Колко добре познаваме Доналд Тръмп? Предвид всички неща, които знаем за него, може би доста добре. Никой не твърди, че 45-ят президент е сложна личност. Дори и най-близките му хора са съгласни с това, че той е "плитка нарцисистка личност, сляпа или безразлична към проблемите на нормалните хора, с лош контрол над импулсите си и известна доза отмъстителност. Опитът му да постави под съмнение легитимността на изборите може да ви ужаси, но не и да ви изненада.

И все пак, само защото знаем много за лошите черти, които Доналд Тръмп притежава, не означава, че го познаваме напълно. Всъщност, след като напусне Белия дом, със сигурност ще научим още информация около бившия президент. Журналистите обичат да се преструват, че знаем всичко за един президент в реално време, но нашата информация никога не е почти пълна, пишат от The Atlantc. Винаги има какво да научите и това рядко е успокояващо.

Американците нямаха ни най-малка представа доколко Удроу Уилсън зависи от съпругата си Едит, след като получи инсулт през септември 1919 г, преди той да напусне Белия дом. Тя изчака две десетилетия, за да признае в мемоарите си, че по инструкции на лекарите на Уилсън е възприела писмените му комуникации с членовете на кабинета и сенаторите, смилайки и преформулирайки цялата информация, която трябва да отиде при президента.

Също така американците дори и не подозираха, че Джон Ф. Кенеди далеч не е отдаденият семеен мъж. Десетилетия след смъртта му те научават, че е споделял любовница с шефа на чикагската мафия Сам Джанкана, когото ЦРУ вербува в един от няколкото заговорнически заговора за убийството на Фидел Кастро.

След това идва Ричард Никсън. Целият свят знаеше много срамни неща за Никсън благодарение на разследването Уотъргейт, което доведе до оставката му. Но едва след като напусна поста, бяха разкрити още неща, като например, че Никсън е поръчал на помощник да състави списък с евреи, които са работили в Бюрото по трудова статистика, за да може да понижи някои от тях.

Всъщност Никсън представлява златния стандарт в постпрезидентските шокиращи разкрития. Десетилетия след като напусна Овалния кабинет, нова информация от лентите на Белия дом и други документи все още продължават да се появяват. През септември тази година политологът от Принстън Гари Бас разкри, че президентът, който през 1971 г. е насочил външната политика на САЩ далеч от Индия и към репресивна хунта в Пакистан, разкрива, че Никсън е намирал индийските жени за сексуално отблъскващи.

По това време Индия е една от малкото нации, ръководена от жена - министър-председателят Индира Ганди. Ганди ядоса Никсън като укрепи връзките на Индия със Съветския съюз, докато се готвеше да влезе във война с Пакистан, за да подкрепи бунт в Източен Пакистан, където по-късно се появи независимата държава Бангладеш. По това време беше напълно ясно, че Никсън и неговият съветник по националната сигурност Хенри Кисинджър преценяват, че пакистанското клане на бенгалци е странично шоу на Студената война. Но американците трябваше да чакат половин век, за да открият психосексуалния компонент на хладнокръвната реална политика на Никсън.

"Несъмнено най-непривлекателните жени в света са индийските жени", казва Никсън в запис от юни 1971 г. "Те са най-безсексуалните хора. Искам да кажа, хората питат: "Ами черните африканци?" Е, поне можете да видите нещо, жизнеността им. Искам да кажа, че те имат малко животински чар. Но Боже, онези индийци са дяволски жалки."

Това не е моментна промяна на мнението на Никсън. По време на почивка на срещата на върха с Ганди през ноември 1971 г. Никсън се върна към темата, казвайки: "Как, по дяволите, възбуждат другите хора, Хенри? Кажи ми. Те са отблъскващи и е лесно да бъдеш твърд с тях."

Но ще чуем ли подобни компромати, когато Доналд Тръмп напусне Овалния офис?

"Най-вероятно да, но има уловка", казва Тимоти Нафтали историк в Ню Йорк и бивш директор на библиотеката на Никсън от 2006 до 2011 г. "Тръмп вероятно няма да остави след себе си толкова богата следа, колкото Никсън", допърва той и обяснява защо:

1) Никсън води щателни записи (включително онези известни аудиокасети), защото е бил всеотдаен студент по история. Тръмп не е такъв.

2) Никсън погрешно предположи, че може да премахне ужасяващите неща от официалния архив, защото законът му дава собственост и контрол върху президентските му записи.

Но това, което Никсън нямаше как да знае е, че поредица от съдебни решения и законодателни промени в отговор на Уотъргейт ще променят съществуващите правила. Тогава правителството решава, че президентските записи са собственост не на бившиге президенти, както винаги са били, а на обществеността. От тогава те са контролирани, с определени изключения за лична кореспонденция, от Националния архив.

Всеки президент след Никсън е бил много по-внимателен. Въпреки че сега е още трудно да си представим, един ден ще има библиотека на Тръмп и тя ще бъде администрирана не от Тръмп и неговите потомци, а от Националния архив.

И все пак - въпреки че Тръмп знае как се играе играта, не значи, че няма да се появят скандални записи от неговата администрация. През последните години софтуерът за разпознаване на глас улесни създаването на почти дословни преписи на "мемкони" или меморандуми от президентски телефонни разговори. Още докато Тръмп е президент, това доведе до щета - през 2019 се появява разговор на Тръмп с украинския президент Владимир Зеленски относно разследването на Хънтър Байдън. "Бих искал да ни направите услуга все пак", бе изречението, което доведе до импийчмънта на Зеленски.

В крайна сметка ще видим други мемкони на Тръмп, въпреки че освобождаването им вероятно ще бъде забавено от органа за национална сигурност. С малко късмет ще видим и необработени преписи, създадени от софтуера за разпознаване на глас. Но те няма да бъдат еквивалентни на стенограмите от лентите на Никсън, защото разпознаването на глас улавя не гласа на президента, а този на дежурния, повтарящ току-що чутото. Освен това бивш служител в Съвета за национална сигурност каза пред The ​​Washington Post през септември 2019 г., че политическите назначители на Тръмп в NSC, отклонявайки се от предишната практика, рутинно редактират явно погрешни или обидни неща, които президентът иска да бъдат изтрити от  разговорите с чуждестранни лидери.

Достъпът до документалните записи ще бъде ограничен и от други съображения. Съгласно Закона за президентските записи от 1978 г. Националният архив не може да предоставя публичен достъп до президентски документи за период от пет години. Бившите президенти получават значителна свобода - всъщност, твърде много свобода, за да ограничат достъпа до определени видове записи, включително тези, свързани с националната сигурност и медицинските въпроси. Това означава, че може да мине известно време, преди да разберем какво е причинило необяснимото посещение на Тръмп в събота следобед в Националния военномедицински център "Уолтър Рийд" през ноември 2019 г. (Белият дом заяви, че това е част от неговия "рутинен годишен физически изпит" -  твърдение, което пресата веднага заключи, че е лъжа.)

Друга трудност ще представлява навикът на Тръмп, придобит докато е работил в сферата на недвижимите имоти, да разкъсва документи. Поне на теория това е против закона. Известно време, съобщава Politico, Соломон Ларти и Реджиналд Йънг-младши, двама служители по управление на архивите в Белия дом, буквално събраха хартия от Овалния кабинет и президентската резиденция и залепяха обратно парчетата от скъсаните документи. Но през пролетта на 2018 г. те бяха уволнени внезапно. Не се знае дали след тях някой е продължил да лепи документите със скоч.

"Много е трудно", отбелязва Нафтали с мъка, "да се предостави запис, който вече не съществува."

Но има капка надежда - планината от документи, изготвени от Белия дом (да не говорим за другите изпълнителни агенции), е толкова голяма, че Тръмп едва ли е успял да скъса всички. Поне някои хора, работещи в Белия дом, приемат сериозно юридическите си задължения или са ядосани на Тръмп, че не ги предпазва от достатъчно добре от COVID-19, или просто не го харесват, защото той се отнася с тях като с камериерки. ("Никога не го е грижа за нас", казва един служител на Тайните служби за Тръмп.)

Друг момент в полза на запазването на информация е, че Тръмп, въпреки всичките си приказки за лоялност, никога не е командвал много от хората, които работят за него. Никакви видими връзки на обич или уважение не обвързват Тръмп с неговите служители, оставяйки страха единствената мотивация подчинените му да се вслушват в заповедите му, като Майкъл Коен например. По-голямата част от този страх ще се изпари до 20 януари. А за разлика от предишните две администрации, които бяха малко трудни за проникване от страна на репортерите, Белият дом на Тръмп изтече като решето.

Една променлива, с която предишните администрации не се е налагало да се справят, са споразуменията за неразкриване на информация, които Тръмп раздаваше като бонбони. Тръмп винаги е бил маниак по прилагането на своите NDA. Той дори съди бившата си съпруга Ивана Тръмп за нарушаване на NDA в споразумението им за развод, като публикува художествена творба вдъхновена от живота им. Мултимилионерът използва продължителните съдебени процеси, за да обезкърви враговете си. Но Бенджамин Витес, главен редактор на Lawfare, казва, че очаква, много амбициозни млади адвокати да бъдат готови да спечелят благоприятна публичност, като застанат за множеството "Давиди", принудени да се бият с Тръмп в ролята на Голиат.

Въпросите без отговор са твърде много, за да бъдат преброени

Колко близо бе Америка до война със Северна Корея, когато Тръмп заплаши да вали "огън и ярост" върху Ким Чен Ун? След като Тръмп реши да стане първият президент, който се срещна с Ким, колко близо бе президента до това да премахне американските войски от Корейския полуостров?

Наблюдавали ли са помощниците на Белия дом признаци на психически упадък у Тръмп, свързан със застаряването?

Точно колко пари дължи Тръмп и колко от тях се дължат на хора или банки, свързани с Владимир Путин?

Колко сериозен беше Тръмп за опитите да купи Гренландия?

Може да не научим отговорите на всички тези въпроси. Но вероятно ще научим много повече, отколкото знаем сега. Единственият недостатък е, че това ще изисква да отделим още внимание на Доналд Тръмп - човекът, който пренасити света със себе си.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase