Начинът, по който САЩ неотдавна приложиха закона "Магнитски" в България, може да е бил от полза за страната, която се бори с мафията си, но беше унижение за ЕС.

На 2 юни 2021 г. Съединените щати се намесиха в и без това трескавата политическа обстановка в България, когато само няколко дни преди изборния ден Министерството на финансите и Държавният департамент на САЩ обявиха серия от санкции по силата на американския закон "Магнитски". Министерството на финансите на САЩ санкционира трима български граждани и 64 юридически лица, участващи в техните мрежи, за "обширната им роля в корупцията в България". В същия ден Държавният департамент определи петима българи - тримата санкционирани от Министерството на финансите и двама български държавни служители - като лица, които нямат право да влизат в САЩ. Съпругите, партньорите и децата на санкционираните лица, включително непълнолетните син и дъщеря на едно от длъжностните лица, също нямат право да влизат в страната.

За хилядите българи, които през 2020 г. излязоха на улицата, за да изразят гнева и разочарованието си от корупцията, недостатъците на съдебната система, властта на олигарсите и редица други проблеми, няма съмнение, че намесата на САЩ е била добре дошла. По време на протестите българският президент Румен Радев заяви: "Българската мафия постигна невъзможното и обедини честните хора срещу нея".

Американската намеса обаче повдига два въпроса пред ЕС. Първо, дали договореностите с ЕС при приемането на България за член донесоха реформи, които да удовлетворят българския народ? Второ, тя отново изтъкна проблема, пред който е изправен ЕС - непримиримата вяра на САЩ, че имат право да се намесват по свое усмотрение в европейските дела.

Къде беше ЕС?

Когато България се присъедини към ЕС, тя прие, че за да изпълни изцяло задълженията си, произтичащи от членството в ЕС, трябва да реформира съдебната си система и да въведе ефективни мерки за справяне с корупцията и престъпността. Бяха определени взаимно съгласувани критерии за това какво трябва да се постигне. Беше създаден механизъм за сътрудничество и проверка, който да следи напредъка и да подкрепя реформите.

Намесата на САЩ повдига основни въпроси относно процеса.

В продължение на повече от десетилетие докладите на Комисията сочеха, че България се движи в правилната посока и че е постигнат напредък. В доклад от 2018 г. се стига до заключението, че ключовите показатели в областта на съдебната система и борбата с организираната престъпност "могат да се считат за временно изпълнени".

Неудовлетвореността, демонстрирана от хората в България обаче, поставя под въпрос тези констатации.

В кратък дебат в Европейския парламент през септември евродепутатите нарекоха намесата на САЩ "сигнал за събуждане", обвиниха Комисията в небрежност, бавни действия и прекалена "шуробаджанащина" с дадени правителства. Беше поставен въпросът дали САЩ са били ужасно дезинформирани или Комисията е действала с "широко затворени очи".

В отговор на този дебат еврокомисар Йохансон подчерта, че борбата с корупцията е приоритет на Комисията, изброявайки предприетите или текущите действия, включително Директивата на ЕС за лицата, подаващи сигнали за корупция, и обеща, че бъдещите доклади на ЕС за върховенството на закона ще съдържат "по-силни и по-остри" препоръки.

Усъвършенстването на механизма за сътрудничество и проверка е във възможностите на Комисията. Добре насочените действия биха могли да покажат, че ЕС може да осъществи реформа в полза на европейските граждани. Конкретните действия, подкрепени от добронамерен дебат, също биха подобрили доверието и биха успокоили опасенията относно прекомерното фокусиране на ЕС върху проблемите в някои от по-новите държави-членки, които могат да бъдат разгледани. При наличието на подходяща воля опасенията, изразени в Парламента на ЕС, биха могли да бъдат отстранени.

Другият проблем, а именно постоянното превишаване на правомощията от страна на САЩ, не е толкова лесен за решаване.

Управляват ли САЩ света?

Решението на САЩ да се намесят в последните дни на изборите в европейска държава, без предварителни консултации, беше необичайно.

Определянето на стандартите, които се прилагат към управлението на България, е вътрешен въпрос на страната. Каквито и да са другите ѝ проблеми, България е демократична страна. Нейните граждани имат суверенното право да преценяват своите политически лидери и да правят това без намесата на трети страни или "помощ".

Договореностите по механизма за сътрудничество и проверка възлагат на ЕС конкретна роля в подпомагането на България да реформира съдебната си система, да се справи с корупцията и да се бори с организираната престъпност.

За разлика от ЕС, САЩ нямат легитимна агенция по тези въпроси.

В изявлението за пресата на Министерството на финансите на САЩ се обяснява, че предприетите действия показват волята на Съединените щати да санкционират държавните служители и свързаните с тях лица, "които използват държавните институции за лична изгода". Макар и похвални, тези „добри намерения“ не разширяват екстериториалната легитимност на действията на САЩ.

Както каза председателят на Върховния съд на САЩ по дело от 2013 г., по което Върховният съд постанови единодушно решение, "законите на Съединените щати са за управление вътре в страната, но не и за управление на света".

Наследство

Възниква въпросът за потенциалните дългосрочни негативни последици от действията на САЩ в политическия живот на България.

С публикуването на санкциите само няколко дни преди българските избиратели да отидат до урните, САЩ демонстрираха готовност да се намесват в чувствителен момент от демократичния процес на една суверенна държава. Те също така демонстрираха пренебрежение към потенциалното дългосрочно „наследство“ от своята намеса.

САЩ имат дълга и трагична история на намеса в политическия живот на други държави. Твърде често, когато геополитическите съображения на момента отминат, остава мрачно и разединяващо наследство.

Неотдавна САЩ удържаха свой собствен силно напрегнат вътрешен дебат за "руската намеса" в изборите. Този дебат внесе изключителна токсичност в политиката на САЩ.

Дали американската намеса ще доведе до подобен резултат в България, предстои да разберем. Надяваме се, че не. Намесата обаче е още по-значима, като се има предвид реакцията на американската политика към подозренията за външна намеса в собствения ѝ демократичен процес.

Двойни стандарти

Намесата на САЩ също така намирисва на двойни стандарти.

Разумно е да се постави въпросът дали Съединените щати, където милиарди долари от мощни лобита влияят на изборите, формират съдържанието и прилагането на законите и като цяло смазват колелата на политиката, са в най-добра позиция да отсъждат относно разрушителната роля на парите върху политиката на друга държава.

Освен това държавната корупция не е непозната в много страни, с които САЩ поддържат близки отношения по света. Възниква въпросът - защо да се съсредоточаваме по уникално натрапчив начин върху членка на ЕС, като в същото време охотно се съюзяваме със съмнителни режими на други места?

Време е Европа да се изправи на крака

В речта си по време на председателството на ЕС на 9 декември президентът Макрон говори за необходимостта да се премине от Европа на сътрудничество в собствените ѝ граници към "силна Европа", която е напълно суверенна, свободна да прави свой избор и да бъде господар на собствената си съдба.

Президентът Макрон не се спря конкретно на Съединените щати; не е трудно да се прочете между редовете загриженост за прекомерната власт на САЩ.

През годините Съединените щати постоянно са преигравали със своите "санкции" в Европа. Това е груба грешка. Идва момент, в който търпението дори към най-близките приятели се изчерпва. Добре би било американските политици да имат това предвид.

Този последен пример за превишаване на правомощията от страна на САЩ може би е точният момент Европа да реши да се изправи на крака.

Коментарът е на Дик Рош от Евроактив

Дик Рош е бивш ирландски министър по европейските въпроси и бивш министър на околната среда. Той изигра ключова роля в ирландското председателство на ЕС през 2004 г., когато се състоя най-голямото досега разширяване на ЕС - на 1 май 2004 г. 10 държави се присъединиха към Съюза.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase