Вижте снимки от представлението

Когато Крикор Азарян се закани да продължи великолепната “Чайка” с още две представления до трилогия, наистина нямах търпение да проверя накъде ще ни отведе поредното пътешествие в открития от него вариант на Чеховия свят.

После обаче пропуснах премиерата, чух суперлативите след нея, минаха Аскеерите и всичко около тях, а аз все не намирах сили да отида и да подложа емоционалния си свят на сблъсък с “Три сестри” - единствената пиеса, която сам Чехов определя като драма.

Оказа се, че съм била права – след като я гледах на “Варненско лято”, възстановяването ме накара да вървя с тъмни очила след залез слънце през центъра на Варна и да искам единствено да се прибера в къщи и да потъна в депресивно доизжияване.

Разбира се, не е нужно с това си изказване да всявам страх в населението – просто на мен великолепният прочит ми действа така.

“Три сестри” е в пълния смисъл на думата продължение на “Чайка”.

Тук също звучи онова минорно фадо, на чиито фон героите в предишната постановка дишаха с пълни гърди отровата на скуката и безсмислието.

Тук сценографията – отново дело на Марина Райчинова – затваря с опростената си плоскост всичко, което се случва на сцената и е фон, на който като на кино-лента се случва животът на персонажите, но този път – без прозорец, който гледа навън, а с огледало, насочено навътре.

Героите продължават трагизма, започнат от “Чайка”, но ако тогава въпросът беше как ще се живее и кога най-после животът ще започне,  тук вече стигат до пълното примирение на "Трябва да се живее!".

Но не възклицателно и маршово, а по-скоро с примирение, тъга, пресилена тържественост, в която дори мечтателят за бъдещето Вершинин не вярва.

Всички герои в спектакъла изживяват пред публиката своята история – започната, развита и завършена и на когото и да обърнеш внимание, оставаш учуден как такова многолико мини-общество рисува толкова единна като усещане, емоционалност и атмосфера линия.

И точно така разбираш какво означава майсторският режисьорски прочит – когато видиш страховития в тихата си и агресивна лудост Сольоний (забележителна роля на Цветан Алексиев с Аскеер за нея), тихия и тънещ в изкривения си свят Андрей (Цветан Даскалов), носещата на раменете си огромна тежест Олга (Станка Калчева), тъжния и неадекватен в мъглата от алкохол и меланхолия Чебутикин (Николай Урумов), добрия и фанатично обичащ Кулигин (Владимир Люцканов).

Изключително добре е намерен и аргументиран пътят до отчаянието на Ирина (Яна Титова, Аскеер за ролята), а любовта на Маша и Вершинин (Койна Русева и Малин Кръстев) изважда и двамата актьори от кожите им и ги преобразява до неузнаваемост.

В представлението всички играят като за последно – с хъс и пълна тяга във всеки жест и реплика, зад която в началото се крие надеждата, в средата – отчаяната истерия да запазиш последните й остатъци и към края – пълното примирение.

И ако случайно цялото напрежение, което генерира енергията на спектакъла не те е довършило, завъртането сцената към края, със звучащото фадо, напомняща на плочата на Чехов при Теди Москов, ще го направи.

И ще ти напомни, че добрата драматургия и чувственият, интелигентен прочит я правят евъргрийн – като всяка симфония на класиците, която разплаква цигулките векове наред...

Вижте откъс от представлението:

 Вижте снимки от представлението

"Три сестри" е в Младежкия театър през следващия сезон...

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase