Снимка: Личен архив

123456

И днес Dnes.bg ще ви срещне с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политиците и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата.

Асансьорът

Макар и написана преди почти половин век, пиесата на Георги Марков "Асансьорът" продължава да звучи актуално и днес. Акцентът пада върху взаимоотношенията между мъжа и жената. Меркантилността на нежния пол, прави силно впечатление на актьора Бисер Маринов още след първия прочит на пиесата.

Именно той е двигателят на постановката, която може да гледаме на 15 март в камерната сцена на театър "Сълза и смях" и влиза в ролята на архитекта Лозан. Женският образ е изигран от Янислава Линкова.

Пиесата е написана през 1967 г. и първата среща на Бисер с текста става преди няколко години, когато негов приятел, работещ на пл. "Славейков" му я подхвърля с думите: "Виж, какво съм ти намерил".

А Бисер точно това е и търсил. "Исках да направя нещо камерно, но смислено. Да не е от типа театър, с който масово са залети театралните сцени – комедия на ситуациите или просто по-лековати пиеси. За мен е важно, когато човек ходи на театър, да излезе с куп въпроси в главата му. Да не гледа просто нещо бързо-смилаемо".

С постановката дебютира като режисьор Малин Маринов, който по образование е драматург. Предизвикателство беше, че той не искал да променя нищо в текста.

Действието се случва в асансьор, в който засядат двама непознати и изкарват заедно около 12 часа. А клаустрофобичното пространство провокира доста притаени емоции. Персонажите сменят цялата палитра на чувствата си, преминавайки от заядливи състояния, ярост, разочарование, надежда.

Докосват се до въпроси, които отдавна са ги човъркали, но не са смеели да погледнат към тях. Асансьорът, който "вози" емоциите на всеки от нас нагоре, надолу предизвикват човека да чуе сам себе си. А Георги Марков знае как да изкопчи всичките тези състояния от всеки. Точно и затова Малин Маринов трудно се решава да съкрати текст или да го променя.

"Като драматург, много ценя написаното и знам какво е да съкращавам себе си". А най-лесното, по думите му, е да премахне това, което не разбира. Сложното е да го изтълкува.

Иначе, според него, сред най-големите трудности е било да се построи декора, в който персонажите хем да гледат към публиката, хем това да изглежда напълно достоверно.

А Георги Марков притежава неоспоримия талант да се прицелва в проблемите, които разяждат обществото ни.

Оказва се, че те не са се променили от 1967 г., когато е писана пиесата. "Темите за любовта, отношенията между хората са направили безсмъртен и Шекспир", обяснява Бисер.

Иначе пиесата е абсолютно независима. А това се оказва скъпо удоволствие за актьора. За да се случи са му били необходими година и половина труд.

"Когато няма институция зад гърба ти, положението е сложно, но все пак аз не правя "Асансьорът" по задължение". Именно това е огромната разлика от твореца в държавен театър. "Там актьорите играят определен репертоар, независимо дали им харесва", обяснява той.

Бисер Маринов

Що се отнася до него самият, Бисер е избрал тази професия, заради киното. Винаги е искал да бъде герой на големия екран, но покрай това се зарибява и по сцената. Участвал е и в не малко продукции – италиански филми, сериали, българските проекти, както и във филмите "Омбре", и "Отрова за мишки". Това, което не му харесва е, че в повечето наши продукции играят едни и същи актьори, затова и той решава да не поверява женската роля на актриса, която вече е позната.

Също така недоумява защо при толкова много безработни актьори, Академиите за театрално и филмово изкуство не спират да бълват нови кадри. "Всеки има право да следва мечтата си, но е добре да се гледа и реално ситуацията", отбелязва той.

Другото, което не разбира е как може да се приравняват театрите от малките градове с тези в София. Той е работил в Сливен, Габрово, Монтана, Добрич, Кюстендил и е наблюдавал ситуацията.

"Ако билет в София е нормално да струва 20 лв. за постановка, това е твърде скъпа цена за човек, живеещ в малко населено място". А хората там, колкото и да нямат средства, също имат нужда от изкуство.

"Човекът не е животно, не може да оцелява само физически. Необходимо му е да посети събитие, което да го провокира, да го шокира, дори, да го извади от матрицата. Не сме скотове. Ставаме, ходим на работа, пием ракия и после лягаме".

Именно и това е причината да продължи да следва мечтите си. "Много пъти съм бил на ръба да се откажа, но всъщност съм избрал актьорството, защото това е моят начин да изразявам себе си", отбелязва Бисер. 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase