Dnes.bg ви среща с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политиците и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата.

 За балканеца, който лесно се пали...

Когато наблюдаваш отблизо доскорошните протести по улиците ни, може да се вдъхновиш и да изразиш цялото това напрежение на сцената. Ана Батева се заема именно с това - улавя насъбрания гняв у хората и понеже е сигурна и в силата на изкуството, което помага на човек да се огледа и види случващите се събития, се спира на "Буре барут" на Деян Дуковски.

Ана

Ана е от Скопие, но идва в „голямата” София след като решава, че иска да учи режисура. Брат й вече е следвал в НАТФИЗ „Кр. Сарафов” – специалност фотография, а за да учи тя в родния си град, е трябвало да чака бая, тъй като там прием има през четири години. Стряскат я и близките й, според които ще й трябват много връзки, за да бъде приета в тамошната академия. Иначе влюбването в сцената става от първия път, когато майка й я води на куклен театър. Още помни „Котаракът с чизми” и оттогава все е причаквала актьорите след представленията, за да си поговори с тях. У нас следва режисура в класа на Пламен Марков, а зад гърба си има вече четири спектакъла. Дипломният й "Балканска", игран в Шумен, „Обърни се с гняв назад” с театър "Реплика" и „Змейова сватба” на Старозагорска сцена.

„Буре барут” по Деян Дуковски е третата й постановка, с която именно се завръща в родния град.

Постановката

"Текстът засяга темата за младите и гнева, който таят. За бурето с барут във всеки един от нас - разказва Ана - Спектакълът говори за нашето поколение, което изплаща грешките на миналото, за нашето поколоние "ходещи ембриони", както казва конферансието на представлението”. Ана решава да изрази този гняв чрез самоирония, хубава музика, тип кабаре, защото „хората отиват на театър, за да разпуснат, но и чрез това да усетят социалните процеси, които се случват около тях.” Музикалното оформление е поверено на музиканти от групи като Southwick и Funky Miracle. А постановката представя преживяванията на героите, които лесно палят, ей така от нищото. И чрез смях и ирония разкриват чудатите, но и тъмни страни, притежаващи балканците.

"Много лесно палим тук, отбелязва Ана. - От една дума, без причина или поне на повърхността няма да я видим, но енергията ни ври и избухва в съвсем невинни ситуации. „Наблюдава се патологична наслада от унищожаването на другия човек. Толкова сме крайни!”, споделя наблюденията си режисьорката и включва тези "врящи" ситуации в сцени от постановката. 

Поводът

Именно "Буре барут" (копродукция на Младежки театър "Николай Бинев" и Credi Arte) дава началото на международния фестивал "Лица без маски" в Скопие, където самият автор Деян Дуковски обявява феста за открит. Там постановката печели две от най-престижните отличия - за режисура и за актьорска игра на Ивайло Драгиев.

Балканските нрави, които тихичко бушуват у обитателите на Полуострова и чакат удобен момент да отпушат емоциите се харесва на зрителите. Това се случва само седмица преди да започнат размириците. Тогава все още никой в Скопие не е предполагал, че в страната ще се случат подобни сътресения. „Всичко бе спокойно, но само на външен вид", разказва Ана.

За протестите

"Нищо не вещаеше подобно развитие, но хората трупат напрежението си от много по-рано", споделя Ана, която е родом от Скопие. „При нас е много по-лошо от тук”, обяснява македонката. Един неин приятел подкрепил демонстрантите във Facebook, а родителите му го накарали веднага да изтрие поста си. „Явно се страхуват да не останат без работа”, предполага Ана – При нас всичко е по-малко, хората се знаят и явно подобни думи са се оказали опасни”.

В момента не се притеснява за близките си, освен за брат си, който е фоторепортер и е отразявал престрелките в Куманово. „През 10 минути гледах през телефона си какво се случва там”, разказва тя. Иначе вярва, че подобни разтърсващи събития е нужно да се случват, защото само така може да бъде променена политическата ситуация, но престрелките връщат страната в миналото, когато по подобен начин са се решавали проблемите. "Подкрепям демонстрантите, въпреки че не съм в родината си.", категорична е тя.

Професията

В България е по-лесно да се прави театър, отколкото в Македония, тъй като там пазарът е по-малък и няма независими сцени. „При вас и да не можеш да влезеш в държавен театър, ако искаш да правиш театър, пак можеш да намериш място за реализация на някоя от независимите сцени". Участва в Панаира на младите в Младежки театър. Също е била част и от Театрална работилница Сфумато, където един сезон се играе постановката й „Обърни се с гняв назад”.

„Пари за изкуство има, но е трудно да стигнеш до тях.- отбелязва Ана и доуточнява, че често те са за определени хора. Ако и тя покани някоя „мечка” - супер известен актьор в постановката си, сигурно ще успее да намери по-лесно средства. Но засега се чувства добре и сред независимите сцени. Следващият й проект е моноспектакъл по разкази на Чарлз Буковски, който подготвя за есента.

И въпреки че не е лесно да намери пространство, където да се играят спектаклите й, трудностите не я отчайват. Напротив – предизвикват я. И въпреки че хората тук не обръщат особено внимание на това дали някой е получил награда, нея отличията я мотивират. Особено похвалата от човек като Деян Дуковски. Цени я и я чувства като сила да продължи да се занимава с това, което обича и за което е учила.

Следващата й спирка е Сърбия, където на 23 май ще представи „Обърни се с гняв назад”. „Сърбите са уникални актьори и притежават много силна енергия в себе си. Мечтая си да работя и с тях”, казва Ана. Убедена е, че нейната професия не трябва да я застопорява в една страна или в един град. „Като се спреш на едно място и почваш да не виждаш някои неща, да се ограничаваш само до това, което е. Спираш да търсиш. А като срещаш нови хора - се мотивираш”. Това, за което мечтае е нещата да стават по-лесно и хората да могат да живеят от професията, която харесват и за която наистина са учили: „Не да се чудя как да си платя наема този месец, а да правя театър и да живея от него”.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase