Снимка: "Скъпи наследници"

1234

На сцената

Клюкарка, фолк дива, медицинска сестра... Без значение дали ролите, които изпълнява са главни или малки, София Бобчева винаги пресъздава запомнящо се ярки, шарено-шантави, чепати образи. Все пак актрисата се надява да не я бъркат с тях. 

"Ако някой смята, че може да отъждестви артиста с ролите му, то може да потърси и едни такива медицински сериали и да иде да се оперира при тези доктори", отбелязва тя.

София е от късметлиите, обучавана в НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов. Споделя, че на него дължи много. Играе на сцените на театрите в Ловеч и Пазарджик, но най-силните й изяви са в Народния театър "Иван Вазов".

И ако повечето й превъплъщения са с комичен оттенък, то именно с драматичната роля на "Зина" в "Чудаци" получава "Икар".

"Още преди да получа наградата, си говорих с по-опитни колеги, които ме съветваха да направя някоя драматична роля, за да ме видят в друго амплоа. Наистина само така може някой да те оцени и да усети потенциала ти", споделя София пред Dnes.bg.

В момента участва и в спектакъла на Галин Стоев "Танцът Делхи". За работата си с него, актрисата споделя, че той е страхотен режисьор и човек.

"Щастлива съм, че се срещнахме точно на това представление. Отпуснах се много, предлагах различни идеи за ролята ми. Той позволи да сваляме граници и да имаме вдъхновение, да предлагаме, да се забавляваме. Резултатът от този процес е, че като играем представлението, усещаме, че то за нас е като релаксация. По-специално ми е и много си харесвам ролята".

По думите й, Галин Стоев е интересен, интелигентен, с чувство за хумор. Спомня си моментите, когато играят постановката в Тулуза.

"Имахме всяка вечер представления, но не ми бе напрегнато. В Народния театър сме на различна система и всеки ден участието е в отделни постановки.  Мислих си, че може да ми е скучно да играя едно и също всеки ден, че ще се изморявам, а всъщност представленията ми повляха много добре".

За ролите

Що се отнася до риска да играе всеки ден в различни представления, Бобчева усеща, че почти винаги забравя името на героините си в представленията, както и тези на колегите й на сцената. "Текстът го помня, но проблемът е, че забравям как се казвам".

На сцената на Народния театър е още от 2011 г. За това време специален момент за нея остава първото участие. Става част от Народния театър, тъй като се налага да замести друга актриса, която заминава за Англия. Налага се да влезе в ролята за седмица. И въпреки че текстът й е даден малко по-рано, репетициите са едва две.

"Ролята е голяма и самото напрежение, че ще си на сцената на Народния е много. Нищо не помня от представлението. Беше като сън. Казаха, че е минало много добре, дори не очаквах".

За Стефан Данаилов

София Бобчева е сред онези докоснати от съдбата, които са имали възможност да са в класа на проф. Стефан Данаилов. А той много се е смеел на нейните откъси в НАТФИЗ. Често ги е слагал за финал, което е голям комплимент за София. По думите й, Данаилов обича всичките си студенти, но именно тя е била тази, която го е разсмивала. Съвсем скоро го гледа в интервю и за пореден път се убеждава колко чудесно изглежда.

"Той е най-красивият ни актьор. – споделя актрисата -  Преди време, като студентка сънувах, че пия кафе с него в Народния театър и после се засякохме там. Той има стил и хората, които завършват неговите класове си оставаме приятели".

София Бобчева разкрива, че всички от випуските на Мастера, както студентите наричат Данаилов, се поддържат и подкрепят. Когато си партнира с тях на сцената, се усеща. Научил ги е да имат чувство за хумор – важно и за професията, и за живота. А също и да не се взимат насериозно, да не правят нещо на всяка цена. Да бъдат органични на сцената, да имат свобода и да създават нещата с лекота.

На малкия и големия екран

Макар и на сцената София да има доста опит, актрисата смята, че й липсват достатъчно участия в киното.

"Мечта ми е да снимам повече там, за да го усетя. Имам малки роли и една по-голяма и ми е интересно да продължа с опита си в тази насока", разказва тя.

До този момент участва в "Летовници", "Посоки" и "Шшшт... Попей ми". Много би искала да работи с Петър Вълчанов и Кристина Грозева – режисьорите на "Слава" и "Урок".

"Харесват ми техните филми и с удоволствия бих се снимала в проектите им", уточнява тя. Допълва, че и не я притеснява голотата в киното и театъра. Стига да не е самоцелно.

Друго, което й липсва в професията е да дублира анимационен филм. "Гласът ми е специфичен и мога да запиша някое животинче".

Персонажите й са щури, чешити, а откакто е Диана в сериала усеща, че става разпознаваема и за хората. След снимките започват да я спират по улицата. Много й харесва като я засичат майки с деца, които са големи фенове, а тя им раздава картички с автограф. Във Facebook получава и доста неприлични предложения. "Все ще се намери някой луд, който да говори глупости", отсича София, но допълва, че не им обръща внимание.

Извън професията

София Бобчева не е от онези актриси, чиито родители са част от арт средите. Майка й е учител, а баща й - авиоинженер. Покрай него успява да обикаля света. Толкова, че да се влюби в пътешествията. Родителите й следят какво прави. Тя се съветва с тях и отдавна е осъзнала, че каквото и да кажат се оказва истина. В  актьорството се влюбва в късните тийнейджърски години.

В актьорството се влюбва в късните тийнейджърски години. Цялото си свободно време отделя за почивки на места, където няма много хора и да пътува в чужбина. Интересува се от случващото се по света и у нас. Вълнува се и от войната в Сирия. Не смята, че изкуството трябва да е социално ангажирано, тъй като в изкуството няма нищо задължително. 

"Не, че е лошо, например една комедия да е по-скоро сатира. В смеха може да се прокарат и доста сериозни въпроси"=
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase