Момче и в живота: Юли Малинов като Питър Пан

За професията, семейството и животът на актьора
5 фев 2016 16:22, Петя Славова
0

 Сватбата на дребния бурожа. Снимка: Театър София

Какво е да си  част от семейство на актьори в днешна България разказва Юли Малинов от Театър София. Неговата съпруга е актрисата Гергана Данданова - част от трупата на Театър Българска Армия.  Все пак двамата избягват да си говорят за театър у дома. Не са от двойките, които се режисират. "Вкъщи гледаме да правим други неща – като любов и да си гледаме децата, защото така или иначе достатъчно от времето си прекарваме в театъра.", споделя Юли, който може да видим как лети като Питър Пан. Актьорът прави и по няколко салта и други превъртания по време на всеки спектакъл, вдъхновен от творбата на Сър Джеймс Матю Бари, играещ се на сцената на Театър София. Оказва се, че това не е най-трудното за ролята му, тъй като още от гимназията спортува. Започва с айкидо. По-късно се запалва и по вин чун – разновидност на кунг –фу. Именно то го поддържа физически и психически. Ходи на фитнес, и изобщо тялото му винаги е готово за работа. Самият Юли цени физическата подготовка на артиста на сцената.

Кога реши, че искаш да си актьор?

 Още от детската градина бяха дошли някакви актьори да ни питат кой иска да се запише на курс. От там се преместих в школата на Ники Априлов в Двореца на децата, след което бях в трупата на Бойчо Урумов. От нея  излязоха доста големи артисти – Захари Бахаров, Владо Карамазов, не мога да ги изброя всичките. Приеха ме и в НАТФИЗ. Завърших при Пламен Марков, Ивайло Христов и Атанас Атанасов. Бяхме чудесен клас, много бързо се сплотихме. Като завършихме известно време играх в Старозагорския театър. 

 Съпругата ти също е актриса – Гергана Данданова от  Театър Българска Армия.

Заедно сме от студенти.  Големият ни син се роди, когато бяхме в трети курс. Иначе да си актьор не е лесна професия, а когато и двамата в едно семейство са – става още по-интересно. Даваш наистина много от себе си. Освен физическо, психическото натоварване е много голямо. Някои хора си мислят, че в театъра играещите се забавляват, но както казва Ивайло Христов: „Иля и го напраи ти!” в Академията сме работили от 9 сутринта до 12.00 вечерта. Умората е голяма. Текстът е най-малкия проблем. Натоварването да мислиш върху образа е истинската трудност. 

Мислил ли си да емигрираш?

Исках да уча в Петербург – кинорежисура, но като се появи малкият, трябваше да се грижим за него. Нещата така се завъртяха, но не съжалявам за нищо. Намерих своя път в нашето изкуство. Бях поканен и в Театър София, където открих моя път. Освен в Стара загора, съм играл в Театър Българска армия – 2 години, но там не се чувствах добре. Може да е най-добрия театър, но ако атмосферата не ти допада, няма смисъл да продължаваш. Иначе жена ми е там, но аз бях поканен тук и от тази сцена започна израстването ми. Завоювах свое място. Преди да дойда тук, съм играл само в едно детско представление, а сега ми се дадоха няколко главни роли. Освен Питър Пан, играя дяволчето Фют в „Ян Бибиян”.  Не разграничавам детските представления от тези за възрастни. Всяко има своето място. 

Успяваш ли да се измъкнеш от образите на сцената в живота?

Задължително, иначе се превръщаш в шизофреник.  Не всичко е театър, въпреки че "животът си е сцена и всички сме артисти в него", трябва да ги разграничаваме двете неща.

Цялото интервю, вижте в Tialoto.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


0
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари