Ако сега природозащитниците са си на мястото биха помогнали на тази прекрасна птица да преживее зимата в някой дом и на пролет нека да ни кажат, че е приживял успешно зимата!
Bih iskala nabliudatelite na tova neobichaino zavrashtane na shtarkela, da prodaljavat da ni informitrat za negovoto sastoianie. Viarvam, che dobri hora shte mu pomognat da ocelee v tezi zimni mrazoviti dni i noshti! Shte chakam informacia i v badeshte, reporteri na Dnes.bg. Leka nosht!Priatni pochivni dni!
лястовичките и щъркелите са най прекрасните птици и предвестници на пролетта...сърцето ми се изпълва щом ги видя когато пристигнат..и се свива и ги гледам жадно и жално преди да отлетят..а с тяхното заминаване сякаш времето спира и е пусто някак си...дано оцелее този щъркел
Ами какво да ви кажа... съседи не чакайте да замръзне, помогнете и да разбере желанието за помощ, животните добре разбират когато са в беда и променят поведението си по отношение на хората
Четейки тази статия си припомних приказката за лястовичето и майчината сълза на Ангел Каралийчев. Случаят не е точно такъв, защото явно птицата е болна и стара. Надявам се силно да се намерят добри хора в това село, които да стоплят последната и може би зима. Не мисля, че е поличба, а по-скоро проверка колко човещина е останала в сърцето на българина.
Продължение на поста ми 33Прибрахме щъркела в едно топло помещение и го хрнехме всеки ден. Така свикна с нас животинката. За нас беше удоволствие да си играем и да го "дресираме".Странно поне за мен беше когато го галех- снежно бели пера, но много твърди( етествено за да не попиват вода, разбира се) Преместиха ме в друго поделение и така и не разбрах как продължи тази история.Дано този хубавец да има подобна съдба. Поздрави на всички!
Една далечна година когато бях в казармата, един щъркел не излетя с останалите.Ходеше си по поляната и не му пукаше. Но времето започна да се застудява и решихме да го приберем на топло за зимата. Отначало му давахме храна от разстояние. Естествено когато се приближавахме се плашеше, но постепенно започна да свиква с нашето присъствие.След известно време вече се доближавахме и дори ни разрешаваше да го галим.За първи път докоснах щъркел - горда и велика птица.