Къде се срещат видеоигрите и театърът ще видим в Homecoming -черешката в международната програма на тазгодишния юбилеен ACT фестивал за свободен театър

Спектакълът е дело на немския колектив Machina Ex, който разработва иновативни представления на границата между пърформанс и компютърни игри.

Авторите го определят като театрална игра на живо от вкъщи. Сюжетът разказва алтернативна реалност на настоящата пандемична обстановка. Млада жена, която се завръща в родното си село, защото вече не може да си позволи наема в големия град. Агенция изпраща дебели писма до всички европейски домакинства, за да направи оценка на устойчивостта на населението по време на криза. А в интернет възниква движение, което възхвалява доброволното себеотрицание като начин на живот, алтернативен на копнежа по релаксация.

В "Завръщане у дома" зрителите изследват и участват в създаването на една история, която достига далеч отвъд собствените им четири стени, в познати и далечни пространства в интернет.

Спектакълът ще се играе на 24 октомври от 13:00ч. и от 21:00 часа и ще може да му се насладите изцяло онлайн от вкъщи. Единственото условие е, че са ви нужни компютър с достъп до интернет, телефон и пощенска кутия.
Разговаряме за създаването на "Завръщане у дома" с екипа на Machina Ex…

 Вашият проект е изключително интересен и иновативен и поражда в мен изключително много въпроси, но ще започна с това как и защо решихте да проучите връзката между театъра и видео игрите?

Това е дълга история. Ще се опитам да я разкажа в кратка версия. Всички членове-основатели на machina eX учехме в университета в Хилдесхайм (Германия), с фокус върху културологията и сценичните изкуства. Всъщност обучението в този университет е много широко и включва не само литература и театър, но също така  медийна и поп култура (и други неща). Университетът се фокусира и върху взаимодействието между практиката и теорията, поради което правихме много изследвания.

Обикновено, когато говорим за нови форми на театър, те се откриват като поставим под съмнение връзката между съдържание и форма, както и между продукция и публика. На всеки две години в нашия университет имахме практически семестър - половин година, в който да създадем проект. Двама души от основателския екип, които винаги са се интересували от компютърни игри и поп-култура решиха, че искат за вдъхновение да отидат и да гледат компютърна игра на живо. И се оказа, че такова нещо по онова време не съществуваше! И така тази идея се превърна в техен проект и дипломна работа.

За всички участници пък бяха изключително вдъхновяващи интерактивните, базирани на игри, нелинейни структури на сюжета. В допълнение към новите области на драматургично и игрово проектиране открихме и технически интерес към това как да се изградят интерфейси с компютри, сензори, хакнати ежедневни предмети, които да позволяват подходяща постановка, разказ и опит. В крайна сметка това е начин на работа, който 10 години по-късно продължава да ни вълнува.

Според вас какво е бъдещето на този вид театър? Как реагират хората на това. Споделете с нас някои неочаквани отзиви, които имате.

В началото на нашата работа имаше много неочаквани отзиви за нашия подход. Започвайки с факта, че успяхме да се утвърдим на много видно място в германската и международната театрална сцена за много кратко време. Никой не очакваше това и беше изненада, че форматът работеше от страна на многобройни куратори. Междувременно жанрът gametheatre се утвърди и много други групи също работят в тази област. Бъдещето на формата със сигурност ще зависи от техническото развитие. Иновациите се усвояват лесно и се използват като продължение на съществуващите формати. Видно поле на изследване в тази област със сигурност е както добавената, така и виртуалната реалност. Понастоящем кризата с корона  вируса е един от ключовите моменти. Поради нейното частично медия посредничество (което е част от нашите проекти по много различни начини), могат да се предлагат артистични формати, които правят възможно физическото разделяне на участниците. Това се роди по необходимост, но е чудесен двигател за иновации и добавя елементи, които биха могли да имат много траен ефект …

По какво се различава "Завръщане у дома" от класическата видео игра?

"Завръщане у дома" е представление и следователно носи със себе си всички характеристики на театрална пиеса, дори ако на пръв поглед самото преживяване е по-близо до преживяването на компютърна игра. Той се провежда тук и сега (дори ако, парадоксално, виртуалното пространство на използвания Месинджър се превърне в действителната сцена) и има нов сценарий за всяко представление. Интересното е, че при нас това е много по-изразено, отколкото в конвенционалните пиеси и отново е характеристика, която може да бъде придадена и на компютърните игри. На големи разстояния нашите главни герои действат като ботове. Публиката обаче поема много по-централна роля в тази структура: тъй като те стават част от естетическата реалност (а ние интегрираме собствената реалност на публиката в нашата повествователна фантастика), публиката може да бъде описана като съизпълнители. В своя обмен и активно приемане на парчето, те произвеждат значителна част от материала на живо. Нашата част се занимава с конфликти и има напълно драматична структура. “Завръщане у дома” включва и актьори, които предоставят допълнително живо присъствие.  

Вероятно е много труден и сложен процес създаването на такъв вид театър. Как изглежда "зад кулисите"?

Да, наистина е така. Изисква много специфични процеси. Както и огромен екип от режисьори, изпълнители, програмисти, уеб дизайнери, драматурзи; технически поддръжници и др. Би било прекрасно да ги опиша тук, но за това наистина ще трябва да напиша много изчерпателно есе ....

ACT фестивалът за свободен театър  празнува своята 10-та годишнина тази година. Според вас какво е бъдещето на независимия театър?

Имам впечатлението, че независимият театър винаги е едновременно в своята рамка и в търсене на нови посоки и начини. Бъдещето на независимия театър е миналото на независимия театър. Това са продукции, които могат да бъдат създадени по по-гъвкав, експериментален и специален начин от големите държавни продукции. Независимостта означава свобода. Ето защо мисля, че иновативният потенциал на независимия театър ще остане основна характеристика. Тук се случват артистичните иновации. Тук се разглеждат теми и социални проблеми - далеч от масовия поток и адаптация. Това е, което свободният театър може да постигне в миналото, днес и в бъдеще. Хубаво е, че сме част от годишнината на ACT и се надяваме да допринесем за съответния дискурс.

Можете ли да ни кажете 3 причини, поради които трябва да гледаме повече независим театър?

Първо, защото е неудобно. Второ, защото досегът с естетиката им излъчва социална топлина. И трето, защото експериментирането (което може също толкова лесно да се провали, колкото и да успее) е най-вълнуващото нещо, което може да се случи.

* Автор: Никол Ганева
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase