим в Йоханесбург, но нищо лошо не се случи и беше супер преживяване.

Това ли е най-интересното място, където си бил с Линга?

Аз не ги разделям като места, а като места за танцуване. Всяко си е интересно. Най-интересно ми беше на един фестивал е едно малко градче в Германия. Той беше в един завод на Фолксваген, който е построен от Хитлер. Вътре бяха инсталирали самите сцени, беше много яко, направено беше адски прецизно. Пълна лудница. Мястото иначе е само за богаташи. Но същевременно вътре имаше фестивал и беше супер интересно, адски много хора, просто не е истина.

Кой български хореограф ти харесва напоследък?

Никой.

Какви качества трябва да притежава един български артист, за да успее в Европа?

Не знам. Но със сигурност там разпознават много бързо дали си талантлив и дали можеш да правиш нещо. Слухът, който се носи тук, че ако си без образование, няма да успееш, не е верен. Разбира се, зависи за какво точно става дума.

Но за да си актьор, танцьор, музикант – не ти трябва диплома от НАТФИЗ, Консерваторията и други такива неща. Аз самият нямам образование, но съм работил с много хора и този факт никога не ми е пречил да успявам. Най-важното е да си добър в това, което правиш.

А конкретно?

Трябва да знаеш какво искаш – точно. Трябва а знаеш какво да отхвърлиш и какво да опиташ.

Ти какво си отхвърлил като опит?

Хаха, аз по принцип винаги се опитвам да поема каквото мога. Но отхвърлих доста неща. Сещам се, че по едно време много се явявах на кастинги в Швейцария с различни компании, но вече бях поел ангажимента с Линга и няколко пъти ме одобриха, но се страхувах да не е некоректно спрямо Линга. В един момент да отида и да кажа, че напускам и то заради някакви хора, които дори не знам какви са...

Но така стана сега и с Линга – те ми предложиха да работя с тях по последния им проект, но аз им казах, че не искам, защото просто не виждам какво имам да им дам и те на мен.

Много бързо се разделихте – толкова бързо ли ти доскуча тяхната система от движения?

Да, странното беше че аз още на 4-я ден, когато пристигнах, вече знаех цялото парче и някакси много бързо се приближих до стила, който те искаха и който търсеха.

Въпрос на индивидуални качества ли е да изпълниш тези впечатляващи движенчески задачки?

Абсолютно. Не всеки може да ги прави тези неща. Много са специфични.

Какво ще стане с Имаго?

Имаме покана от Варненско лято и може би ще отидем. Имаме покана в Бургас от dance.bg.

Какво става с другите двама – Кире Гьоревски и Елена Господинова?

Всеки от тях си има собствени проекти. Елена има да завършва в НАТФИЗ, Кире чака отговор за главна роля във филм. Всеки от тях има собствени планове и аз нямам намерение да ги спирам, дори това да означава, че Имаго ще се загуби във времето..

Имате ли бъдещ проект за танцов спектакъл тук?

Да, може да се каже, но е рано да се каже какъв. Вили сега е в Испания и може би там ще репетираме...

Не е ли адски трудно като сте гаджета и сте непрекъснато разделени по разни държави – случайно ли е че сега и двамата ще сте в Испания в следващите месеци? (Станислав заминава там на турне с Линга)

Абсолютно случайно е. Иначе пътуването е ок. Ние сме заедно от много години, аз от 16-годишен започнах да пътувам и някак вече свикнахме. Но в началото беше много тежко. Някакви драми, ужас. Сега е ок.

Номадският живот повече ли ти харесва от това да живееш в България и да взимаш много пари от нещо друго?

Точно това е - че не мога да взимам много пари от танци. А това искам. Иначе на мен би ми било супер да съм си тук. Но ме кефят и моментите, в които на чуждо място си без една стотинка в джоба, но знаеш, че ще направиш това, което искаш и което трябва. И тази борба е яка.


Спонсорирано съдържание