Снимка: Личен архив

Виж други галерии »

123

Жени: За щастие, не съм се "филмирала". Вярвам, че "всичко ще се оправи".

Боби:  Има един филм с Бил Мъри, "Омагьосан ден", в който главният герой преживява един и същи ден отново и отново. Дните ми се сливат и се губя в календара в тази изолация и професионално бездействие. Поне се опитвам лично за мен да правя нещо  различно всеки ден, за да го осмисля и да не бъде пропилян.

Как живеете днес? Какво бе вчера? Какво мислите, че ще е утре?   

Жени: Ежедневието ни е тежко само по отношение на уроците на сина ни Лъчезар, който е в шести клас и не изгаря от желание да учи. Това намесва нас, родителите, в учебния процес, понякога чак до залез слънце. А с дъщеричката ни Стела намираме всякакви интересни начини да се забавляваме. Последният ми социален контакт беше в Турция на театрален фестивал от 8-ми до 13-ти март. Тогава за последно играхме театър и се забавлявахме с колегите. Знаехме за извънредното положение в България и попивахме жадно всеки миг свобода, осъзнавайки какво ни чака в България. Когато се завърнахме, брат ми ме посрещна с думите "Добре дошла в Ада". Мислех, че се шегува. В следващите дни разбрах какво точно значи социална изолация и колко горчива е тя. Но не искам да мрънкам. Всичко това е за добро. Природата си почива от нас. Това е най-хубавото от цялата тази ситуация. Много бих искала в утрешния ден, след пандемията, всички да сме малко по-смирени, да си вземем поука, да ценим повече всичко, което смятаме за даденост, но най-вероятно животът ще тръгне по старому. Пак ще тичаме като обезумели да свършим невъзможно много задачи, ще изтърваме срокове, ще се налага да работим и в почивните дни. Ето затова, в личен план, мисля, че днешният "свободен" ден е благословия. 

Боби: До вчера бяхме на бързи обороти и препускахме през личния си и професионален живот. Сега пък сме в почти пълен застой, което имаше своите плюсове само първите 2 седмици. Трябва да има баланс, иначе пропадането в която и да е крайност е пагубно. За утрешния ден казват, че ще бъдем променени след всичко това. Но като гледам, болшинството от българите все са башкА - липса на уважение към живота и сигурността на другия, самонадеяността на младите особено, които са ''недосегаеми''. За съжаление, приемаме насериозно опасността чак тогава, когато влезе в къщите ни! Дано нашето утре бъде преродено, но не постапокалиптично!

Как децата ви приемат ситуацията?

Жени: Обяснявам им като на големи хора какво се случва в момента и те проявяват разбиране. Няма драма в това отношение.

Боби: Големият ми син е наясно със ситуацията, превес има еуфорията от неочакваната ваканция - телевизия, игри, компютри. Доста трудно влязохме в час с дистанционното обучение, което ни коства на нас родителите много нерви и усилия. Малката ни дъщеричка е на три годинки и в нейния все още малък свят ѝ е достъчно, че по цял ден е с мама и тате. Тя също знае, че "днес не излизаме на площадките и не играем с други деца, за да не се разболеем". С нейната неоформена още представа за време се успокоява, че "утре" значи ще може - дано това "утре" настъпи скоро!

Животът на артиста по време на изолация – няма я срещата, няма я сигурността, какво има?

Жени: Благодарение на нашия директор Вера Стойкова, срещите ни с децата не са спирали и всяка седмица двама актьори от театъра разказват приказки пред камера, които се излъчват в събота и неделя. Отзвукът надмина очакванията ни. Пишат ни зрители от различни точки на света. Гледат ни български деца не само в България и Европа, но дори и в Индонезия, ОАЕ и САЩ. Мога да кажа, че в нашия случай дефектът стана ефект. Реалните ни срещи станаха виртуални и ние се отворихме още повече към света. Ние сме изключително пътуващ театър. Ето, че продължаваме пътешествията си.

Боби: Срещите с нашата публика засега продължават алтернативно, в кратки форми, през социалната мрежа Facebook. Това разбира се е само виртуален подсладител, заместител на реалния контакт, с който искаме да да останем във връзка с хората и да им споделяме наши свежи идеи за по-леко понасяме на ситуацията. Несигурността е основно финансова и то най-вече при артистите на свободна практика. Ние имаме късмета да сме към държавна институция и засега сме спокойни, но към колегите трябва незабавно да се предприемат адекватни мерки от правителството, защото са буквално "с вързани ръце".

В днешно време всеки говори за здравето, за икономическата криза, но без духовното, какво се случва?

Жени: Духовността е личен избор. Да, не може да се ходи на театър, но сега можем да четем повече книги, да гледаме филми, за които все не ни е достигало време, а в Интернет можем да посещаваме дори световни галерии и театри.

Боби: Без духовното става оскотяване. Не случайно в този момент хората се опазват да не подивеят изолирани от всеки и всичко чрез книги, филми, музика… Всички прояви на творческия дух са въжето, което може да ни издърпа от пропастта.

Изпитвате ли страх и как се справяте с тези чувства?

Жени: Не изпитвам страх, може би защото живея в България, където много рано се взеха адекватни мерки. Но, за съжаление, се страхувам много за  приятелите ни зад граница. Моя съученичка с коронавирус се бори за живота си в Лондон вече втора седмица. Всеки ден се чуваме и отчаянието започна да измества надеждите. Моля се за нея! Презирам всички западноевропейски управляващи, които допуснаха това безконтролно разпространение на Covid-19 с безотговорното си отношение. Вече не може да се върне времето назад, а жертвите са стотици…

Боби: Затворен вкъщи, сякаш се чувствам и затворен към страха. "Моят дом, моята крепост"! Притеснявам се, че това е много подвеждащо, но може би подсъзнанието ми има нужда от тази сигурност. На рационално ниво просто не мога да възприема мащаба на последиците от този "невидим злодей". Виждали сме най-лошия сценарий само във фантастичните филми и сигурно затова още ми звучи нереално и невъзможно… Помага ни контактът с любимите хора, макар и с някои от разстояние, споделянето на любими занимания у дома, личният релакс на ума и тялото.

Как се излиза от това, в което сме сега?

Жени: С търпение, с адекватно разбиране на ситуацията. Вярвам, че България ще се съвземе по-бързо от другите държави и колкото и да ни е трудно, ще си стъпим на краката. Ние сме народ със силен дух. "Всичко ще се оправи".

Боби:  Изходът към добро е само един - всеки да бъде съпричастен, активен и безкористно добронамерен към ближния, защото за много хора светът вече няма да бъде същия. Това ще бъде тест за нас, като хора, като общество. Дано го издържим!

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase