С героите на "Умно село" израснаха няколко поколения българи, опознавайки и усещайки хората, създаващи изкуство у нас. Предаването, носещо името на едноименната анимация на Доньо Донев остава 20 години в ефир и се откроява с индивидуалния подход,  с който авторите му - Антоанета Бачурова и Влади Люцканов подхождат към всеки от участниците.

Макар и създадено през 1999 г., двамата създатели гледат на епизодите като на нещо актуално във времето, на памет, която прокарва мост между поколенията.  А сега всяка неделя можем да ги гледаме отново по телевизия Bulgaria ON AIR. "Това е голям шанс да бъдат видени пак, разказва Антоанета Бачурова пред Dnes.bg – Намирам излъчването им не като за повторения на стари филми, а като изключително важна мисия, те да бъдат извадени на бял свят."

С  "Умно село" скъсявате дистанцията между зрителя и вашите герои, дали своя принос за българската култура и изкуство. Спомняте ли си какво беше началото през 1999 г. и как дойде идеята за това предаване?

Началото беше на едно погребение през януари същата година на един страхотен човек, чешит и интелектуалец - Иван Стоянович. Бяхме там в мразовитата тълпа, за да го почетем и си казах, че никой не може, ако не го е познавал,  да разкаже какъв беше този човек. И не само какъв беше, а каква беше цялата пъстра компания около него - невероятни хора, които за щастие са все още живи. Тогава у мен узря чудната решимост да направим тази идея от портрети на съвременни творци. Това е най-близката история на България, защото стари филми, черно-бели, документални и то на лента, БНТ пази. Но те са правени някъде през 60-те и 70-те години. От най-новата история на България нямаше нищо. Така започнахме. Смелостта дойде до голяма степен от факта, че с голяма част от тези личности се познавахме отблизо, и поради фамилната и професионална принадлежност на Влади Люцканов.

Как се появи името?

Не помня точно как, решихме да се казва "Умно село", но разбира се попитахме Доньо за разрешение. Така той стана и един от първите герои. А името избрахме, защото  филмът "Умно село" на Доньо Донев е култова анимация, която се изучава и в Щатите даже. Разбира се, Доньо даде това заглавие. Историята е много интересна притча.  В нея се разказва за "умните" селяни, които от хитрост вършат глупости. Затова и метафората, че най-личните представители на това “умно село” трябва да бъдат чути, че трябва да бъдат моралните водачи в обществото. Съвсем неочаквано предаването продължи толкова много години. Изобщо не сме предполагали, че е възможно.

Какво влияние доби предаването в обществото? То като че се превърна в един истински златен фонд?

Малко нескромно звучи, но доста често в годините чуваме от хората освен благодарности за продукцията, че е уникална, че сме били хора с мисия. Истината е, че никога не сме се изживявали по този начин. Просто  си вършехме работата, най-вече забавлявайки се. Осъзнавахме, че да правиш това и то да е основната ти работа, е огромна привилегия и лукс. То те отвежда встрани от злобата на деня. Имаше период, в който с много големи темпове произвеждахме епизоди, по веднъж на месец. Това означава, че 20 дни прекарваш потопен в света на тези герои, които сам си избрал по симпатия, по твоето чувство за вкус и за мярка. Тези хора имат харизма и чувство за хумор. Това означава, че като влезеш в живота им и 20 дни прекараш с тях, снимайки, монтирайки и това те спасява от живота отвън, който не винаги беше приятен. Така че за нас остана удоволствието. Разбира се и удовлетворение, когато някой произнася такива думи. Искам да подчертая, че страшно много благодаря на Bulgaria ON AIR, защото тези филми не са направени, за да стоят заключени в някакви хранилища. Те са направени с много труд, за да заприличат на филми, а не на минали и заминали в ефира предавания. Могат да се гледат отново и отново и да се преосмислят съобразно времето или контекста, в който са излъчени. Много различно звучат, когато се излъчат повторно по тъжен повод. Тогава го гледаш с други очи. Ти си го правил приживе. Забавлявали сме се като луди и изведнъж този човек си отива. Пак се смееш, забравяш, че си е отишъл, но усещането е между смях и плач. Така че всъщност героите на "Умно село" остават живи.

Как ги подбирахте?

Много често се оказва, че героите, към които сме се насочили са по-малко популярни. Поради естеството на професията им не са толкова известни извън определени съсловни среди. И се случва така, че понякога нашият филм е единственото свидетелство за този човек, след като си е отишъл. А това въобще не е било целта, но ето, че така се оказа. Скоро ще се излъчи филм за Атанас Кръстев.  Култовият "Начо Културата", кметът на Стария Пловдив, който е направил от Стария град това, което е. Колко хора го помнят? България е страната, в която, уви, "всяко чудо е за три дни" и сякаш няма незаменими хора. Нямаме памет – или не искаме да имаме, не знам? Тези филми са някакъв опит за мост между миналото поколение и настоящото. Младият човек  да осъзнае, че не всичко започва от него и че той върви по нишката на една традиция.

Как решавахте кой епизод след кой да следва?

Съществуваше "фейс контрол", с ясното съзнание, че има много хора, за които не успяхме да направим предаване. Просто не ни стигна времето. Избирали сме ги по това, те да имат принос в обществото, независимо към кой духовен пласт принадлежат. Да са скромни и с чувство за хумор. Повечето от тях са наистина такива. И като им предложиш да участват, се шашкат.  И казват: "Ама какъв съм аз, заслужил ли съм?" И тогава идва големият аргумент: "Заслужил си - за това и това !" Тогава и този човек се замисля: "Ама наистина ли съм го направил?”. Това е единственото, което ни е водило. Тези хора трябва да са личности, без значение дали са широко познати или не. Трябва да имат принос в културния пласт на обществото и въобще.

Изненадахте ли се, когато предаването си тръгна от БНТ?

В интерес на истината, следейки процесите в държавата, не се изненадах. Даже щеше да ни е много притеснително в момент, в който се иска оставка, ние да сме от другата страна на барикадата. Ние сме там, където трябва да бъдем.

Ако продължи предаването, кои биха били героите на "Умно село"?

Израсналите междувременно заедно с "Умно село" – довчера млади , днес вече зрели творци и съзидатели, които присъстват на духовната карта на България. Те неусетно "пораснаха", гледайки "Умно село", а вече са узрели и те да бъдат герои на филмите.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase