Шестият доклад на Междуправителствената група от експерти по климата (IPCC) от април 2022 г. е окончателен: остават 3 години до започване на трансформацията, която ще позволи на човечеството да изпълни целите, определени от Парижките споразумения, т. е. да обърне наклона на кривата на емисиите на CO2, със скорост, която позволява достигането на нетна нула до 2050 г. за възобновяемите енергии. Това пише в анализ за френския вестник La Tribune Алексис Норман, съосновател на Greenly.

Мисия невъзможна?

Не и без електрошокът, чийто ясен предшественик вече е войната в Украйна и по-дълбок символ на трайно разцепление между демокрациите, подкрепящи енергийния преход и петролните диктатури. Самото оцеляване на тези клептокрации зависи от поддържането на добивна икономика. Демокрациите обаче са не по-малко застрашени, тъй като напливът от климатични бежанци ще накара всяка нация да се барикадира, правейки разграничение между хората без гражданство и гражданите, тласнати към крайности. Това разцепление ще бележи края на прогресивното изравняване на условията, идентифицирано от Токвил като неудържимо движение на Историята. Всъщност глобалното затопляне, съчетано с намалената способност за преразпределение на ресурсите в свят, заплашен от физическите си ограничения, ще доведе до рязък край на динамиката на Запада.

Владимир Путин не сгреши, като издигна символичното значение на конфликта до световна война срещу "декадентския Запад", лицемерно преподаващ уроци, защото не може да защити своя материалистичен модел пред лицето на надигащите се крайности. Кризата на жълтите жилетки показа експлозивния характер на един хаотичен преход, който ще удари по най-уязвимите, с изкушението да се съчетаят икономическата несигурност и несигурността на идентичността. За сравняващите се с Путин, като г-жа Льо Пен и други, защитата на националната идентичност и тази на цената на бензина са една и съща борба.

Тази война, ускорител на Историята, ще бъде спечелена на икономическия терен, като работим в принудителен марш към разделянето, антиисторическо, но неизбежно, между растежа и увеличаването на нашите въглеродни бюджети.

Путин, привърженик на актуализираната "Реалполитик", се обзаложи, че енергийният преход е невъзможен. Той смяташе, че ръцете му са развързани да присвоява украински ресурси, разчитайки на "неограничената" подкрепа на Китай и поддържайки Европа в зависимост от своя газ. За да спечели войната, Русия ще трябва да си върне енергийния суверенитет. В свят, в който изкопаемите горива обуславят реалната власт, силата на китайско-руския блок ще бъде подсилена от това ново разделение, чрез увеличаване на дела на ресурсите под контрол. Битката за Украйна ще бъде първият конфликт от по-дълга война, чийто залог се простира до други стратегически ресурси, по-специално редки земни елементи, които са от съществено значение за производството на батерии и електрификацията на света.

Може ли климатичната война да бъде спечелена от демокрациите?

В краткосрочен план заместването на руския газ с въглища, в Германия или Полша, отблъсква техните амбиции за декарбонизация. Преминаването на цяла Европа към ядрена енергия е малко вероятно в краткосрочен план предвид враждебността на общественото мнение. Възобновяемите енергийни източници все още не са достатъчни за задоволяване на нуждите нито в Европа, нито в Китай. Задънена улица и толкова много сигурност, разстроени от боевете в Украйна.

Технически, последният доклад на IPCC показва, че това е възможно чрез масово и координирано преминаване към нисковъглеродна енергия, съчетано с усилия за електрифициране на всички сектори като транспорта, индустрията, жилищното строителство, селското стопанство... нова ера, в която политическият капитал в полза на военни усилия, сравними с Програмата на победата, нараства с всеки изминал ден.

Готови ли сме за конфликтите, породени от прехода и все по-устойчивата зависимост от изкопаемите горива?

Ще трябва да се разчита на нарастващата враждебност на Китай с увеличаването на въглеродния данък, ако не се откаже по-бързо от въглищата. Лишени от основния си ресурс, петролните монархии в Персийския залив биха могли да рухнат, повличайки със себе си Египет и Леванта. В Съединените щати и Европа разходите за преход вече стигат до крайности.

Действие Първо се разиграва пред безпомощни зрители, докато обрати и диалози на глухите подкопават международната сцена. Въпреки това, демокрациите разбират, че огромното технологично предизвикателство на прехода е също така и политическа необходимост. Затова е неотложно екологичното планиране, което новото френско правителство ще трябва да приложи, призовавайки духовете на Жан Моне, първият комисар по планирането и бащата-основател на Европа. Франция има значителни активи, застаряващ, но постоянен ядрен парк, образовано население, вяра в иновациите... Тя може да се включи повече в енергийния микс, да ускори развитието на акумулаторния или водородния сектор. Като възстановява смисъла на икономиката, Франция преоткрива своята универсалистка идентичност. С Европа като резонатор, тя трябва да се осмели на една планетарна дипломация, носеща нова споделена ценност - отговорността. И все пак, двайсетвековният пакт между величието на Франция и свободата на света може би не е просто голистки мит.

Какво ще се случи във Второ действие?

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase