Отпечатъците на ботушите, оставени от астронавта на Аполо 11 Нийл Армстронг, са осезаемо наследство на едно от най-големите постижения на човечеството - кацането на човек на Луната.

Това е технологичен подвиг, който може да се сравни с египетските пирамиди, Великата китайска стена или Стоунхендж - но как трябва да се запази и защити мястото на мисията Аполо 11, за да бъде видимо и за бъдещите поколения?

В момента пърмите отпечатъци, роувърите и стотици други артефакти от мисиите на Аполон не са защитени както обектите, които са културно наследството на Земята - нещо, което малък, но нарастващ брой космически археолози искат да променят.

"Тези първични отпечатъци не са поставени в камък, а в прах. Ако не се съхранят - или чрез поставяне на покритие върху тях, или чрез обявяване на национален парк около тях - тогава те ще ицчецван", казва Пиджей Капелоти, професор по антропология в Penn State Abington. "Това са критични точки за разбиране на човешкото движение в космоса и няма причина мястото да не може да се разграничи като космически парк или да се въведе някакъв защитен режим около него", добавя той.

Това не е абстрактно безпокойство.

С перспективата за туристи на Луната и по-планираните мисии с екипаж и роботизирани мисии през това десетилетие, космическите археолози се притесняват, че отпечатъците и други артефакти могат лесно да бъдат повредени или унищожени. Съществува и рискът, че природният космически феномен като радиация и екстремни температури вече може да ги е унищожил.

"Всичко, от което се нуждаем, е ракета, която да се приземи наблизо и да издуха прах по тях. Или лунно превозно средство, което да се движи твърде близо до това място и да изхвърли целия прах и това е, те ще изчезнат", казва Алис Горман професор в Колежа по хуманитарни, изкуства и социални науки към университета Флиндерс в Австралия, пред CNN.

"Има готини неща там горе"

Може да е трудно да мислим за Луната като за археологически обект, но Горман, който също е член на Асоциацията на космическата индустрия на Австралийския консултативен съвет, казва, че това се основава на погрешно схващане за археологията.

"Работата с археологията не е, че тя трябва да е стара и не трябва да е нещо, което можете да изкопаете. Основната цел на археологията е да разгледа как хората взаимодействат с материални обекти и среда", обясни тя.

Много от обектите и следите, останали на Луната, не са само с научна и технологична стойност - те са културни артефакти. Те включват семейни снимки, оставени от астронавтите, и плакета от мисията Аполо 1, донесен от астронавтите от Аполо 11 в памет на тримата астронавти, загинали при пожар в каюта по време на репетиция през 1967 г.

"Този плакет не е част от никакъв научен или технологичен експеримент. Това е мемориал. Фактът, че пренасяме нашето културно поведение в космоса е много интересен", казва Бет О'Лиъри, професор по антропология в Университета на Ню Мексико. "Там има много страхотни неща."

Готините неща включват предмети, които си струва да се запазят, като знамето, забито от Армстронг и Бъз Олдрин, но също така и изхвърлени предмети като съдове за урина и мокри кърпички - въпреки че археолозите твърдят, че отпадъците често дават най-големи прозрения.

Базата за спокойствие, мястото, където хората за първи път са стъпили на Луната, не е единственото нещо, което интересува космическите археолози. Vanguard 1 е един от най-старите обекти, създадени от човека, който все още е в космоса - част от облак космически боклук, който обикаля Земята. "Изстрелян е през 1958 г. и ще бъде очарователна реликва", каза Горман.

Предстоят още исторически мисии - първите селища на Луната или Марс например - но би било невъзможно всички тези обекти да бъдат запазени като паметници. Горман каза, че е необходим "мотивиран процес на вземане на решения".

Суверенитетът VS защитата

На Земята Организацията на ООН за образование, наука и култура, известна като ЮНЕСКО, решава какво заслужава статут на световно наследство от номинации, изпратени от държави, които претендират за собственост върху обектите.

В космоса се прилагат различни правила, като Договорът за космическото пространство на ООН от 1967 г. гласи, че космосът "не подлежи на национално присвояване чрез претенция за суверенитет". Въпреки това, отделните обекти на Луната остават собственост на нациите, които са ги поставили там, съгласно договора.

Ръководството на НАСА приема въпроса сериозно и през 2011 г. публикува доброволни насоки за защита на местата за кацане на мисията Аполо за научни изследвания и тяхното историческо значение. Ръководството също каталогизира всички останали елементи.

Lunar Xprize, спонсориран от Google, стартира четири години по-рано, за да създаде стимул за частните предприятия да кацнат с робот на Луната. Една от целите беше да се направят снимки на капсулата на Аполо, оставен на лунната повърхност. Състезанието обаче завърши без победител и единствените успешни пътувания до Луната са финансирани от държавата и предимно от научен характер.

Доброволното ръководство на НАСА предлага 75-метрова зона за изключване около площадката за кацане на Аполо 11 и препоръчва да се контролира движението на превозни средства и кацането на космически кораби, за да се предотврати разпръскването на прах.

Въпреки че не са правно обвързващи, насоките придават тежест на идеята, че човешките обекти на Луната са ценни и през декември 2020 г. Законът "Една малка стъпка за защита на човешкото наследство в космоса" става закон на САЩ. Той изисква компании, работещи с НАСА, да спазват тези насоки, за да защитят местата за кацане на Аполо - макар че няма начин да ги наложат за останалите държави.

"Що се отнася до законите, това е доста добро. Изисква компаниите, които работят с Националната администрация по аеронавтика и космос за лунните мисии, да се съгласят да бъдат обвързани с иначе неизпълними насоки, предназначени да защитават американските места за кацане на Луната", казlа Мишел Ханлън, експерт по космическо право от Университета в Мисисипи, в статия за The Conversation. "Това обаче е и първият закон, приет от която и да е нация, който признава съществуването на човешкото наследство в космоса. Това е важно, защото потвърждава ангажимента ни на човека да защитава нашата история."

О 'Лири каза, че акцентът трябва да бъде върху международното сътрудничество.

"Ако се замислите за важните обекти, има много повече от САЩ: Най-ранната руска машина, Lunar 2 - първият човешки артефакт на Луната през 1959 г., който е наистина доста стар. Имаме и най-ранните мисии на Китай, първо Chang'e не отиде много далеч, но все още е там, знаете ли, това е много важно място. Кой би помислил, че през 1969 г. Китай ще бъде на Луната? "

Един от възможните модели, които Капелоти предлага, може да бъде договорът, който дава на Норвегия суверенитет над Шпицберген, където се намира Глобалният семен трезор, в Арктика. Съгласно 101-годишен договор гражданите на всички подписали го страни, включително Русия, могат да се установят и да водят бизнес там.

Крайна граница

Повечето археолози са съгласни, че артефактите трябва да бъдат оставени на Луната - всеки опит за извличането им вероятно ще доведе до щети. По същия начин, дори ако те останат необезпокоявани от бъдещи мисии, природните космически явления като радиацията могат да изложат някои от артефактите на риск.

"Имаме тази идея за Луната като мъртва скала, но това не е вярно. Тъй като тя няма магнитно поле и има толкова малко атмосфера, повърхността е постоянно бомбардирана. ... с космически лъчи и високоенергийни частици, микро метеорити", обяснява Горман.

Едва ли Луната някога ще бъде разкопана от археолози, не на последно място, защото НАСА казва, че знанията по археология, заедно с други социални науки, не отговарят на изискванията за набиране на астронавти. Но Горман е на мнение, че би било възможно да се изпрати малък безпилотен самолет, оборудван с камера, над площадката Аполо 11, за да го пресъздаде и да види какво се е променило през последните 50 години.

"Луната играе огромна роля в много различни култури по света и всеки международен ход за нейната защита трябва да отчита културните и символичните вярвания за Луната, както и материалните предмети, които са останали там", казва О'Лиъри. "Човечеството се взира в Луната през последните 200 000 години. Това е общото наследство на човечеството. Никой не го притежава и всички го притежават."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase