Стефан Мавродиев в "Страхотни момчета" на сцената на Младежки театър. Снимка: Иван Дончев

123

Още от дете рожденикът знае, че театърът е нещото, което ще го води в живота. Роден в семейство на актьори във Варна, той става част от театралната школа към Пионерския дом в морския град. Пътят го води в София, където влиза в класа на Методи Андонов, а постановките, в които играе в началото на кариерата си е на Пловдивска сцена. Следва и столицата в Народен театър "Иван Вазов",  Сатирата, Театър 199.

Днес  може  да го гледаме в постановките "Летище", "Страхотни момчета", "Кухнята", "Вятърът в тополите" и "Господин Балкански". 

Има Аскеер за поддържаща роля в „Любов и пари”, както и за цялостен принос през 2014 г., а в киното е с над 50 роли, сред които в "24 часа дъжд", "Мера според мера", "Петък вечер", "Щурец в ухото" и "Птици и хрътки". 

Бил сте свидетел и на хубавото в театъра, и на трудното. Какво стана с политиката у нас - правилно ли я разбрахме, криворазбрана ли остана?

Отвратително е, че 25 години всички говорят. Всеки се изказва по всякакви въпроси. Разбира повече от всички останали. Пише статуси във Facebook - махленската клюкарница.  Животът се превърна в реалити сериал. Народното събрание не прави изключение от това. За мен се изчерпа понятието "политика". В съвремието това се превърна в интригантство и игри на интереси. А политиката означава нещо друго. Има икономическа, финансова, културна...  Политиката е много сериозно нещо, за да го сложим като занимание на нашите народни представители. Те се занимават с всичко друго, само не и с политика.

Това е създаване на държава, на ценности. У нас всичко е толкова разрушено, че остана само безсмисленото говорене. Почва да става не жалко, а жестоко. Звучи като гавра с хората, които живеят на това място, наричащо се България. Политиците ни са все загрижени за нещо, а всичко е така устроено, че никой не може да предприеме реално някаква акция и да промени ситуацията. Изгониха около2 милиона души от България, а днес говорят, че ще вкарат бежанци на тяхно място. Знаете ли, самите ние сме бежанци – тези, които останахме. Благодарение на това, на тази псевдоистория, наречена българска политика.

Имаше ли период, в който вярвахте на политиците ни?

Всички ние имахме представа, че по върховете е изградена държавна система, която има своите недостатъци, но ще може да подобри икономиката, селското стопанство. Всичко онова, което съществуваше. Убеден съм, че може да се намери ход, рационални варианти за всяко нещо да продължи да работи на по-добри обороти. Оказа се, че всичко е било илюзия. Всичко, което е направил българският народ е било в тежест на България, за да бъде разграбена, открадната, унищожена, разпиляна по най-варварския начин. А новата политическа класа, не е  никаква класа. Това са случайни хора, близко до меда. Ще цопнат, за да откраднат от него. Ще вземат от средства, за които не са положили никакъв труд. Страшно е, тъй като едно престъпление е така добре узаконено от край до край, а с ЕС има такъв непоклатим чадър, че от тук нататък цялото говорене за проблемите на Българя и оправянето им, е чисто безсрамие.

Вярвате ли в човека, който не е в политиката, че може да промени ситуацията?

Страх ме е, че манталитетът ни е от турското робство. Ние сме гяури и бейове. Масовата мечта е човек да стане бей. Това е мечта на съвременната цивилизация. Нашите учени, хората на духа са едва ли не преследвани. Ще дам пример с културата. Пълно безумие се случва с нея. Промениха системата, по която се заплаща за труда ни, а не промениха системата за плащане на ток, отопление, ремонти. По този начин всичко в театъра е легнало на нашите плещи. Освен, че изкарваме заплатите си, плащаме за сградата, която е държавна собственост. Така хем сме наематели, но и плащаме наем на тази държава, че въобще съществуваме. Безумно е как все им се струва много това, което дават. Чиновникът е яхнал българския гражданин, превърнат в гяур. Решава съдбата на човечеца, който може само да гласува и нищо друго.

Това сигурно се отразява и на самия театър.

И сега се правят стойностни неща. Не сме спирали да работим въпреки всичко. През 90-те години бяхме измислили едно „въпреки“, че то ще свърши, но не би. Тази непрекъсната смяна на правителства и политическите игри пречат да се провежда обща национална доктрина за съхраняването на нацията. Няма екипи от висококвалифицирани хора, отговарящи и разбиращи в съответните области. Решенията трябва да се взимат на основата на сериозни изследвания върху живота. Към тази картинка прибави традициите на робството ни - шуробаджанащината, но сега облечена в униформа на партийци. Партиец звучи гордо. Тази традиция пък наследихме от БКП. Тя беше гаранция, че ще имаш напредък в определени области в живота. Това са връзките днес. След 10-и ноември партийците си останаха партийци и това общуване остана  като начин да напредваш в тази страна. Властовата позиция ти дава възможност да приемаш държавата като твоя собственост, а хората, като твои роби. Ние нямаме истинска средна класа, не й бе позволено да се развие. Малкият и среден бизнес се изроди в сив сектор, защото държавата е рекетьор. Как да вървим напред, кажете ми. И затова не спира изтичането на млада сила. 

Вие обаче останахте.

Много мои близки са навън, но интересът ми е духовен. Иначе нямаше да се занимавам с тази работа, но за да съм част от нея ми е нужен моя език. В същото време ми става зле като гледам какво правят с езика и медиите. Обезобразяват го, съсипват го.

Ядосан сте.

Не съм. Минали сме през какво ли не. Това, което ме влудява е чиновническото дебелокожие. А сега то е станало масово. Тези хора са убедени, че около тях се върти всичко и ние зависим от техния малък или среден пръст. Правят бели. Деиндустрилизацията повлия лошо. Театърът си съществуваше добре, но градовете станаха малки и публиката намаля. Това са процеси, които не се спират. А те са решили, че ние сме виновни и дават срамни пари за култура. Заплатата на моите млади колеги е 400 лв.! Полицаите скачат и номера минава, а ние сме шепа хора. Всеки сам се бори. Така нищо не може да се постигне. Актьорът започва да се занимава с долнопробия. Тогава за какво ни е култура изобщо! Този срам продължава твърде дълго. Нещата няма да се променят, докато няма ясна  позиция по въпросите за културата. В момента всичко се върши на парче и по инерция. Процесите са запуснати, изоставени. Заплатите са мижави. Ами да вземат и да изгорят книгите и да свършва всичко!

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase