Доналд Тръмп става прицел на все повече обвинения по време на своето президентство и вече неминуемо изниква една дума, започваща с и - импийчмънт.

Тя се обсъждаше като възможност от неговите опоненти още преди встъпването му в длъжност, но все още никой не я е споменал открито въпреки поредицата от заплетени ситуации.

Миналата седмица американски медии изнесоха обвинения, че президентът е поискал от шефа на ФБР Джеймс Коми да спре разследването за връзките между бившия си съветник по националната сигурност и Русия, а 24 часа преди това излязоха твърдения, че той допуснал изтичане на свръхсекретни разузнавателни данни към руския посланик.

Лесно ли е обаче да се стигне до импийчмънт на един президент? И кой точно е бил свален с импийчмънт в миналото? Отговорът може да ви изненада, пише Би Би Си.

Какво всъщност е импийчмънт?

Целта на онези, които отправят обвиненията при импийчмънт срещу някого, в крайна сметка е обвиненият да бъде отстранен от поста си - независимо дали е президент на САЩ или длъжностно лице.

Конституцията на САЩ постановява, че президентът може да бъде отстранен от поста си с процедура за импийчмънт заради измяна, подкупничество или други тежки престъпления и провинения или ако има присъда за подобни провинения.

Какво точно означава "тежки престъпления или провинения" е въпрос, който подлежи на дебат.

Процесът на импийчмънт трябва да бъде стартиран от Камарата на представителите и там се изисква само просто мнозинство за потвърждаване (на обвинението срещу президента). След това предстои съдебен процес в Сената. Там обаче е необходимо мнозинство от две трети за отстраняване - и тази бариера никога в американската история не е била преодолявана.

При кого фактически се е стигнало до импийчмънт?

Заплахи за импийчмънт е имало в много случаи, но само двама президенти на практика са стигнали дотам. Най-пресният случай е с Бил Клинтън - 42-ия президент на САЩ. При него се стигна до импийчмънт за лъжесвидетелство пред голям съдебен състав и за възпрепятстване на правосъдието, след като той излъга за характера на връзката си с Моника Люински, а после според обвинението беше накарал и нея да излъже за същото.

Камарата гласува за импийчмънт на президента Клинтън с 228 срещу 206 гласа по първото обвинение, и с 221 срещу 212 по второто. Трябва да отбележим, че по онова време - декември 1998 г., рейтингът на одобрение на Клинтън беше 72 процента.

Когато делото обаче стигна в Сената през 1999 г., то дори не успя да се доближи до подкрепата от две трети, за да мине обвинението. В един аналитичен коментар на Би Би Си от онова време бе отбелязано, че "в нетърпението си да свалят президента, сенаторите никога не се замислиха дали обвиненията могат да бъдат доказани извън разумното съмнение.

Вторият случай? Ще подскажем: Това не беше Ричард Никсън (повече по неговия случай – по-нататък).

Всъщност, единственият друг президент, стигнал до импийчмънт, беше демократът Андрю Джонсън, 17-ият американски президент, заемал поста в продължение на 4 г. от 1865-а.

Камарата гласува за импийчмънт през 1868 г. Вотът там се състоя само 11 дни, след като Джонсън уволни военния министър Едуин Стантън, който не беше съгласен с политиката на президента. На американската преса не убягна сходството между уволнението на Стантън и това на Коми - човек, който според съобщенията също е имал разногласия с президента Тръмп.

За разлика от Клинтън обаче Джонсън оцеля на косъм: за мнозинство от две трети срещу него не достигна само един глас (и бе спасен) благодарение на няколко републикански сенатори. По-късно сенаторът републиканец Джеймс Граймс от Айова обясни: "Аз не мога да приема да бъде потъпкана хармонично балансираната Конституция в името на свалянето на един неприемлив президент".

И така, може ли да се стигне до импийчмънт на Тръмп?

На теория - да. Технически той може да бъде обвинен в нарушения на президентската клетва да "спазва, защитава и брани" конституцията на САЩ, според експертите на авторитетния блог Lawfare, занимаващ се с проблемите на националната сигурност на страната.

На практика обаче това е твърда слабо вероятно. Както отбелязва репортерът на Би Би Си за Северна Америка Антъни Зърчър, "ако Камарата на представителите беше под контрола на демократите, параграфите на обвинението вероятно биха били в процес на подготовка".

Това обаче не е така. Републиканците контролират Камарата с 238 гласа срещу 193 на демократите. Те контролират и Сената с 52 на 46 гласа, плюс двама независими. Огромното мнозинство от републиканците остават лоялни на президента Тръмп, въпреки че рейтингите на одобрението му продължават да падат до рекордно ниски стойности. Мониторинговият уебсайт FiveThirtyEight дава средна стойност (на рейтинга) от 39,9 процента, и тя се базира на допитвания отпреди тази седмица.

Разбира се, има и немаловажни изключения. Сенаторът Джон Маккейн каза тази седмица, че скандалите, свързани с президента, достигат "размери и мащаби като на Уотъргейт". Други казват, че не трябва да се преувеличава "всяка неравност по пътя".

Но започват да се появяват признаци на раздразнение в Републиканската партия. "Може ли да имаме поне един ден без кризи? Това е всичко, което искам", каза пред Си Ен Ен сенаторката републиканец Сюзан Колинс от щата Мейн. Дори лидерът на Сената Мич Макконъл заяви, че на Белия дом му трябва "по-малко драма".

Но мислите скоро ще се насочат към предстоящите през 2018 г. междинни избори и всеки кандидат със сигурност ще трябва да си зададе въпроса: не накърнява ли този президент моите шансове?

И накрая, как Ричард Никсън успя да избегне импийчмънт? Той направи онова, което всеки разумен човек прави, когато осъзнае, че течението се е обърнало срещу него. Той сам се оттегли. 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase