На пътешествие до космическата Тарантула

Мъглявината Тарантула. Снимка: NASA, ESA

1 / 4

Телескопът Hubble засне централната част на мъглявината NGC 2070, известна още като Тарантула.

Мъглявината Тарантула се намира в Големия Магеланов облак – галактика, спътник на Млечния път. NGC 2070 се отнася към класа т.нар. емисионни мъглявини – тоест тя представлява облак йонизиран газ. Електроните от газовите молекули, съставящи мъглявината, се откъсват под въздействието на високоенергетични фотони, летящи от младите звезди.

В мъглявината има няколко свръхнови – звезди, завършили еволюцията си с взрив. Около бившите светила остават газови обвивки, които се осветяват от рентгеновото излъчване, отделящо се при взрива.

Освен загиналите звезди в мъглявината Тарантула има много млади светила. Мощността на излъчването им е толкова голяма, че NGC 2070, отдалечена от Земята на 170 000 светлинни години, може да се види на небето с невъоръжено око. Голяма част от излъчването идва от звездния куп RMC 136.

Мъглявината Тарантула е една от най-ярките емисионни мъглявини, разположени относително недалеч от Слънчевата система.

Неотдавна учените с помощта на телескопите Hubble, Spitzer и орбиталната обсерватория Galaxy Evolution Explorer успяха да заснемат огромен звезден пръстен, "украсен" от черни дупки.

Поемете на пътешествие към Тарантула с Hubble

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.