Образователната ни система трябва да подготвя децата на 21 век за бъдещето им. Но проблемът на българското образование е, че то функционира само за себе си – изолирано от световните тенденции и без връзка с бизнеса.

"Подготвяме децата на бъдещето с познания, които са били валидни за миналото. Това е жестоко и като общество имаме голям грях към тях. В училище се опитваме да ги пречупим, учим ги по начин, който е против тяхната същност. Създаваме хора, чийто продукт е с ниска икономическа стойност или си тръгват от държавата, като оставят тук родителите си". смята Ивелина Атанасова, председател на фондация "DigitalKidZ".

Образованието в този му вид е морално остаряло, защото още обслужва потребностите на едно индустриално общество, а ние отдавна живеем в информационната ера, убедена е тя.

Нейните страхове са свързани с това доколко нашите дигитални  деца са подготвени за това, което им предстои, защото образователната система, и в глобален мащаб, е фокусирана към миналото.

Резултатите на ПИЗА показват колко функционално неграмотни са децата ни и трябва да си зададем въпроса: "На какво ги учим, какво правят те 12 години в училище. Времето е най-скъпият ни дар, а ние губим 12 години от живота им. Когато излязат от клас, става ясно, че не са подготвени за пазара на труда, голяма част от тях са депресирани, защото са неудовлетворени", допълва Атанасова.

Според нея сбъркана е цялостната концепция в българското образование, а промените, които се правят, са на парче.

В икономически развитите общества технологиите навлизат все по-естествено в учебния процес, променяйки ролята на преподавателя в класната стая и превръщайки го в ментор, който подпомага, а не ръководи знания. При нас обаче не е така!

Според статистиката няколко са проблемите в родното образованието - застаряващи учители, които са в предпенсионна възраст и нямат вътрешна мотивация за промяна, защото след 3-4 години им предстои пенсия, обяснява Атанасова.

Вторият проблем - на ниво общество има базови технически умения. Тук влизат както учители, така и родители. Те могат да работят с текстообработка, с офис пакета и да влизат в интернет, и толкова. 

Като друг проблем тя посочва, че към момента технологиите в училище са някакви самоцелни актове на покупка, без визия до какви промени ще доведе това и колко устойчив е процесът, който започваме.

"В момента най-често говорим за забрана на технологиите. Например - изключване на телефоните и събирането им преди час. Но това е опасно, защото децата живеят в свят, наситен от технологии. Дигиталната революция преминава на следващо ниво и ако днес махнем децата от компютрите, утре, когато устройствата физически ще изчезнат, децата ни ще се окажат чуждоземци в свят, контролиран от сензори и датчици, инсталирани във вещите от първа необходимост - часовници, очила, коли, домове," смята тя.

ЕК отдавна настоява да се променят нещата в образованието и посочва, че дигиталната грамотност е много важна.

И като отговор в училище се купиха компютри, пакети, софтуер, хардуер, интерактивни дъски, настолни компютри, обзавеждат се кабинети, в които се ходи само в час по програмиране или информатика като в музей. Няма създадени уроци с интерактивно съдържание.

Интерактивните дъски се използват както белите или черните дъски от едно време. А тяхната цел е да се направи интерактивна класна стая, в която може да участва всеки един от учениците.

Това означава, че всички в нея ще са равни като познания, умения и участници в образователния процес, обяснява Атанасова. За това обаче учителят трябва да създаде интерактивно съдържание – да седне и да си напише предварително урока, да го направи годен за интерактивна дъска. Това задължително върви с комплект от поне 25 таблета за работа на учениците.

Но тук би се променил целият модел на преподавате, където не учителят ще е активният. Той всъщност ще е ментор, който организира образователния процес. Не е той, който изначално дава информация, а децата само да го следват.

Прогнозата на Атанасова е, че "ако направим промяната днес, след 5 години ще виждаме първите резултати, а след 10 години тя ще е факт и ще дава своите плодове".

В Европейския съюз решението на проблема е на различно ниво.

"Във Франция, например, имаха същите проблеми както в българското училище. Но преди 2 години правителството реши това да стане национален приоритет - направиха програма, отделиха специален бюджет, програмата е със срок от 5 години и систематично започнаха да повишават дигиталната грамотност на учителите си. На практика държавата си промени целия образователен процес - дигиталната грамотност и интерактивния процес станаха част от образователния процес и методологията и там вече имат резултати", обяснява тя.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase