Режисьорката на „PLAY/BACK” коментира спектакъла на турската компания „Гараж Истанбул” - танцово въображаемо пътешествие с лодка сред бреговете на Босфора, което мина и през Варна, в рамките на програмата Seas на Варненско лято:

Допадна ми тази инициатива на проекта „Морета“ - Северно и Черно море.

Конкретно, „Понеделник под слънцето“ е правен от турски тандем, участниците са турци и имаше изключителна мултимедия, която съчетаваше пейзажа на Истамбул с една история, която беше не много претенциозна, но много изчистена.

Kaкто казват организаторите – едно смело съчетание между мултимедия и танцов спектакъл, защото имаше и фабула.

Тя се занимаваше с един интересен проблем – преминаване на границите на идентичността, разбирана като проблема между половете.

Имаше двама герои, между които препускаха разни искри, и любовни също, и те бяха от един и същ пол.

Появи се съпротивата на човешкото тяло да допусне другото тяло до себе си. И така по време на спектакъла,  тази съпротива премина в една точка на примирение .

Непретенциозно, но същевременно умело съчетаване на дизайн, съвременен електронен саунд (наживо DJ-ите от Турция имаха възможност да направят и няколко импровизации), така че за мен една вечер под слънцето беше това приключение.

И си мисля, че може би по-интересната част от Варненско лято е именно от такива проекти, защото, както каза Крис Норч, идеята е да се примирят различията между участниците, независимо от коя географска точка идват, от коя ширина и да се създатат проекти не провокирани от тях самите, а от дадена някаква тема.

Тази тема в "Понеделник под слънцето" е (поне аз така я чета) различното, което ни обединява. И бих завършила с един израз на Ницше „Човешко, твърде човешко“.

Ето и видео от пърформанса:

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase