На 18 ноември се навършиха 40 години от зловещата история на Джоунстаун – религиозният култ на харизматичния Джим Джоунс, който склонява 900 души да се самоубият ритуално.

Версиите около случая продължават да циркулират – някои твърдят, че това е таен експеримент на ЦРУ, които разработвали механизъм за въздействие над човешката психика. Други пък вярват, че това е съвсем съзнателно убийство и всички са били насилени да изпият отровата с цианид. Освен това, след зловещото (само)убийство има и спекулации, че е имало опит от страна на американските власти за потулване на случая, както и укриване и унищожаване на доказателства.

Почти никой от култа на Джим Джоунс не е оцелял, за да разкаже. Почти.

Лаура Джонсън Коол е един от малцината, успели да се измъкнат от оковите на Джоунстаун. Жената е родена през 1947 г. във Вашингтон. Тя е от поколението, което се ражда в изключително бурен период за САЩ и още от младежките си години започва да има засилен интерес към активизма.

До 1970 година вече е била част от протестиращи срещу войната във Виетнам, присъединила се е към Черните пантери и присъства на един от хипи фестивалите Удсток. Когато се появява култа на Джим Джоунс, идеята му изглежда примамлива – равенство за всички, любов. А Лаура е идеалната мишена – провален брак, трудно детство, бурни тийн години... Животът и бил пълна каша, искала да каже, да направи толкова много, но нямала платформа за това. Докато не се появил "чичо Джим". Така се присъединява към "Народния храм" на харизматичния проповедник.

Присъства на няколко срещи на култа и това се оказва достатъчно, за да падне в капана на "чичо Джим".

"Беше обществото, което съм търсила цял живот – равенство и справедливост. Имаше хора с различно минало, различна раса...", разказва Лаура пред BBC.

През 1974 г., когато за култа започва да има известни пречки в Калифорния. Сектата започнала да се тресе от скандали – обвинения в сексуален тормоз, промиване на мозъци... Затова логичното решение било "Народният храм" да се премести другаде. Трябвало да убеди своите последователи, че това решение на само е правилно, а и напълно необходимо, ако искат да се съхранят от пошлостта на обществото. Не било много трудно. Избрал джунгла в Гвиана, Южна Америка – място, на което харизматичния проповедник може да промива мозъците на своите последователи колкото си пожелае. При това напълно необезпокоявано.

"Каза ни, че иска да намерим някакво друго място, далеч от алкохола и наркотиците в Америка. Нямах абсолютно никакви опасения или притеснения да се преместя там. Вълнувах се", разказва Лаура.

Оказало се, обаче, че Джоунстаун няма нищо общо с рая, който обещавал на своите последователи чичо Джим. Селището било изключително отдалечено и изолирано. Жителите започнали да изпитват мъчителен недостиг на храна. Сектантите живеели заедно в малки общи жилища. Работили като волове в непоносимата жега.

"Работата ми беше изпълнена с много смисъл. Хората в "Народния храм" бяха всичко за мен – исках да прекарам целия си живот с тях. Бяха прекрасни хора. Останалите, които оцеляха на 18 ноември и масовото самоубийство, може би мислят различно. За мен нещата не стоят така – бях щастлива. Това не е част от живота ми, която искам да забравя", разказва още оцелялата.

Лаура разказва, че живеела в центъра на Джоунстаун до октомври 1978 г. В края на месеца била помолена от самия Джим Джоунс да напусне селището и да отиде в Джорджтаун – столицата на Гвиана, която се намирала на около 24-часов път с лодка от сектантското селище. Оказва се, че имало много конкретна причина за това.

Самата Лаура смята, че това е бил много добре обмислен ход на Джоунс, провокиран от нарастващото безпокойство и интерес от страна на високопоставени правителствени лица. Преместването на Лаура съвсем "случайно" съвпаднало с визитата на калифорнийския конгресмен Лио Райън. Политикът решил да отиде в селището, заедно с група репортери, и да провери условията в Джоунстаун. Оказало се, че много хора искат да напуснат.

"Никой от нас не подозираше, че има толкова много хора, които не се чувстват щастливи. Бях част "Народния храм" в продължение на 9 години. Едно от нещата, които научих още от самото начало, знаех че Джим обича драмата, театъра. Постоянно говорихме за масови самоубийства. Участвахме в драматични самоубийства, режисирани от самия него и никой не е предполагал, че са наистина. Иначе никой от нас нямаше да го направи", разказва самата Лаура.

Въпросните "спектактли" били наричани "бели нощи" - масови самоубийства, при които съвсем доброволно последователите (в това число и деца) се нареждали на опашка и изпивали течност, в която имало отрова. Било тест за лоялност. 

Може би това е било репетиция за зловещите събития на 18 ноември, когато това ще се случи наистина. Може би, обаче, никой не подозирал за това.

Лаура, обаче, оправдава чичо Джим.

"Вижте, Джоунстаун никога не е бил предназначен за толкова много хора – бяхме 1000, не можехме да се изхранваме нормално. Джоунс чувстваше цялото това напрежение върху плещите си. Наркотичната му зависимост и психичните му разстройства започнаха да се влошават... Ставаше все по-трудно да функционира нормално", разказва Лаура пред BBC.

След визитата на конгресмена Райън, за чичо Джим било ясно, че корабът потъва. Затова трябвало да си отиде с гръм и трясък – всички да запомнят делото му, Джим Джоунс да стане легенда. Това било идеалният начин да погали егото си – да говорят за него дори 40 години по-късно. Пък било то и като за чудовище. 

Изкусният манипулатор убедил своите последователи, че след визитата на конгресмена в момента към селището пътуват военни, които ще отнемат децата и ще убият всички заради покушението над политика.

И тогава репетициите се отплатили. Дошъл моментът на голямото шоу – питиета с цианид се раздавали от ръка на ръка, а телата се сгромолясвали на земята едно по едно. Красива гротеска.

"Караше ни да се чувстваме така, сякаш той е наш баща. Казваше на всички, които искат да си тръгнат: Не можеш да го направиш, защото нямаш никакви пари! Беше напълно вярно и всички го знаехме. Бяхме принудени да даваме всичките си пари на църквата. Лъжеше всички ни всеки божи ден. Подхранваше параноята", разказва Лаура.

Изглежда, според думите на оцелелите, чичо Джим е имал една единствена цел – масовото самоубийство на 18 ноември. И е работил системно и усърдно, за да се получи по сценарий.

Лаура била далеч, заедно с още няколко от последователите на култа. Всички били в щаба на Джоунстаун в столицата на Гвиана. Тогава секретарката на пастор Джим получила обаждане:

"Всички са мъртви тук. Всички останали трябва да извършат "революционното самоубийство" веднага. Всички ще го направим незабавно!!“, заповядал пасторът по телефона.

Собствените деца на Джим Джоунс отказали да го направят. Самата Лаура не била в сградата по това време. В столицата на Гвиана поклонниците на "Народния храм" имали свободата да се разхождат из града, да говорят с жителите. Не били изолирани. Това, може би, я спасило.

"Ако бях в Джоунстаун и с очите си виждах как 900 души – хората, които обичах с цялото си сърце, взимат решението да отнемат живота си, не бих го преживяла. Не мисля, че има човек, който иска да оцелее след нещо подобно", разказва още Лаура.

Самата тя разказва, че оцелелите от култа били напълно съкрушени. Плачели с дни. Някои дори се опитали да отидат на място и да разпознаят телата. Било невъзможно – мъртвите били оставени да гният от жегата. Нямало начин да се разбере кой и как е умрял точно.

Това от своя страна подкрепя и конспиративната теория, че събитията в Джоунстаун са били потулени умишлено. Финалната бройка – 918 души. Целта било да няма оцелели. За съжаление геният Джим Джоунс не подозирал, че някой може да не му се подчини.

Лаура се завърнала в "Народния храм“ в края на ноември същата година заедно с останалите оцелели – решение, което самата тя твърди, че било взето без никакви съображения.

"Тези хора бяха мое семейство. Никога не съм се страхувала от тях. Джунс беше онзи, който беше обсебен от смъртта и беше виновен за мъртвите. Преминахме през тази травма заедно, преживяхме го. Майка ми и сестра ми така и не разбраха как съм влязла в общността и не разбираха защо съм останала. Просто не схващаха", разказва още Лаура.

Всяка година оцелелите се събират, за да почетат паметта на загиналите.

"Ние сме едно голямо семейство. Няма значение дали си водил дела срещу Джим Джоунс или просто си имал късмета да излезеш жив от сектата. Оцеляхме и това е важното. Тук сме 40 години по-късно, а това си е повод за празник!", разказва още Лаура.

За жалост, над 900 души са били завлечени от харизматичната личност на Джим Джоунс и нямат този късмет. За жалост това е само един пример за опасностите, които крият религиозните секти, а те никак не са малко и съвсем не са за подценяване.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase