Образователната система е равностранен триъгълник, върховете му са ученици, учители и обществото, а двигателят, който движи системата, е МОН. Това смята дългогодишният преподавател по БЕЛ от Първа английска гимназия, а в момента съветник към Комисията по образование и културата към Столична община Николай Николов.

С тази метафора можем да онагледим образованието, а проблемите при него идват от силно разбалансираната система, обясни той пред Dnes.bg.

И трите върха на този триъгълник са увредени и като реакция е зачестилата агресия днес в училищните стаи, смята Николов.

Учителите – тези, които в момента са в системата, са намалели драстично в сравнение с 2000 г. По негови данни до миналия август 34% от българските учителите са напуснали или са изгонени от системата. В момента повечето от преподавателите са хора уморени, маргинализирани, до голяма степен отказали се от амбициите за промяна.

Агресията в класните стаи рефлектира най-силно по отношение на децата, но тя е и сред учителството. Както учителят е потърпевш от нея, така и той става агресивен по отношение на децата, допълни Николов.

Третият елемент - родителите, обществото, е "натикано в ъгъла" от много фактори – социални, политически, морални, от дефицит на справедливост.

Общото деморализиране на обществото прави родители, ученици и учители агресивни. При децата обаче агресията е най-видима. Учителите са безпомощни да накажат агресора, а самото дете много често не знае, че е агресор, обяснява той.

По данни на МОН за три години два пъти са се увеличили регистрираните инциденти на агресия в училище - за учебната 2013/2014 г. инцидентите са били 3268, а за учебната 2015/2016 са 7017.

Деца, учители и родители трябва да знаят, че насилието в училището е невъзможно, категоричен е дългогодишният преподавател и съветва: "Учителят трябва да говори на "Ви" на своите ученици, защото професионалната дистанция означава уважение към аудиторията, пред която си застанал, и тогава аудиторията отвръща със същото".

Агресивността на децата е техният отговор да се озъбят на света. Родителите, които защитават или не защитават децата си, защото не се интересуват от тях, учителите, които се чувстват безпомощни, което ги прави агресивни и неспособни да практикуват професията си. Несменяеми директори, които са се превърнали в местни феодали.

За следващата учебна година Министерството предвижда да се увеличи броят на училищните психолози в страната. Към момента те са 700, а образователните институции са 4080.

Според психолога Иван Игов нищо не се прави за решаване на проблема с агресията в клас. Редица изследвания показват, че агресията сред децата е свързана предимно с училищната среда, мотивира се той.

Причините за училищната агресия трябва да се търсят в дискриминативни учебни програми и съдържание, нереформирана училищна среда, липса на подготвени преподаватели и специалисти, семейните модели /когато в една трета от семействата в страната се справят агресивно помежду си, децата виждат това/, липсата на практически умения за справяне, смята психологът.

Ако бащата се държи брутално вкъщи, как ще искаме детето да има друго поведение, категоричен е Николов.

Според Игов училището отдавна е абдикирало от осигуряване на гражданско възпитание на децата. В образованието ни има много малко неща, които са свързани с практически умения за справяне в средата, която заобикаля децата ни. Повечето от нещата, които децата ни учат, ги отблъскват от училище, обясни психологът на кръгла маса по темата, организирана през юли в НС.

Част от решенията на проблема според него е строителството на нови училища, защото в момента в големите градове те са "претъпкани". Едно училище задължително трябва да е най-много до 500 деца.

Друго решение е учебното съдържание да бъде съобразено с възрастта на децата, защото голяма част от него сега не отговаря на психологическото им съзряване. Трябва да се утвърди кариерното развитие в училище, смята той.

Важно е и обучението на родителите в родителски умения. Моделът на образование не работи за децата от "поколението Z", те мислят различно, кооперират се по различен начин, работят по различен начин, мислят като пъзел, сглобяват различни факти, образи, информация. Още не сме се научили да мерим тяхното мислене, да го разбираме, заяви психологът. 

Николов е убеден, че един от начините за справяне с агресията са законодателните промени. Законодателство, което да санкционира, но вниманието да е насочено повече към родителя, отколкото към насилника.

На кръглата маса се сформира работната група, която до 30 октомври да анализира събраната информация и постъпилите предложения за законодателни промени.

Пълни условия за участие в нашата игра "#сАВОвчас" - http://www.dnes.bg/docs/2017_Igra_s_nagradi.pdf

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase