Губи или печели една постановка, когато пътува?

Петя Стойкова: Бях против идването на Аполония
8 сеп 2010 11:37,
1
Губи или печели една постановка, когато пътува?
Снимка: Dnes.bg

Сценографът Петя Стойкова е прецизна и искаща. Затова ще я разпознаете в Малък градски театър "Зад канала", в Театър 199, Сатиричния и в театрите "София", "Възраждане", "Иван Вазов", в Драматичен театър Пловдив, в Солун, Гърция, в Софийската опера и балет. На тазгодишната Аполония гостува с две постановки – „Дама Пика” (по А. С. Пушкин, с режисьор Бина Харалампиева, драматургична версия на Юрий Дачев) и с постановката на Мариус Куркински „Отворена брачна двойка”.


Губи или печели една постановка, когато пътува?

Доста често пътуваме, обаче първо ми изпращат чертеж на сцената. Съобразявам се с някои неща, от други се отказвам. Всъщност предпочитам да не пътувам, защото винаги има проблеми, а компромисите са големи. Бях против идването на Аполония. Обикновено то означава изпочупени кулиси, а тук няма дори материали от първа необходимост – подпори, тежести, трябва да си подготвен.

Допълнително сме си взели парчета плат да скрият дупките. Декорът на „Дама Пика” е сложен, адаптирането ме отказа от доста направени вече неща. И от други на място, тъй като в читалището, където играем, работят само три чиги. Това е причината отпред да липсват стълбите например, които ми отварят сцената и създават контакта с публиката.

Самата сцена пък е неравна, а кулите в спектакъла се движат на часовников механизъм и се чуват тропане, търкане на желязо, абе, неприятно за ухото, гледаме да го обере музиката. Няма как, оставям кой каквото е видял, дай Боже, да са гледали само актьорите, а не декорите. Да дойдат в София, там ще получат друга представа.

След толкова години Аполония винаги има проблеми (аз съм тук всяко издание) – и осветлението не е добро, и техническото обслужване на театъра – с годините трябваше да го оправят. Когато игра Русенският театър, пък какво преживяхме. Първо загасна токът (най-напред помислихме, че е част от спектакъла, после усетихме гафа), след 15 минути дойде, но заваля дъжд. В залата тече водопад, актьорите играха в такива условия, независимо какво се случва долу. Прибраха само кабелите да не стане страшно.

Ваша беше сценографията и на друга пиеса от театралната програма на Аполония в Созопол – тази на Мариус Куркински?

Да, с Мариус направих „Отворена брачна двойка”, спектакъл на Театър 199. Там ми трябваше само да затворя една черна кутийка, но пък имах проблеми с осветлението. Вместо да се концентрира на сцената, по-скоро свети в салона, в публиката. Получава се голям хамбар, т.е. контактът не е оня, който трябва да насочи погледа на зрителя в една точка, а обратно – той дори може да си прочете книга.

Какво подготвяте за новия сезон, как ще привлечете зрителите към салона на Малък градски театър „Зад канала”?

В момента репетираме новата пиеса на Жорди Галсеран „Канкун“ (2007) – копродукция с Пловдивския театър. Постановката е на Бина Харалампиева, нейна и на Емил Бонев е сценичната адаптация на текста. Участват Искра Донова, Ивайло Христов, Христо Мутафчиев, Ирини Жамбонас. Премиерата ще е на 10 септември, ние откриваме фестивала „Сцена на кръстопът”.

На 1 октомври с Мариус Куркински поставяме „Балкански синдром” на Станислав Стратиев. Имаме концерт по повод 20-годишнината на театъра, след това правим втората част на „R&B” на режисьора Румен Цонев – история на музиката от XVIII век до наши дни.

Ще се опитам и в костюмите да направя подобно нещо, като ги адаптирам към ХХІ век. Сцената ще е черно-бяла, а костюмите – преработено рококо”.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


1
Още по темата: Аполония
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
1
0
 
3
 
! Отговори
teatralen fen преди 13 години
Сценографката е абсолютно права.Аполония е закостеняла и върви все по-надолу.Въртят се едни и същи хора като участващи лица.Човек има впечатлението,че организаторите правят всичко за участниците,но явно е само илюзия.Няма никаква база,а какви са условията при музикантите!Да не говорим.Те нямат дори къде да се преоблекат в този музей.Всичко трябва да се прави с грижа.В България тя липсва.Има само претенции.А къде отиват парите от скъпите билети г-н Димо Димов и г-жо Маргарита Димитрова?