Бенямин Нетаняху обвини Иран, че от "доста време" лъже за ядрената си програма. В артистично изявление в понеделник израелският министър-председател представи файлове и компактдискове, които показват според него, че Техеран е скрил тайни ядрени планове, след като подписа международното споразумение за ядрената си програма през 2015 г.

В отговор на Нетаняху иранският външен министър Джавад Зариф написа в Тwitter: "Лъжливото овчарче отново се прояви." Както внимателно документирах в книгата си, от 1992 г. насетне израелски функционери постоянно се опитват да убедят международната общност, че Иран разработва ядрени оръжия, като при това отказват да обсъждат ядрените способности на самия Израел, пише Сейед Хусейн Мусавиан от Ройтерс.

Презентацията на "Пауърпойнт" на израелския лидер - като учудващо съвпадение - се появи точно преди настъпването на ключовия за президента на САЩ Доналд Тръмп краен срок за решаване дали да се оттегли от споразумението.

Вън от миналите и сегашните израелски твърдения Нетаняху не представи никакви убедителни доказателства, че Иран нарушава ядреното споразумение. Голяма част от презентацията му се фокусираше върху иранската ядрена програма в годините преди подписването на споразумението; спазването му от Иран многократно беше потвърждавано от Международната агенция за атомна енергия /МААЕ/ и американски служители в сферата на сигурността и разузнаването.

Независимо от това Нетаняху най-вероятно тласна допълнително Тръмп да направи това, което той искаше да направи от предизборната си кампания досега - да развали ядрената сделка с Иран.

През последните 15 месеца Техеран обвиняваше Тръмп, че не изпълнява поетите от САЩ по сделката задължения за вдигане на санкциите, като насърчава други държави да не правят бизнес с Иран. /Говорителката на Белия дом Сара Сандърс заяви, че миналата година Тръмп изрично е поискал от повече от дузина чуждестранни лидери "да спрат да правят бизнес със спонсориращите тероризма държави и най-вече с Иран."/

Присъщо на подхода на Тръмп е, че може да тормози и да упражнява натиск върху Иран, за да изпълни той исканията му. Историята на американско-иранските отношения след Иранската революция от 1979 г. обаче не подсилва убеждението, че Иран отстъпва под натиск.

Като бивш ирански дипломат, председател на Комитета за международни отношения на иранската национална сигурност и говорител на иранския екип за ядрени преговори, знам от непосредствения си опит, че в отговор на натиска Техеран прави всичко възможно, за да си създаде преимущество.

Когато трябва да се реагира на натиска, иранските лидерите стават непреклонни, твърди и предприемат ответни мерки. Това пролича по време на ядрения спор от 2002 до 2015 г., когато в отговор на продължителните американски искания за прекратяване на обогатяването на уран на иранска територия страната силно разшири своята ядрена програма. Разковничето за сделката от юли 2015 г. не бяха американските санкции, а това, че САЩ приеха основното иранско искане - признаване на програмата му за обогатяване уран и инфраструктурата за създаване на ядрено гориво.

Иранско-иракската война също свидетелства за факта, че Иран не се огъва дори и пред най-яростния натиск. По време на бруталния осемгодишен конфликт иракският лидер Саддам Хюсеин беше подкрепян от повечето световни сили и от арабските държави в региона. Американската подкрепа за Саддам включваше споделяне на разузнавателна информация и помощ за снабдяването му с прекурсори на вещества за химически и биологически оръжия - оръжия, които той използва с опустошителен ефект върху иранците и върху собственото си кюрдско население. Въпреки това Иран излезе от войната без териториални загуби.

Ако Тръмп се оттегли от ядреното споразумение, той не трябва да го прави с мисълта, че Иран е уязвим и в тежко положение. Противно на представите на някои хора във Вашингтон ключовите икономически показатели на Иран са силни и се подобряват. Брутният вътрешен продукт нарасна с 11 процента миналата година, средният реален доход на глава от населението се увеличава, а цената за един барел петрол е около 70 долара и се покачва.

В политически план президентът Хасан Рохани изглежда уверено, след като беше преизбран със значителна преднина пред класиралия се на второ място кандидат миналия май.

Важно е да се посочи, че протестите, които разтърсиха части от Иран преди няколко месеца, трябва да бъдат разглеждани в контекста на все по-конкурентната иранска вътрешна политика и на истинското недоволство по отношение на икономиката, породено от неоправдалите се очаквания за ползи от вдигането на санкциите и от реформите на субсидиите от иранския държавен бюджет.

Жизненоважно е обаче да се разбере, че подобни протести не са показателни за надвиснали мащабни вълнения и безредици. Бях в Иран през този период и наблюдавах лично липсата на връзка между отразяването на протестите на Запад и действително случващото се на място. Не само че протестите бяха далеч по-малобройни отколкото бяха представяни, а и масовите проправителствени демонстрации от следващите седмици получиха слабо отразяване.

Иран също е далеч от изолация на международната сцена, поддържайки приятелски връзки с Европа и задълбочаващи се стратегически отношения със световни сили като Китай и Русия. Рохани наскоро беше на официално посещение в Индия, където подписа голям брой търговски споразумения и пътува до Русия и Турция през последните месеци.

Тръмп ще допусне основна стратегическа грешка, ако повярва, че оттеглянето от ядрената сделка ще остави Иран без други възможности, освен да продължи да изпълнява споразумението. Спазването му от Техеран по-скоро отразява силата на неговия ангажимент към международните му споразумения и желанието да изгради доверие с Европа и други международни партньори.

Ако Тръмп се оттегли, Иран би могъл да използва основния механизъм за решаване на спорове по сделката и да отнесе неизпълнението на САЩ към Съвета за сигурност на ООН. Това би изолирало Вашингтон и би го поставило ненужно в положение на опасна ескалация с Иран. Отмяна на споразумението също би позволила на Иран да оправдае засилването на ядрената си програма.

Крайният резултат на подхода на Тръмп спрямо Иран би могъл да бъде война. Подобен конфликт не само ще доведе до опустошителни последици за САЩ и Иран, но допълнително ще дестабилизира Близкия изток, който се опитва да се освободи от напастта на "Ислямска държава".

Тръмп разполага обаче с политическа алтернатива - дипломацията. Дипломатическият вариант е възможен днес и не изисква агресивно позьорство, за да успее. Ако Тръмп наистина иска "по-големи сделки" с Иран, той трябва да изгради доверие чрез точно изпълнение на ядреното споразумение, а после да разговаря с Иран с уважение, а не с обиди.
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase