След изборното поражение на демократите през ноември републиканците са новите господари на Конгреса на САЩ, откъдето от утре ще водят съпротивата срещу Барак Обама. В програмата им: икономически реформи и закони, които да осуетяват решенията на американския президент.

114-ата сесия на Конгреса започва работа утре с най-голямото републиканско мнозинство в Камарата на представителите от изборите през ноември 1928 г., а за пръв път от управлението на Джордж Буш ще има републиканско мнозинство и в горната камара на Конгреса – Сената, пише Иван Курон от Франс прес.

Първият приоритет е закон, който разрешава изграждането на петролопровода "Кийстоун Екс Ел" между Канада и САЩ.

Строежът по принцип подлежи на одобряване от изпълнителната власт, но Барак Обама бави решението си от шест години заради противопоставянето на демократи и еколози. С този закон републиканците ще дадат зелена светлина на огромния проект и с това ще конкретизират обещанието си бързо да приемат закони, които създават работни места.

В сряда ще има обсъждане на проектозакона в Сената и новият лидер на мнозинството - републиканецът Мич Макконъл обеща бързо гласуване след дебати по промени в текста.

За републиканците икономическият растеж минава през развитието на въглеводородите. Те също така подкрепят увеличаване на петролните сондажи, по-специално в Аляска, и отмяна на ограниченията върху износа на втечнен природен газ и суров петрол (бензинът и рафинираните петролни продукти се изнасят свободно).

През 70-те години в реакция на петролния шок Конгресът забрани износа на американски суров петрол, но неотдавнашният бум в американската продукция прави тази забрана остаряла, казват поддръжниците на либерализацията.

Символичният за първия мандат на Барак Обама закон за здравеопазването, получил прякора "Обамакеър", също ще е в дневния ред на новия политически сезон. Най-консервативните искат символично гласуване за пълна отмяна на тази реформа, която задължава американците да сключат здравна застраховка, в противен случай ще бъдат глобени.

По-прагматично погледнато обаче, републиканските лидери би трябвало бързо да организират гласуване на закон, който увеличава от 30 на 40 часа седмично прага, над който работодателят е длъжен да предложи застраховка на служителите си - подход с малки стъпки за премахване на един от главните елементи на здравната реформа.

Барак Обама твърде рядко използва оръжието на ветото: само два пъти за шест години, против неособено спорни мерки, спрямо 12 пъти от Джордж Буш за осем години, 37 пъти от Бил Клинтън за осем години и 365 пъти от Франклин Д. Рузвелт за 12 години, сочат статистиките на Сената.

Но сега, след като е изправен пред Конгрес, който е изцяло доминиран от противниците му, е възможно американският президент да прибягва по-често до ветото.

Например до края на февруари на бюрото му отново ще се озове законът за имиграцията.

Конгресът е финансирал министерството на вътрешната сигурност само до 27 февруари, за да може тогава наново да гласува средства и така да попречи на узаконяването на незаконни имигранти. На 20 ноември Барак Обама обяви, че с укази ще узакони за няколко години до пет милиона незаконно пребиваващи имигранти. Републиканците искат да осуетят този план чрез бюджетното оръжие - рискована стратегия, която може да доведе до затваряне на държавни учреждения.

На 15 март Конгресът ще се изправи пред крайната дата за повишаване на тавана на дълга, въпреки че са позволени няколко месеца техническо удължаване на този срок.

Опит на Конгреса да гласува превантивни санкции срещу Иран още преди края на международните преговори за иранската ядрена програма също може да се сблъска с вето. За преодоляване на вето всяка камара на Конгреса трябва да прегласува закона с
мнозинство от две трети от членовете си, а за постигането на този праг би било нужно да се разбунтуват мнозина демократи.

Войната срещу организацията Ислямска държава е друг проблем, по който искат да се намесят конгресмените. По този въпрос обаче в Конгреса далеч няма консенсус по рамките на американското военно участие в Ирак и Сирия. А междувременно Барак Обама запазва широко пространство за маневриране.

В новия състав на Конгреса на САЩ, който от утре започва двегодишния си мандат, републиканците увеличиха мнозинството си в Камарата на представителите и получиха мнозинство и в Сената.

В 100-членния Сенат републиканците вече имат 54 места, с осем повече от предишния състав на горната камара на Конгреса. Демократите вече имат само 46 места, с осем по-малко, в това число двама независими сенатори, които гласуват с групата на демократите.

Жените в Сената са 20:14 от Демократическата партия и 8 от Републиканската. Представителите на етнически малцинства са шестима - чернокожият демократ Кори Букър, чернокожият републиканец Тим Скот, трима латиноси (Робърт Менендес, Марко Рубио и Тед Круз) и сенаторката от азиатски произход Мейзи Хироно.

За приемане на закон в Сената обикновено се изисква квалифицирано мнозинство от 60 гласа.

В Камарата на представителите републиканците вече имат 247 места, с 13 повече от предишния състав на долната камара на Конгреса. Това е най-голямото републиканско мнозинство в Камарата на представителите от изборите през ноември 1928 г., когато републиканците бяха 270.

Демократите вече имат само 188 места, с 13 по-малко. Жените в Камарата на представителите са 87:65 от Демократическата партия и 22 от Републиканската. Етническите малцинства са представени от 46 чернокожи конгресмени (44 демократи и двама републиканци), 36 латиноси (26 демократи и 10 републиканци) и 13 конгресмени от азиатски произход (12 демократи, една републиканка).

В новия Конгрес ще има общо 107 жени или 24,6 процента от общия състав - рекордно висок брой.
 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase