Цели 7 години продължи делото за трагичната смърт на починалата при лапароскопска операция 32-годишна Галина Мигохосян-Николова. Жената остави дете на 10 месеца, а случаят потресе България в края на февруари 2012 година и постави въпроса какво е справедливото решение при доказана вина за смъртта на пациент.

С решение № 4/09.02.2018г. Софийският апелативен съд признава д-р Виктор Попов от "Пирогов" за виновен по член 123 от Наказателния кодекс и го осъжда на две години и шест месеца лишаване от свобода условно, с изпитателен срок от три години. Освен това той е лишен от правото да упражнява лекарска професия за срок от три години.

Решението е обжалвано пред Върховния касационен съд. Наскоро излезе и беше публикувано и окончателното решение на Върховния касационен съд № 220 от 18 декември 2018 г., с което се оставя сила така постановената осъдителна присъда. Решението не подлежи на обжалване.

След окончателната присъда близките на Галя изпратиха писмо до медиите, в което питат има ли справедливост за смъртта на младата жена. В него те припомнят и основните факти около фаталния случай.

На 27 февруари 2012 г. Галина влиза в операционната зала на трета хирургия на "Пирогов" за наглед рутинна операция на апандисит. Хирургът решава да направи операцията по ендоскопски метод, който често се нарича "безкръвен", тъй като всички оперативни действия се извършват през тънки тръбички, вкарани през малки отвори в коремната стена. Това наистина е съвременна и щадяща за болния техника, която позволява пациентът да напусне болницата само след ден-два и съкращава възстановителния период до минимум. В крайна сметка обаче нещата не протичат по план.

"За Галина нещата тръгнали зле от самото начало. Още при вкарването на първата тръбичка-троакар с режещ връх, д-р Попов причинява нараняване на най-големия кръвоносен съд в човешкия организъм – аортата. Случайност ... но не съвсем, защото за да си спести малко време, лекарят пренебрегнал една от основните предпазни мерки при тази манипулация – издуване на корема с инертен газ. Може би е поемал този риск много пъти и досега е минавало без проблем, за късмет на пациентите. Но при Галина този късмет не е сработил. А при пробита аорта кръвта изтича за минути", пишат в своето писмо близките. Според тях въпреки случилото се, този инцидент е можело да не бъде фатален, ако е бил последван от "бърза и адекватна, правилна намеса на оператора".

"Правилата за действие в такава ситуация изискват първо да се стабилизира състоянието на пациента и едва след това да се възстановяват получените увреждания. Трябва веднага да се отвори коремната стена и да се спре кръвта чрез притискане на аортата в мястото на увреждането. Това трябва да стане за броени минути. След това да се извика екип от съдови хирурзи, които да зашият повредения кръвоносен съд (шиенето на кръвоносни съдове е друг занаят, много различен от коремната хирургия)", отчитат близките на Галина. Според тях обаче вместо това, действията на д-р Попов са били насочени по-скоро към това да прикрие грешката си и се е забавил с викането на съдовите хирурзи.

След приключването на операцията Галина е настанена в Централна реанимация в много тежко състояние. Въпреки усилията на лекарите за поддържане на жизнените функции с апарати, сърцето й спряло окончателно 2 дни по-късно.

Малко след трагичния от "Пирогов" уточниха, че причината за фаталния край е блокиране на техниката за лапароскопия. Тази версия обаче бе отхвърлена от съда.

Какво точно отсъждат магистратите?

Съдът приема, че причината за смъртта на младата майка са били действията на подсъдимия при извършване на първата по време операция с употребата на троакар за еднократна употреба – чрез непрецизиране на натиска при въвеждането му, в резултат на което е настъпила лезия на коремната аорта, довело до масивна кръвозагуба.

Касационната инстанция намира, че изводите на Апелативния съд са правилни и ги споделя. Експертите са посочили, че преминаването към конверсия след изясняване на съществото на инцидента - "лезия на съда", е станало сравнително бързо и в максимален обем, с включване и на съдови хирурзи. Тоест от този момент нататък действията на подсъдимия са били своевременни и адекватни, особено що се отнася до осъществената помощ и от други лица - в случая съдовите хирурзи.

Според съда обаче е имало известно закъснение с решението си за преминаване към конверсия, защото подсъдимият е бил задължен да премине към нея веднага щом е установено наличието на "ясна кръв", сигурен симптом за засягане на кръвоносен съд с артериално налягане. Вместо това той е загубил време, значително повече от 4-5 минути, за да установи безспорното – засягането на артериален кръвоносен съд, докато е ползвал лапароскоп за вътрешен оглед, вкарал е втори троакар за нов оглед отвътре на коремната кухина, при което отново не е добил представа за мястото на нараняването, се чете в решението на съда.

В крайна сметка, след вземането на правилното решение за преминаване към конверсия, вече е имало голяма кръвозагуба, която дефинира горните изводи и прави последващите действия на подсъдимия обективно безполезни, отчитат от съда. В този момент вече са настъпили необратимите увреди за жената и само реанимационните мероприятия са поддържали жизнените показатели на пострадалата до момента, в който и това е станало невъзможно.

От съда обаче отчитат, че за лекаря има смекчаващи вината обстоятелства - след допускането на двете грешки, които се оказват и фатални, той се е опитал да помогне на пострадалата, завършвайки първоначално предвидената операция и зашивайки причинената от него лезия. Макар обективно да не са можели да постигнат търсения ефект- спасяването на живота на пострадалата, положените усилия следва да бъдат ценени в положителен аспект, смятат магистратите.

На базата на това ВКС отхвърля жалбите по поставената присъда и оставя в сила присъда № 4/09.02.2018 г. на Софийски апелативен съд. Решението е подписано с особено мнение на един от съдиите – Спас Иванчев.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase