Малко гости във Вашингтон Хилтън забелязват обикновената плоча, скрита близо до по-нисък вход, предназначен за VIP гостите. Тя бележи мястото, където преди 40 години, на 30 март, срещу президентът Роналд Рейгън бе направен опит за убийство. Джон Хинкли изстрелва шест куршума за две секунди. Пострадали са и прессекретарят на Белия дом Джеймс Брейди, полицаят Томас Делаханти и агентът на тайните служби Тим Маккарти. Роналд Рейгън е ранен.

Рейгън едва не влиза в статистиката и да стане петият президент на САЩ, който е убит след покушение. Брейди получава сериозна рана в главата, която го оставя частично парализиран за цял живот. Той става виден активист, призоваващ за контрол на оръжията - проблем, който продължава да преследва Америка и днес.

Дейвид Проспери, помощник-прессекретар на президента, бил в хотела, за да управлява пресцентъра на Белия дом, който следва главнокомандващия, където и да отиде. Точно след обяд, припомня си той, Рейгън държи реч пред  синдикална среща в балната зала, която е известна с това, че е домакин на годишната вечеря на Асоциацията на кореспондентите в Белия дом.

След речта репортерите се смесили с обществеността , включително Хинкли, зад въжена линия, очаквайки Рейгън да се появи. "Чух пукане и звучеше така, сякаш някой е спукал балон, а след това настъпи много кратко затишие, последвано от още пет пукания. Тогава осъзнах, че някой стреля с оръжие", разказва 67-годишният Проспери пред The Guardian.

"Тогава инстинктивно се наведох и дръпнах журналистката Джуди Уудръф със себе си. Следващото нещо, което знам, е, че кортежът препусна точно покрай мен отдясно и, когато последната кола мина с висока скорост, аз се изправих и видях ситуацията пред себе си."

"Видях, че полицаят от Вашингтон Томас Делаханти лежи на земята - той бе прострелян. Тим Маккарти, който беше агент на тайните служби и член на защитните детайли на президента, беше застрелян. Притиснат до стената от тайните служби бе Джон Хинкли. Иронията в ситуацията бе, че тайните служби защитаваха Джон Хинкли -  имаше агент, който всъщност беше извадил оръжието си и го бе насочил към тълпата, защитавайки предполагаемия убиец. И накрая Джим Брейди лежи с лице надолу на земята с рана от куршум в главата. Рик Ахърн, водещият това посещение, беше коленичил до него и държеше кърпичка до главата му, опитвайки се да овладее кървенето. Рик ми изкрещя: "Имаш ли кърпичка?" Заради кръвта. Имах кърпичка, която баба ми беше дала, затова я хвърлих на Рик и след това изтичах вътре в хотела, защото почувствах, че трябва да се обадя в Белия дом."

Мобилният телефон все още бил слабо разпространено, а Проспери не притежавал такъв. За негово разочарование телефоните с карти в хотела се използвали от обаждащи се хора, вероятно неподозиращи за разгръщащата се драма. Той успява да намери такъв, който се управлява от кредитна карта, затова надлежно използва личната си кредитна карта и алармира пресцентъра на Белия дом.

"От моето обаждане - така Белият дом разбра, че президентът е бил застрелян, тъй като тайната служба по това време все още не беше определила, че президентът е бил улучен."

Рик Ахърн, който е бил член на състава на Белия дом, си спомня: "Видях Джим Брейди, който беше мой добър приятел, да пада като чувал с картофи. Спомням си ясно, че той носеше хартиена подложка в лявата си ръка и химикалка в дясната си ръка или обратно и просто се свлече с лице надолу. Той не направи опит да запази равновесие. Очевидно беше ранен.

"Когато изтичах и коленичих до него, той беше с лице към тротоара и се опитваше да стане. Опитваше се да говори и докато обръщаше глава, виждах, че куршумът е влязъл от лявата страна на челото му и почти опустошил главата му, затова веднага извадих джобната си кърпа и се опитах да спра кървенето и да държа главата му. Спомням си, че просто извиках: "Някой има ли кърпичка, моля?" В района нямаше медици и линейка. Дейв Проспери пристъпи и само мълчаливо ми подаде кърпичка и аз му благодарих", разказва Ахърн.

Проспери е изправен пред незавидната задача да се изправи пред журналистите в хотела, жадни за отговори.

"Всички бяха задържани от въжената линия, от полицията и тайните служби, и всички викаха и питаха какво става. "Разстрелян ли е президентът?" Отговорът ми беше: "По президента е стреляно. Не мога да потвърдя, че е застрелян."

Ако престъплението се беше случило днес, отбеляза той, "на всяка платформа за социални медии щеше да има изображения за секунди. Това беше напълно различен свят."

Имало подобна суматоха, когато Проспери се върнал в Белия дом. "В пресцентъра имаше много хаос, хората се мотаеха наоколо, искаха информация и Белият дом имаше добър опит в това да се опитва да управлява какво ще се случи, но не е имало време да се правят каквито и да било кризисни съобщения и планиране. Администрацията беше на 69 дни и кризисните комуникации нямаха може би толкова висок приоритет, колкото днес във всяка политическа или бизнес среда."

Последният от куршумите е рикоширал от президентската лимузина и е ударил Рейгън под лявата мишница, проникнал е в белия му дроб и спрял на сантиметър от сърцето му. Той е откаран в болница, където при пристигането се обажда жена си Нанси: "Съжалявам, скъпа, забравих да се измъкна", след което успокоява лекарите в операционната, като казва: "Надявам се, че всички сте републиканци". Хирургът Джоузеф Джордано, либерален демократ, му отговаря: "Днес всички сме републиканци."

Подобни прояви на остроумие и смелост под огъня помогнаха да се хуманизира образа на Рейгън и да се даде политически тласък, който формира неговото президентство. Проспери, който се оттегли от комуникациите миналата година, разсъждава:

"Личният му стил на ръководство го привличаше сред хората от двете страни на пътеката не само в Конгреса, но и из страната. Опитът за покушение добави ли към това? Абсолютно и мисля, че президентът и неговият екип бяха достатъчно умни, за да осъзнаят, че тук имаше възможност марката му да демонстрира лидерство и да изложи идеи, в които той винаги е вярвал, но сега може би ще има по-голям шанс да постанови заради своята популярност."

След ареста на Хинкли става ясно, че 25-годишният мъж е страдал от остра психоза и е искал да впечатли холивудския актьор Джоди Фостър, след като е бил обсебен от нея във филма от 1976 г. "Шофьор на такси".

Той беше признат за невинен поради невменяемост. Хинкли беше освободен от психиатрична болница през 2016 г. и се премести в дома на майка си в Уилямсбърг, Вирджиния. Миналата година съдия постанови, че той може публично да показва своите писания, произведения на изкуството и музика.

Джеймс "Мечока" Брейди прекарва 239 дни в болница. Въпреки че така и не се върна на длъжността си като прессекретар на Белия дом, той запази титлата до края на президентството на Рейгън. Когато почина през 2014 г., медицински експерт постанови, че смъртта му е в резултат на нараняването, което той претърпява на 30 март 1981 г.

Проспери отива да посети Брейди в болница няколко дни след стрелбата. "Това, което толкова ме впечатли, беше духът и поведението на Джим и фактът, че той говореше за неща и си спомняше неща, които дори не помнех. Спомням си, че излязох от стаята и казах: "Просто не мога да повярвам колко е силен". Джим беше корав, издръжлив, по-слаб човек би позволил на това съдбоносно събитие да го настигне. Той просто се придвижи напред и със съпругата му Сара станаха много мощни активисти в борбата за контрол над оръжията. И до днес вярвам, че ако не беше опитът за покушение, Джим Брейди вероятно щеше да е един от най-добрите прессекретари в Белия дом. Той имаше начин да се справи с медиите. Имаше добро чувство за хумор. Тогава той разбираше как да изведе посланията на президента и просто мисля, че беше трагедия, че не му беше даден шанс наистина да демонстрира пълните си възможности", казва Проспери.

Хинкли е купил револвера, използван при стрелбата, от заложна къща в Далас, въпреки факта, че е бил под психиатрично наблюдение и е бил арестуван по обвинения в притежание на оръжие четири дни по-рано. Опитът му да убие Рейгън идва само три месеца след убийството на Джон Ленън в Ню Йорк и отново поставя контрола върху оръжията в центъра на политическата светлина.

Джеймс и Сара Брейди са работили по това, което ще стане известно като Брейди Бил, което включва проверки на миналото и периоди на изчакване за хората, опитващи се да си купят пистолет. Той премина с двупартийна подкрепа през 1993 г. Но оттогава някои ключови елементи на закона бяха премахнати под натиска на лобистите от Националната стрелкова асоциация, която се оказа близък съюзник на Доналд Тръмп.

Наследството на Брейди също живее в група за превенция на оръжието, както и в Белия дом. Всеки път, когато Джордж Буш, Барак Обама, Тръмп или различни прессекретари говорят от прочутия подиум в Западното крило, те го правят в James S Brady Press Briefing. "Мисля, че това е чудесен начин да почетем един велик американец", казва Проспери.

71-годишният Ахърн, който е работил за шестима американски президенти, заяви, че инцидентът не е променил собственото му мнение относно контрола на оръжията. „Мисля, че в момента има достатъчно закони за оръжията и ако ги прилагаме по-строго, ще има по-малко оръжия в ръцете на хората, които не би трябвало да ги имат“

Политическият консултант, базиран в Александрия, Вирджиния, също не е съгласен с решението Хинкли да бъде освободен. "Енергично се противопоставих", споделя той. "Всеки път, когато се появи, и на всеки, който ми зададе въпроса, бих казал, че той е дал доживотна присъда на Джеймс Брейди. Ако денят, в който Брейди можеше да стане от инвалидната си количка и да ходи без помощ, без патерици и без постоянната болка беше дошъл, това щеше да е денят, в който бих помислил да освободя Джон Хинкли. Той продължава да представлява заплаха за настоящите и бъдещите защитници на тайните служби на САЩ и не е трябвало да бъде освободен. Той бе на косъм, на по-малко от сантиметър, от това да убие президента на Съединените щати, лидера на свободния свят. А сега се разхожда като свободен човек, въпреки че тайните служби все още трябва да го наблюдават.  Тома е скандално за мен като американец. Според мен това е позор."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase